Определение № 18800 от 08.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18800 гр. София, 08.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Маргарита Ил. Николова като разгледа докладваното от Ваня Н. И. Въззивно частно гражданско дело № 20261100507143 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал.1, т. 2, вр. чл. 413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. П. И., подадена чрез адв. А.И., срещу разпореждане, инкорпорирано в заповед № 13252/05.05.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 23179/2025 г. на Софийски районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявлението на К. П. И. срещу УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт – клон България за разноски за адвокатско възнаграждение - за разликата над присъдените 300 лв. до пълния заявен размер от 400 лв.

В жалбата се навежда възражение, че разпореждането, с което е частично е отхвърлено заявлението по отношение на пълния претендиран размер на разноските за адвокатско възнаграждение, е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като съдът служебно е намалил разноските без да е налице такова искане от насрещната страна. Излага се несъгласие с извода на заповедния съд, че претендиранато от заявителя адвокатско възнаграждение противоречи на добрите нрави. Изтъква се, че съдът е основал този извод само и единствено на размера на заявеното вземане. Следвало да се съобрази цялостната извършена от адвоката работа, свързана с подаването на заявлението, която в случая не обосновавала прекомерност на уговореното възнаграждение и същото дори било крайно недостатъчно за нея. Иска се да се отмени обжалваното разпореждане и да се разпореди издаване на заповед за изпълнение за пълния претендиран от заявителя размер на разноските за адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. № 23179/2025 г. на Софийски районен съд е образувано по заявление на К. П. И., подадено чрез пълномощник адв. А.И., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу УИЗ ЕЪР Унгария Црт- клон България за сумата 250 1 евро – обезщетение по чл. 7, пар.1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и Съвета от 11.02.2004 г. – заради забавяне с повече от три часа на полет W64362 от Бари до София, предвиден за изпълнение на 20.07.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението до изпащането на сумата, и разноски в общ размер 425 лв., включващи 25 лв. платена държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение.

Към заявлението е представено пълномощно от К. П. И., И.Р. И.а и В.К. И., с което те упълномощават Адвокатско съдружие „М.И И.“ и всеки от съдружниците – адв. А.И. и адв.

Б.М., да ги представляват пред съда в производство срещу УИЗ ЕЪР Унгария Кфт- клон България по претенция за заплащане на обезщетение по Регламент 261/2004/ЕО във връзка с въздушен полет № W64362 на 20.07.2024 г. Посочено е в пълномощното, че съгласието на пътника за започване на съдебни действия се дава чрез заплащане на разноските за това – държавна такса и хонорар за един адвокат в размер не повече от минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за което се издава разписка. Представена е разписка № Е4536/17.04.2025 г. за платена от К. П.

И. на адв. А.И. сума от 400 лв. за правна защита и съдействие за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу УИЗ ЕЪР Унгария Кфт- клон България за полет № W64362 - 20.07.2024 г.

На 05.05.2025 г. съдът е издал заповед за изпълнение за сумата 250 евро – обезщетение по чл. 7, пар.1, б. „а“ от Регламен (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и Съвета от 11.02.2004 г. – за закъснение с над три часа на полет W64362 от Бари до София, предвиден за изпълнение на 20.07.2024 г., ведно със законната лихва от 22.04.2025 г. до изплащане на вземането, както и за разноски в размер на 25 лв. – държавна такса и 300 лв. – адвокатско възнаграждение.

Съдът е отхвърлил заявлението в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за разликата над присъдената сума от 300 лв. до пълния претендиран размер от 400 лв.

Приел е, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в този размер противоречи на добрите нрави, поради което е налице отрицателното условие по чл. 411, ал.2, т. 2 от ГПК. Съдът е изложил съображение, че размерът на адвокатското възнаграждение от 400 лв. е почти колкото самата главница по искането /488,96 лв./, което сочело за потенциална злоупотреба с права, с оглед на което е присъдил на заявителя 300 лв. адвокатско възнаграждение и е отхвърли заявлението в частта му за разноските за горницата над тази сума до претендираните 400 лв.

Частната жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно общото правило на чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът може да присъди на страната, която има право на разноски, на по-нисък размер на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение само при направено от насрещната страна възражение за прекомерност.

Това правило важи и за заповедното производство. Едностранният характер на заповедното производство не игнорира общото правило на чл. 78, ал. 5 от ГПК – при уважаване на заявлението заповедният съд не може служебно да намалява претендираното от заявителя договорено и платено адвокатско възнаграждение, позовавайки се на прекомерност на това 2 възнаграждение. Ако длъжникът счита, че адвокатското възнаграждение на заявителя е прекомерно, правото му да възрази срещу претендирания от заявителя размер на разноските може да бъде реализирано чрез подаване на частна жалба срещу издадената заповед за изпълнение в частта за разноските по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК, което е процесуалното средство на длъжника да направи възражение за прекомерност на разноските на заявителя.

Заповедният съд не може служебно да намалява претендираното от заявителя възнаграждение при издаването на заповедта за изпълнение, а е длъжен да присъди пълния размер на реално платеното от него адвокатско възнаграждение. С оглед на това първоинстанционният съд, след като е уважил заявлението, незаконосъобразно е намалил размера на адвокатското възнаграждение на заявителя, за заплащането на което са представени доказателства. Разпоредбата на чл. 411, ал.2, т. 2 от ГПК, на която заповедният съд се е позовал, за да намали претендиранато от заявителя адвокатско възнаграждение, визира отхвърляне на заявлението при противоречие със закона или добрите нрави на искането за претендираното със заявлението материално вземане, но тя не се отнася за претенцията на заявителя за разноски. Основателността на искането на заявителя за присъждане на разноски към момента на подаване на заявлението е обусловено единствено от уважаването на заявлението и представените доказателства за извършването на тези разноски.

С оглед на горното обжалваното разпореждане, обективирано в заповед № 13252/05.05.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 23179/2025 г., с което е отхвърлено заявлението на К. П. И. срещу УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт – клон България за разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над присъдените 300 лв. до пълния заявен размер от 400 лв., следва да се отмени и делото да се върне на заповедния съд с указание да се издаде заповед за изпълнение допълнително за сумата 51,13 евро /100 лв./ за разноски на заявителя.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане, инкорпорирано в заповед № 13252/05.05.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 23179/2025 г. на Софийски районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявлението на К. П. И. срещу УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт – клон България за разноски за адвокатско възнаграждение - за разликата над присъдените 300 лв. до пълния заявен размер от 400 лв., и ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за издаване на заповед за изпълнение в полза на К. П. И. срещу УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт – клон България за сумата 51,13 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за подаването на заявление за 3 заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 23179/2025 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4