Решение № 1893 от 22.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1893 гр. Пловдив, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330103853 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано по предявени от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г.

Данов” № 37, против И. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. "Р. Д. "****, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 2456/18.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5270/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХII граждански състав, а именно: сумата от в размер на 1 330, 90 лв. - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2022 г. до 31.10.2022 г. по партидата на длъжника с клиентски № *** за обект с ИТН ***, находящ се гр. П., ул. "Р. Д. "****, както и обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 02.07.2022 г. до 12.04.2023 г. в размер на 54, 70 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 13.04.2023 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна 1 енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден обект, находящ се в гр. П., ул. "Р. Д. "****. Твърди, че за процесния период е доставена топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение – „Техем Сървиси“ ЕООД, е разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия на стойност от 1 330, 90 лв., представляваща топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване на стойност от 1 325, 44 лв. и услуга за дялово разпределение на стойност от 5, 46 лв.. Твърди, че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпредЕ. съобразно с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове. Сочи, че начисленията за топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване са служебни, тъй като ответникът не е допускал служители до имота за осъществяване на реален отчет, като в имота на ответника не е налице изправен водомер, който да отчита количество топла вода. Поддържа, че служебното начисление е осъществено на основание чл.

69, ал. 2, т. 2 от Наредба за топлоснабдяването. Доставената услуга на посочената стойност, не била заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал в забава. Моли се за установяване със силата на пресъдено нещо, на паричните притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира присъждане на разноските, сторени в заповедното и исковото производство.

Ответната страна И. С. С. е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба – чрез назначения й от съда особен представител – адв. Е. И., в който излага съображения за нейната неоснователност. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение между страните, като се позовава на разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и счита, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основание писмени договори, сключени при Общи условия между доставчика на топлинна енергия и клиентите в сградата – етажна собственост. Твърди, че по делото не са представени доказателства за реалното ползване и потребление на топлинна енергия, доколкото приложеното от ищеца препис – извлечение от сметка представлява частен свидетелстващ документ и не доказва обстоятелството, че ответната страна е собственик на имота. Поддържа, че начисляването и разпределението на топлинна енергия се осъществява въз основа на нормативно установени правила, но съдът следва да издири правилата, уредени в съюзното право и да приложи последните, ако са налице предпоставките за това. Оспорва годността и изправността на топломера в процесната абонатна станция, доколкото последният представлява средство за измерване и следва да отговаря на изискванията, установени в Закона за измерванията и да е преминал първоначална и последваща проверка. Твърди, че по отношение на процесния топломер не е осъществен контрол по реда на Закона за измерванията, поради което извършените от него измервания не могат да се приемат за достоверни. Сочи, че ищцовото дружество е собственик на 2 средството за измерване и негови са задълженията, установени в разпоредбите на чл. 44 Закона за измерванията. Поддържа, че през целия период на експлоатация на топломера в абонатната станция същият е бил негоден, като не е воден верификационен картон от ищеца, показващ ежемесечните отчети на топломера. Сочи, че през процесния период датчика, отчитащ външната температура и служещ за автоматично подаване на топлинна енергия, е бил отсъединен от отоплителната инсталация в сградата. Оспорва размера на технологичните разходи, които са за сметка на доставчика на топлинна енергия и се приспадат от отчетената топлинна енергия от топломера преди да се пристъпи към нейното разпределение. Счита, че от приложеното по делото извлечение от сметка не е ясно какви са компонентите на претендираната топлинна енергия и дали последната е потребена или служебно начислена.

Твърди, че счетоводните записвания на ищеца са нередовно водени.

Поддържа, че издаването на фактури за непоискана от ответната страна топлинна енергия представлява нелоялна търговска практика. Сочи, че договорът за продажба на топлинна енергия е реален, поради което сметаката за предоставена енергийна услуга може да се отнася единствено за реално потребена топлинна енергия. Твърди, че топлинната енергия се изчислява на основание Методика за дялово разпределение – приложение към Наредбата за топлоснабдяването, която не държи сметка за реално потребената топлинна енергия и фактурите се основават на недействителни данни. Счита, че разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяването противоречат на Директива 2006/32/ЕО, заменена с Директива 2012/27/ЕС. Сочи, че отоплителните тела в процесния имот не са били в състояние да отдават топлинна енергия. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца - „Техем Сървиси“ ЕООД, конституирано с определение от 28.10.2024 г., не е депозирало становище в производството по делото.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 415, ал. 1, т.

3 ГПК.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. продавачът да е доставил електрическа енергия в твърдяното количество на купувача. Тези обстоятелства подлежат на пълно и главно доказване от ищеца.

Договорът за доставка (продажба) на топлинна енергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за 3 енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. От представените в производството по делото доказателства – препис на два ежедневника, в които са били публикувани общите условия на дружеството, се установява, че е спазена процедурата, установена в Закона за енергетиката досежно влизане в сила на последните.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

С оглед на наведеното в отговора на исковата молба възражение на ответника, че не е страна по твърдяното облигационно правоотношение, ищецът следва да установи, че между страните в настоящото съдебно производство е възникнало действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия.

Ищецът твърди, че ответникът е собственик на обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. "Р. Д. "****.

По делото е представен н. а. за покупко-продажба на недвижим имот № *****, от който се установява, че ответната страна И. С. С. е придобила собствеността по отноешение на апартамент № ***, разположен на ет. ** в сграда с адрес гр. П., ул. "Р. Д." **.

Следователно от така представените доказателства се установява, че ответната страна е собственик на процесния недвижим имот.

По така изложените съображения следва да се приеме, че ответникът в качеството си на собственик има качеството потребител, като между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия, като правният спор по настоящото.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на 4 ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

В този смисъл съдът намира, че правоотношението между страните в производството е възникнало по силата на закона – с придобиване на собствеността. В този смисъл съдът не възприема възраженията на ответника, релевирани в отговора на исковата молба.

Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.

2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице. По това гражданско правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.