Решение № 419 от 15.11.2019, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 419

15.11.2019г. гр. Перник

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, II състав в публичното заседание на 22.10.2019г. при участие на секретаря Катя Станоева, като разгледа докладваното от съдията Димитър Ковачев гражданско дело № 491 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 143, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Постъпила е искова молба от М.П.В. *** чрез адв. К. М. срещу Н.С.Т. за осъждане на последния да заплати на ищеца сумата от 28782,46 лева-платена от ищеца в качеството му на поръчител на ответника по договор за банков кредит, ведно със законна лихва от 18.06.2019г. до окончателното плащане.

Твърди, че е изпълнил задълженията на ответника по издаден срещу последния изпълнителен лист и образуваното по него изп. дело 537/2010г. на ЧСИ Е.Д. с N. *** на КЧСИ и изпълнителното дело било прекратено. Иска се осъждане на ответника да ѝ заплати всички платени суми, ведно с лихва за забава върху всяка платена сума от деня на плащането – 18.06.2019г. до датата на искова молба и от датата на искова молба до окончателното плащане. С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени искания за експертиза и за изискване на изпълнителното дело от ЧСИ.

Ответника НЕ Е депозирал отговор на исковата молба.

В съдебното заседание ищецът е поискал да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 238 ГПК.

В съдебното заседание от 22.10.2019 ПОС е констатирал наличието на условията по чл. 238 и 239: на ответника са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание с изпратените до същия съобщение за връчване на препис от исковата молба и призовка за заседанието с приложен препис от определението за насрочване. В законоустановения едномесечен срок от получаване на исковата молба ответника не е депозирал отговор на същата, ответната страна, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, като същевременно не е постъпила молба за разглеждане на делото в отсъствие на ответника, който е предупреден за последиците от това негово процесуално поведение.

Налице са предпоставките и на чл. 239, ал.1, т.2 ГПК.

От представеното с исковата молба писмено доказателство –Удостоверение с изх. N. *** по изпълнително дело 537/2010г. на ЧСИ Е.Д. с номер *** на КЧСИ може да се направи извод, че искът се явява вероятно основателен.

Предвид горното, съдът намира, че на основание чл.239, ал.1 ГПК, съдът следва да постанови неприсъствено решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 28782,46 лева- платени от ищеца в хода на изпълнително дело 537/2010г. на ЧСИ Е.Д. и в качеството на поръчител, главница, лихви и разноски по договор за банков кредит между ответника Н.Т. и „Банка ДСК“ЕАД, вземанията по който са били цедирани на „ОТП Факторинг България“ЕАД, ведно с лихва от 18.06.2019г. до датата на исковата молба в размер 295,80 лева изчислен от съда чрез софтуерна програма АПИС, ведно със законна лихва върху сумата от 28782,46 считано от 24.07.2019г. до окончателното плащане.

На ищеца се дължат и разноските по делото в размер на 1149,00 лева за държавна такса и 500,00 лева адвокатски хонорар.

По изложените съображения и на основание чл. 238 във вр. с чл. 239 ГПК съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА Н.С.Т. с

ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на М.П.В. с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 28782,46 лева – представляваща заплатени от М.П.В. в качеството ѝ на поръчител на Н.С.Т. в хода на изпълнително дело 537/2010г. на ЧСИ Е.Д. главница, лихви и разноски по договор за банков кредит между ответника Н.Т. и „Банка ДСК“ЕАД, вземанията по който са били цедирани на „ОТП Факторинг България“ЕАД, както и сумата 295,80 лева-обезщетение за забава в размер на законната лихва от 18.06.2019г. до датата на исковата молба, ВЕДНО със законна лихва върху сумата от 28782,46, считано от 24.07.2019г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Н.С.Т. с

ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на М.П.В. с ЕГН ********** и адрес *** 1149,00 лева разноски за държавна такса по делото и 500,00 лева за адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.

Преписи от същото да се изпратят на страните с оглед разпоредбата на чл. 240 ГПК.

Съдия :