Решение № 547 от 30.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 547 гр. София, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20221100503637 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение от 18.10.2021 г., постановено по гр.д. № 28798/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 76 с-в, са уважени, предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу А. С. П., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени установителни искове с правна чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 183 вр. чл. 205, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

С Решение от 14.02.2022 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК, съдът е поправил допусната очевидна фактическа грешка като е приел, че ответникът дължи на ищеца общо сумата от 1 753,44 лева, вместо сумата от 1 204,27 лева.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от особения представител на ответника, с която обжалва решение изцяло. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, порА. нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и порА. противоречие на материалния закон.

Излагат се правни доводи, че атакуваното решение е нищожно и недопустимо. Постъпила е въззивна жалба от особения представител на ответника и срещу решението постановено по реда на чл. 247 ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца, с 1 който изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

Първоинстанционният съд не е дал правна квалификация на исковите претенции на ищеца. Съгласно ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС при грешна, респективно при липсва на дадена от първата инстанция правна квалификация, въззивният съд за да обезпечи правилното приложение на императивна правна норма следва да квалифицира исковите претенции, като даде указания относно подлежащи на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответните доказателства. В процесния случай ищецът е представил доказателства за релевантните факти, включени в твърдения правопораждащ фактически състав, порА. което е отпаднала необходимостта от даването на изрични указания в тази насока.

Предмет на делото са предявените по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 183 ЗЗД вр. чл. 205, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца 1) сумата от 574,34 лв. представляваща неплатени месечни такси за използване на услуги по процесните договори за периода от 15.10.2018 г. до 14.01.2019 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване на дълга, за които задължения са издадени: Фактура № 7280596444/15.11.2018 г.;

Фактура

7281973373/15.12.2018 г.;

Фактура

7283427017/15.01.2019г.; 2) сумата от 427,25 лв., представляваща неплатени месечни вноски по трите договора за закупуване на мобилни устройства на изплащане от 29.07.2016г. в пакет с тарифен план, ведно със законната лихва за забава от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване на задължението; 3) сумата от 751,85 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на процесните договори, породена след едностранното прекратяване от страна кредитора, ведно със законната лихва за забава 2 от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда чл. 410 ГПК.

След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящата инстанция приема за установено, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение на 12.07.2018 г., въз основа на сключен договор за използване на мобилни услуги. Впоследствие между страните са сключени още три споразумения, от които две представляват самостоятелни договорни за предоставяне на мобилни услуги, ведно с договор за закупуване на мобилно устройство на изплащане, а именно договори сключени на 18.08.2018 г.; на 19.08.2018 г. и на 07.10.2018 г.

Облигационно правоотношение между страните е едностранно прекратено от ищцовото дружество, порА. неизпълнение от страна на длъжника за заплащане на три поредни месечни вноски.

Искът с правна квалификация чл. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е основателен. Ищецът установи в условията на пълно и главно доказване, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, по което ответникът е в неизпълнение, както и размерът на дължимата престация. Размерът на задължението се установява от представите фактури и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Съдът установи, че за периода от 15.10.2018 г. до 14.01.2019 г. ответникът дължи сумата от 574,34 лв. представляваща неплатени месечни такси за използване на мобилни услуги по процесните договори, съгласно Фактура № 7280596444/15.11.2018 г.; Фактура 7281973373/15.12.2018 г.; Фактура 7283427017/15.01.2019г.

Искът с правна квалификация чл. 183 вр. 205, ал. 1 ЗЗД за сумата от 427,25 лв., представляваща неплатени месечни вноски по договори за закупуване на мобилно устройство на изплащане от 18.08.2018 г., 19.08.2018 г. и 07.10.2018 г. е основателен. По делото се установи възникването на валидно облигационно правоотношение между страните и едностранното прекратяване от страна кредитора, порА. неизпълнение на задължения в срок. В тази хипотеза длъжникът губи уговорения в негова полза срок за изпълнение, порА. което дължи непогасената част от продажната цена на мобилните устройства от момента на прекратяване на облигационната връзка.

Искът с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 751,85 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на процесните договори, чийто размер се определя в размер на три стандартни месечни такси е изцяло неоснователен. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2022г. по т.д. 1/2020г. ОСГТК съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Неустойката по начина по който е уговорена, а именно в трикратния размер на абонаментните такси по договора не съответства на типичните за неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Нищожността на неустойката се преценява към момента на сключването на договора. Ако целта на 3 неустойката не съответства с нейните основни и присъщи функции, то съдът я обявява за нищожна порА. противоречие с добрите нрави. В процесния случай неустойка в частта за абонаментните такси, доставя на ищеца онези блага, които би получил, ако договора не беше прекратен предсрочно, но без кредиторът да е обвързан от задължението за насрещна престация. Така договорената неустойка противоречи на принципите на справедливост и за еквивалентност на престациите по двустранните договори, съответно излиза извън основните й функции, порА. което и съдът приема, че същата следва да се обяви за нищожна, респективно да се отхвърли исковата претенция като неоснователна.

Предявените искове са частично основателни, порА. което първоинстанционното решение следва да бъде отменено и да се постанови друго по съществото на спора.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на двете страни. Ищецът претендира разноски за първоинстанционното производство в размер на 1216 лева.

Доколкото исковете претенции са частично уважени, то ищецът има право на разноски в първоинстанционното производство в размер на 729,54 лева. Ищецът има право на разноски за заповедното производство в размер на 237,42 лева.

Ищецът във въззивното производство е сторил разноски в размер на 352,74 лева, представляващи депозит за особен представител. Доколкото въззивната жалба е частично основателна, респективно исковете са частично уважени, то ищецът има право на разноски пред въззивната инстанция в размер на 211,64 лева.

Ответникът е представляван от особен представител и не е представил доказателства за сторени разноски в двете инстанции.

Така мотивиран, Софийски градски съд:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение от 18.10.2021 г., постановено по гр.д. № 28798/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 76 с-в, са уважени, предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу А. С. П., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени установителни искове с правна чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 183 вр. чл. 205, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД общо за сумата от 1 204,27 лева, както и в частта с разноските.

ОТМЕНЯ Решение от 14.02.2022 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК, с което съдът е поправил допусната очевидна фактическа грешка като е приел, че ответникът дължи на ищеца общо сумата от 1 753,44 лева, вместо сумата от 1 204,27 лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 183 вр. 205, ал. 1 ЗЗД, че А. С. П., ЕГН **********, дължи на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, (сегашно наименование „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *******) сумата от 574,34 лева 4 представляваща неплатени месечни такси за използване на мобилни услуги по Договор № 620216288/12.07.2018 г., Договор № 620404587/18.08.2018 г., Договор № 620406100/19.08.2018 г. и Договор № 620646677/07.10.2018 г. за периода от 15.10.2018 г. до 14.01.2019 г., както и по иска с правна квалификация ч л. 183 вр. 205, ал. 1 ЗЗД сумата от 427,25 лева, представляваща неплатена продажна цена по договори за покупко-продажба на мобилни устройства на изплащане - Договор № 620404587/18.08.2018 г., Договор № 620406100/19.08.2018 г. и Договор № 620646677/07.10.2018 г., ведно със законната мораторна лихва върху двете главници от 01.09.2020 г. до окончателното погасяване на дълга, за които суми има издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА А. С. П., ЕГН ********** , да заплати на „Телен ор България“ ЕАД, ЕИК *******, (сегашно наименование „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *******) сумата от 211,64 лева, представляваща сторените разноски във въззивното производство; сумата от 729,54 лева, представляваща сторените разноски в първоинстанционното производство; сумата от 237,42 лева, представляваща сторените разноски в заповедното производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5