Решение № 947 от 08.12.2021, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 3450/2021
- Вид
- Решение № 947
- Подписан
- 08.12.2021
- В сила
- 07.03.2022
- Състав
- МАРИЕТА ДИМИТРОВА БУШАНДРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.2, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 947 гр. Бургас, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20212120203450 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, вр. чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Н. Д. Ф., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Бургас, ул. «...» № 45, вх., ет. 4, ап. 8 против ЕФ серия К № 4796061 на ОД на МВР-Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба”, в размер на 100 лева.
С жалбата се моли за отмяна на електронния фиш, като се посочват доводи за неправилност и незаконосъобразност и се оспорва правилността на налагането на санкцията с електронен фиш.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. Не изразява становище. Не сочи доказателства. Не прави искане за разноски.
За ответника по жалбата - сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.
Бургас, редовно призовани, представител не се яви в съдебно заседание пред настоящия съд. В писмено становище, изпратено до БРС молят фишът да бъде потвърден. Не сочат доказателства. Правят искане за разноски.
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирана страна и с оглед 1 липсата на доказателства, настоящият състав приема, че същата е в законоустановения срок против акт, подлежащ на обжалване пред РС съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.04.2021 г. в 16:07 часа в обл. Бургас, ВП II-99, км. 11+600, в посока от гр. Черноморец към гр. Бургас, при разрешена скорост за движение в извън населено място до 80 км/ч., въведено с пътен знак В-26, с автоматизирано техническо средство TFR1-M 621, бил заснет лек автомобил «НИСАН ПРИМЕРА», с регистрационен номер А...ММ, който се движел със скорост 110 км/ч. След връчване на фиша, в законния срок, не е постъпила декларация по чл.188 ЗДвП или копие на СУМПС на лицето управлявало автомобила.
Въз основа на тези данни от техническото средство и след проверка за собственост, при която бил установен неговият собственик и съответно ползвател - жалбоподателят, бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОД МВР - гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т.3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба», в размер на 100 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства.
При така установените факти съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
При издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, съдът не констатира допуснати нарушения. От формална страна, електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й 2 заплащане.
Съдът намира за неоснователни възраженията, направени в жалбата, че електронният фиш не съдържа, предвидените в ЗДвП реквизити.
В ЗДвП, не е предвидено електрония фиш да има дата на издаване, посочване на физическо лице - издател и негов подпис. Той представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно - информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства, т.е. не е документ и не е необходимо да има име и подпис на физическо лице - издател.
От датата на нарушението – 27.04.2021 г. до датата на подаване на жалбата до съда – 07.06.2021г, е изминал период от няколко месеца, като за допуснатото нарушение, относителната преследвателна погасителна давност е три години.
Нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Нарушението за което е ангажирана отговорността на касатора, касае превишаване на разрешената скорост, която е установена с пътен знак В-26, в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът на жалбоподателя е заснет при движение със скорост от 110 км/ч, с автоматизирано техническо средство в гр. Бургас, при въведено ограничение от 80км/ч. Правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.
Видно от материалите по делото, същият е ползвател на автомобила. В законния срок не е депозирана декларация по чл.188 ЗДвП или копие от свидетелството за управление на водача. С оглед на изложеното, съдът приема, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя. В тази насока, възраженията в жалбата, съдът приема за неоснователни.
В случая, нарушението е установено от автоматизирана система, 3 надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера–компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта, отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано и стационарно, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Следва да се отчете, че при издаването на електронния фиш АНО се е съобразил и с обстоятелството, че максимално допустимата грешка при измерване на скорост при полеви условия с техническото средство, е +/- 3 км/ч. и е приел по-ниската скорост на движещия се автомобил.
Наложеното на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП административно наказание, съответства на извършеното нарушение - превишаване на разрешената максимална скорост в извън населено място от 21 до 30 km/h и е с фиксиран размер, поради което не може да бъде изменено от съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски.
В настоящия случай, НП е потвърдено, поради което, в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски, които Съдът определи в размер на 80 /осемдесет/ лева, за юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат заплатени на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, от жалбоподателя.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К № 4796061 на ОД на МВР-Бургас против Н. Д. Ф., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, ул. «...» № 45, вх., ет. 4, ап. 8, с който за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба ”, в размер на 100 лева.
4
ОСЪЖДА Н. Д. Ф., ЕГН: **********, да заплати на Сектор Пътна полиция към ОДМВР гр. Бургас, сумата от 80 /осемдесет/ лева, за направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5