Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 618 от 18.10.2024, Районен съд - Видин

Съд
Районен съд - Видин
Дело
Гражданско дело 641/2022
Вид
Решение № 618
Подписан
18.10.2024
В сила
14.11.2024
Състав
Андрей Живков Дечев

Цитирани разпоредби

  • чл.127, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20а, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 618 гр. В., 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Гражданско дело № 20221320100641 по описа за 2022 година

Делото е образувано по предявени от БНП П. П.Ф.“ С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под № 642 097 902, с адрес на управление във Ф., гр. П., ул. „О.“ № 1, представлявано от Л.Д., в качеството му на изпълнителен директор и член на съвета на директорите, чрез „БНП П. П.Ф.“ С.А., клон Б., ЕИК 204915054, гр. С., ж.к. „М. 4“, Бизнес парк С., сгр. 14, представлявано от законния представител Д.Д., чрез юрисконсулт Н.А.М.

/ищец/ срещу З. Н. Х., ЕГН ********** /ответник/ обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва:

- иск по чл.422, ал.1 вр. чл.415 ал.1 , т.2, във вр. с чл. 47, ал. 5 от ГПК за установяване съществуване на вземане в общ размер на 903,53 лева , от които 733.73 лева главница по договор за потребителски кредит CREX-16379712 от 13.09.2018г., 111.07 лева възнаградителна лихва за периода от 20.05.2019г. до 20.03.2020Г., 58.73 лева начислена върху главницата за 20.06.2019г. до 20 05.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до съда 28.05.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по процесния договор за потребителски кредит, поради което е станал причина за завеждане на искове за тях. Обосновава правен интерес от предявяване на установителни искове за вземанията с проведено заповедно производство и издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 764 по описа за 2020г. на ВРС. На ищеца са дадени указания за предявяване на иск за вземането си при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като в срок е постъпила исково молба и са представени доказателства за това в същия срок по заповедното производство.

1

Представя доказателства и претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че сумата от 1108,54, предмет на горепосочения договор, е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което БНП П. П.Ф. С.А., П. рег.№ 542097902, чрез БНП П. П.Ф.

С.А., клон Б. е изпълнил задължението си по него. Въз основа на чл.1 от същия, за ответника възниква задължението да погаси заема на 18 месечни вноски-всяка по 77,10 лв., които вноски съставляват плащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, посочени в параметрите по договора.

Длъжникът З. Х. е преустановила плащането на вноските по на 20.05.2019 г., като към тази дата са погасени 7 месечни вноски, което не се оспорва от страните и е посочено от ищеца в исковата молба. На основание чл. 3 от договора, вземането на БНП П. П.Ф. С.А., П. рег.№ 542097902, чрез БНП П.

П.Ф. С.А., клон Б. става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна /и вноска.

По този начин ответникът е следвало да изплати остатъка по заема в размер 20.03.2020 г., към която дата е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си. Счита всички претенции за дължими, на основание изтичането и падежирането на последната погасителна вноска по съставения между страните погасителен план, която е била на 20.03.2020 г. Към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, по кредита е изтекла и последната падежна дата, въз основа на което счита вземането за изискуемо на посоченото основание.

БНП П. П.Ф. С.А., П. рег.№ 542097902, чрез БНП П. П.Ф. С.А., клон Б. е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд - гр. П.. По гражданско дело 764/2020г. е издадена Заповед за изпълнение, връчена по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление. На основание чл.415, ал.1 от ГПК БНП П. П.Ф. С.А., П. рег.№ 542097902, чрез БНП П. П.Ф. С.А., клон Б. предявява иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да установи, че е налице вземане от страна на БНП П. П.Ф. С.А., П. рег.№ 542097902, чрез БНП П. П.Ф. С.А., клон Б. от З. Н. Х., в размер на в общ размер на 903,53 лева , от които 733.73 лева главница по договор за потребителски кредит CREX16379712 от 13.09.2018г., 111.07 лева възнаградителна лихва за периода от 20.05.2019г. до 20.03.2020Г., 58.73 лева начислена върху главницата за 20.06.2019г. до 20 05.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до съда 28.05.2020 г. до окончателното изплащане на вземането

Претендира съдебните разноски по заповедното производство в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева /за държавна такса и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00/петдесет/ лв.

Моли съда да осъди ответника да заплати и държавната такса за завеждане 2 на иск в размер на 50.00лв., както и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00 лв. по настоящото производство, както и 400 лв. депозит за възнаграждение на особен представител.

