Решение № 7032 от 16.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7032 гр. *****, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110140103 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК.

Ищецът „Х. К.“ ЕООД (с предходно наименование „И. С. К.“ ООД) твърди, че ответникът Л. З. С. кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит от „Сити кеш“ ООД, вследствие на което на 24.04.2024 г. между „И. С. К.“ ООД и ответника, под формата на електронен документ, е сключен Договор за потребителски кредит № SO № **** от 24.04.2024 г. по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съгласно който на ответника е предоставен кредит в размер на 2000 лв. Твърди, че ответникът не е погасил задължението си за втора вноска за главница в размер на 55,36 лева, дължима на падеж 24.06.2024 г., поради което дължи същата.

Поради изложеното иска се да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 55,56 лв., представляваща втора погасителна вноска за главница по Договор за потребителски кредит № SO № **** от 24.04.2024 г. с падеж на 24.06.2024 г., ведно със законната лихва от 23.10.2024 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.11.2024 г. по ч.гр.д. № 66298/2024 г. по описа на СРС, 56 състав.

Ответникът в подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба оспорва иска като неоснователен. Позовава се на нищожност на договора за кредит. Навежда твърдение, че главницата по договора за кредит е изцяло погасена. Сочи, че е образувал отделно производство за установяване нищожността на договора за кредит. Счита, че претенцията следва да бъде отхвърлена.

1

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК установителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.

240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 от ЗПК.

По този иск в тежест на ищеца е да докаже възникване на валидно облигационно правоотношение между него и ответника със соченото съдържание, както и размера на процесното вземане за главница.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да установи положителния факт на плащане на падежа на заетата сума.

По делото е представен договор за потребителски кредит S O № ****3/24.04.2024 г., сключен между „И. С. К.“ ООД като кредитодател и Л. З.

С. като кредитополучател, по силата на който кредитодателят е предоставил сумата от 2000 лв. (1022,58 евро) на кредитополучателя при срок на кредита 36 месеца, фиксиран годишен лихвен процент по кредита 25,03% и годишен процент на разходите по кредита 28,12%.

Ответникът не оспорва сключването на договора за потребителски кредит, но твърди, че същият е нищожен. В тази връзка твърди, че е образувано гр. д. № 21228/2025 г. на СРС за прогласяване недействителността на договора за кредит.

По делото е представено решение № 20605 от 13.11.2025 г. по гр. д. № 21228/2025 г. на Софийски районен съд, 41 състав, с което е прогласена по предявения от Л. З. С. срещу "Х. К.“ ООД (предишно наименование „И. С. К.“ ООД) иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл.

22 ЗПК нищожността на договор за потребителски кредит SO № ****/24.04.2024 г. поради протИ.речието му със закона. Решението, в частта по предявения иск, е влязло в сила към 19.01.2026 г., като срещу него е била подадена само частна жалба по чл. 248 ГПК.

Решението има сила на пресъдено нещо, формирана между страните по делото, които са страни и по настоящото дело. Недопустимо е пререшаване на въпроса относно недействителността на договора за потребителски кредит.

Съдът приема, че същият е недействителен, поради протИ.речието му с чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая се претендира само главница по договора за кредит, а именно главница по втора забавена падежирала на 24.06.2024 г. вноска в размер от 55,56 лв.

Присъждането на главницата в рамките на това производство е допустимо, съгласно наложилата се съдебна практика, поддържана и от настоящия състав – вж. например решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, вр. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в което е прието, че при установена в хода на исковото производство по чл. 422 ГПК недействителност на договор за потребителски кредит съгласно чл. 23 ЗПК, предявеният иск следва да бъде уважен с установяване на дължимата на основание чл. 23 ЗПК чиста стойност на кредита, без да е необходимо вземането за чистата стойност да бъде предявено от кредитора с иск по чл. 55 ЗЗД.

2

При съобразяване на специалната норма на чл. 23 ЗПК, установяваща изискуемост на вземане за чистата стойност на кредита и при недействителност на договора за потребителски кредит /отричането на валидността на част или дори на целия договор няма да изключи задължението на потребителя да върне чистата стойност на кредита/, следва извод, че целта на защитата на потребителя не е отричането с обратна сила на договарянето в цялост, а само изключване на обвързаността на потребителя с породени от такова договаряне задължения, накърняващи баланса на интересите на насрещните страни. Това тълкуване е съответно и на общия принцип на закрила на потребителя срещу обвързване с отделни клаузи, наложени му от недобросъвестния кредитор, като в резултат на обявената недействителност отпада само възмездността на кредит, сключен в рамките на търговската дейност на кредитора, а се съхранява сделка със съдържание на безвъзмезден заем, т.е. уговорките между страните относно падежа на задълженията и настъпване на изискуемостта остават в сила.

Ответникът е направил възражение за плащане на главницата.

Представени са доказателства (лл. 88 – 90) за внасяне на следните суми с получател ищеца: 1700 лв. от 9.08.2024 г., 869 лв. от 24.04.2024 г., 370 лв. от 23.04.2024 г., 1700 лв. от 10.07.2024 г.

Ответникът признава неизгодното за него обстоятелство, че между него и ищеца са сключени няколко различни договора за кредит, освен процесния, поради което съдът приема това обстоятелство за установено по делото. В представените по делото доказателства за плащане не е посочено за погасяването на кои задължения ответникът е внесъл посочените по-горе суми.

По делото е прието заключение по допусната от съда съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано. От него се установява, че отпуснатата по договора за кредит сума е усвоена от ответника на 24.04.2024 г. Установява се, че между страните са сключени договори за кредит № 3501, № 3493, № 3486, като са посочени четири платежни нареждания за получени суми и разпределението им по посочените договори. Установява се, че по процесния договор за кредит не са отнесени плащания, респективно такива не са постъпили. В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че сумите по платежните нареждания, представени по делото, са отнесени по други договори за кредит, сключени между страните.

Съдът намира, че сумите по платежни нареждания от 24.04.2024 г. и от 23.04.2024 г. не могат да бъдат отнесени към погасяване на втора падежирала вноска по процесния договор за кредит, доколкото към 23.04.2024 г. договорът за кредит не е бил сключен, а към 24.04.2024 г. – денят на сключване на процесния договор за кредит – не е настъпил падежът на втора погасителна вноска, поради което тези плащания не могат да бъдат отнесени към нейното погасяване.

Плащанията от 10.07.2024 г. и от 9.08.2024 г. са разпределени по другите по-стари договори за кредит, сключени между ищеца и ответника.

Във връзка с наведените от ответника доводи, съдът намира за нужно да отбележи, че в случай че счита, че не дължи суми по тези предходни договори за кредит, има ред за защита на правата му. В рамките на настоящото производство съдът няма правомощия да се произнася относно валидността на други договорни правоотношения между страните и дължимостта на суми, 3 които не са предмет на делото.

Предвид установеното, че ответникът не е посочил изрично кои задължения погасява с направените плащания, а ищецът кредитор ги е отнесъл към задължения по предходни договори за кредит, съдът приема, че не се установява плащане на процесната сума от 55,56 лева, която представлява дължима главница по втора погасителна вноска по договора за кредит № **** от 24.04.2024 г.

Изложените съображения обуславят извод за основателност на предявения иск. Същият следва да се уважи в пълния предявен размер, доколкото се претендира само главница по договора за кредит.

Относно валутата, в която следва да бъдат присъдени сумите:

Считано от 1.01.2026 г. официалната валута на Република България е еврото (чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България). Съдът намира, че с оглед принципа на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро (чл. 11 ЗВЕРБ), следва служебно да извърши превалутиране на предявената претенция в евро, при съобразяване с чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, като признае за установена дължимостта на претендираната сума в евро, а с цел яснота посочи и левовата равностойност в диспозитива на решението.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът.

Същият претендира такива – държавна такса в размер от 12,78 евро, адвокатско възнаграждение в размер от 204,52 евро, депозит за вещо лице в размер от 230,08 евро.

Ответникът с молба от 17.11.2025 г. е направил възражение за злоупотреба с право и прави искане на ищеца да не бъдат присъждани разноски по делото. Съдът намира, че това възражение включва в себе си и възражение за прекомерност на направените разноски.

На съда е служебно известно, че ищецът е завел множество дела (гр. д.

№ 21458/2025 г. на СРС, 145 състав, гр. д. № 20124/2025 г. на СРС, 55 състав, гр. д. № 4494/2026 г. на СРС, 153 състав, г. д. № 12429/2025 г. на СРС, 90 състав, гр.д. № 20121/2025 г. на СРС, 60 състав и др.) по които претендира отделни вноски от процесния договор за кредит. Очевидно по този начин се цели генериране на разноски чрез претендиране на адвокатско възнаграждение по всяко от заведените дела с предмет отделни вноски по един и същи договор за кредит. Действително е налице злоупотреба с права, както твърди ответникът. Съдът обаче констатира, че до момента на ищеца не са били присъждани разноски по други дела с предмет вземания по процесния договор за кредит, доколкото същите не са на етап обявяване на решение. Ето защо в рамките на настоящото производство на ищеца следва да се присъдят разноски, доколкото такива до момента не са присъждани, а разноски за едно производство се дължат на ищеца. Ето защо на ищеца следва да се присъдят направените разноски за държавна такса и депозит за вещо лице.

Както беше отбелязано, съдът намира, че искането да не се присъждат разноски на ищеца съдържа в себе си и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от него. Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, размера на претенцията и обстоятелството, че ищецът е завел множество дела с подадени идентични 4 искови молби с предмет отделни погасителни вноски по договора за кредит, по които претендира адвокатско възнаграждение, намира, че на ищеца следва да се присъди сумата от 50 евро, представляваща адвокатско възнаграждение.