Особеният представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба в предоставения му едномесечен срок. Оспорва предявените искове по основание и размер и моли съда да ги отхвърли като неоснователни.

Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4, вр. ал.1, т.2 ГПК. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на задълженото по същото лице по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Предмет на иска е установяване съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че страните са били обвързани от действителен договор за кредит за покупка на стоки или услуги, че дружеството е заплатило на търговеца, избраните от ответницата стоки и че същите са получени от последната и факта на осъществяване на всички предпоставки по договора за отнасяне на кредита в предсрочна изискуемост, както и размера на претендираното вземане по отделните пера.

На първо място, в исковата молба се твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит, ищецът е отпуснал паричен кредит, в размер на 1108,54 лева. Сумата, предмет на посочения договор, била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което „БНП П. П.Ф. С.А.", П., чрез клона в Б., е изпълнило задължението си по него. Въз основа на чл.1 от договора, за ответницата възникнало задължението да погаси заема на 18 месечни вноски - всяка по 77,10 лева, които вноски съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, посочени в параметрите по договора.

Твърди се от ищеца, че ответницата преустановила плащането на вноските по кредита на 20.05.2019 г., като към тази дата били погасени 7 месечни вноски. На основание чл. 3 от договора, вземането на ищеца става предсрочно изискуемо в целия му размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена месечна вноска. По този начин, ищецът твърди, че ответницата е следвало да изплати сумата в размер на 733,73 лева главница, представляваща оставащите 11 броя погасителни вноски към 20.06.2019г., към която дата заемът е станал изискуем в целия му размер.

За събиране на вземането си, ищецът е инициирал заповедно производство ч.гр.д.№ 764/2020 г., по описа на ВРС, по което е била издадена заповед № 883 РЗ/04.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Заповедта е била връчена на длъжника, сега настоящ ответник, по правилото на чл.47, ал.5 ГПК. Няма постъпило възражение против заповедта.

За да обоснове правния интерес от търсената защита, ищецът в исковата 3 молба се позовава на настъпила в негова полза предсрочна изискуемост. Всяко задължение възниква в момента на настъпването на пораждащия го конкретен фактически състав. От този момент длъжникът е обвързан да изпълни това задължение. Като правопораждащ факт се счита онзи факт, с настъпването на който едната от страните придобива субективното право да иска от другата страна спазване на определено поведение, което право е гарантирано с понататъшна възможност да се търси съдействието на държавната принуда за осъществяването му. Изискуемостта на едно задължение означава не само, че то е възникнало, но и че са били настъпили други юридически факти, след настъпването на които носителят на субективното право има право на иск за изпълнение на задължението. Предсрочната редсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната страна и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането /не са осъществени действия iure et facto - да се върне заетата сума/ и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Посочената разпоредба е с императивен характер и е приложима към ищеца, доколкото представлява финансова институция по смисъла на чл.За от ЗКИ. За да бъде завършен преобразуващият фактически състав за отнемане преимуществото на срока, е необходимо не само обективният факт на допусната забава на две или повече месечни вноски, а още и нарочно волеизявление от името на кредитора до длъжника за обявяване кредита за предсрочно изискуем,

В настоящия случай нито се твърди, нито се установява, ищецът да е изпращал покана или друг изходящ от него документ, в който да е било обективирано волеизявлението му за настъпила в негова полза предсрочна изискуемост към дата -20.06.2019г. Следва да се приеме, че към датата на сезиране на заповедния съд, фактическият състав за отнемане преимуществото на срока за връщане на предоставения кредитен ресурс и по отношение на непадежиралите вноски, е бил недовършен.

Постигната в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника, кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател.

С подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено да длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на 4 издадената Заповед за изпълнение на парично задължение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение на парично задължение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Друг е въпросът, че в настоящия случай, заповедта за изпълнение е била връчена по чл.47, ал.5 от ГПК.

Съгласно установената съдебна практика по договори за потребителски кредит, какъвто е процесният, съдържащи уговорка за предсрочна изискуемост са приложими постановките на TP №4/18.06.2014г. по тълк. д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС и пo-конкретно т.18. Изрично в цитираното тълкувателно решение е посочено, че съдържащата се в договора за кредит уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си, без да уведомява длъжника, не поражда действие, ако банката/финансовата институция съгласно ЗКИ не е заявила, че упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника.