Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1262 от 21.10.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 3475/2026
Вид
Решение № 1262
Подписан
21.10.2026
Състав
Росица Шкодрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 1262 гр. Варна, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Шкодрова при участието на секретаря Искрена Г. И. като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно наказателно дело № 20263110203475 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на санкционираното лице против Наказателно постановление №000354/15.07.2026 г., издадено от Директор на РИОСВ Варна, с което на дружеството е било наложено административно наказание „имуществена санкция“.

В жалбата се моли за отмяна на НП като се претендира неговата незаконосъобразност.

Оспорва се компетентността на наказващия орган. Счита се, че възниква неяснота относно датата на НП, тъй като е вписана дата 15.07.2026г. , а е подписано на 17.06.2026г. Сочи се, че има разлика в посочените кодове на отпадъка, което представлява съществено противоречие. Сочи се, че се касае за превоз на излезли от употреба гуми, а в същото време е посочена правна квалификация по Наредбата, касаеща внос на пластмасови отпадъци.

Счита се, че е недоказана субективната страна на деянието, като закъснението се дължи на непредставяне на информация от страна на лицето, което урежда превоза. Алтернативно изразява позиция за наличие на маловажен случай на нарушение.

В допълнителна молба се поддържат и доразвиват основанията за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание не се явява представляващ дружеството.

Процесуален представител на въззиваемата страна не се явява.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1

Въз основа на получена справка от НКЦ за трансграничен превоз на отпадъци към РИОСВ, служителка на РИОСВ Варна- св. П.- В. извършила проверка, при която констатирала, че с начална дата 18.12.2025г. с получател „***“ ЕООД е извършен превоз на отпадъци- излезли от употреба гуми. Информация за извършеният превоз била подадена и постъпила в РИОСВ Варна на 20.12.2025г.

Въз основа на проверката св. П.- В. приела, че е осъществен състав на нарушение по чл.22 ал.4 от НАРЕДБА № 1 от 4.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, а именно че не е уведомена РИОСВ Варна в нормативно определения срок. На 20.01.2026 год. срещу дружеството бил съставен АУАН, в съдържанието на който намерили отражение горните констатации. Актът бил надлежно предявен и връчен на представляващ въззивното дружество, който го подписал с отбелязване, че има възражения. Такива постъпили по преписката впоследствие, но били преценени като неоснователни.

На 15.07.2026 год., административно наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, като е приел фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивното дружество е нарушил разпоредбите на чл. 22 ал. 4 от НАРЕДБА № 1 от 4.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри. Посочил е още, че деянието е извършено след като срещу дружеството е издаден АУАН №351/21.01.2025г. , по който има сключено споразумение №351-8/С/2025г. и наложил административно наказание имуществена санкция на осн. чл.135 ал.5 вр. ал.1 т.1 от ЗУО в минимален размер.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които се кредитират от съда изцяло като непротиворечиви, взаимно допълващи се и преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.

Съдът намира, че НП е правилно и законосъобразно издадено при спазване на процедурите по ЗАНН. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение е спазен тримесечния срок за съставянето му. Спазен е и срока за възражения по акта, като НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му.

Проверяващата обективно, всестранно и пълно е изяснила фактическата обстановка по административно наказателната преписка и е събрала безспорни доказателства за извършеното административно нарушение, посредством личните си възприятия и приложените документи, след което е пристъпила към съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

Административно наказващият орган правилно е приел, че се касае за нарушение на разпоредбите на ЗУО и е издал атакуваното НП, като на база на събраните по преписката доказателства е дал правилна правна квалификация на извършеното нарушение и правилно е определил санкционната норма на ЗУО, която следва да намери приложение.

2

При определяне на наказанието, което следва да се наложи, наказващият орган е съобразил наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства и правилно е наложил наказанието към минималния размер.

Що се отнася до наведените с жалбата основания за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:

Оспорва се компетентността на наказващия орган.

Съдът не споделя подобна позиция, изхождайки от приложените писмени доказателства по делото, сочещи на компетентността на наказващият орган да издаде наказателното постановление.

Счита се, че възниква неяснота относно датата на НП, тъй като е вписана дата 15.07.2026г., а е подписано на 17.06.2026г.

Съдът не намира, че възниква сочената неяснота, доколкото НП е издадено с момента на полагане на подписа върху него на 17.06.2026г. и доколкото тази по- късна дата попада в рамките на преклузивния срок за издаване на наказателното постановление, не е допуснато съществено нарушение на закона.

Сочи се, че има разлика в посочените кодове на отпадъка, което представлява съществено противоречие. Сочи се, че се касае за превоз на излезли от употреба гуми, а в същото време е посочена правна квалификация по Наредбата, касаеща внос на пластмасови отпадъци.

С наказателното постановление изрично е посочен трансграничен код 16 01 02, както и е конкретизирано, че се касае за излезли от употребя гуми, което пряко кореспондира с посочената като нарушена разпоредба.

Обстоятелството, че в АУАН е посочен код 16 01 03 не рефлектира върху правилността и обосноваността на НП поради факта, че НП се издава и в случаите, когато е допусната нередовност в акта, стига от доказателствата по делото нарушението да е доказано по безспорен начин.

В настоящият казус не възниква съмнение относно вида на превозените отпадъци, тъй като и в самият АУАН словом е изписано, че са превозени излезли от употреба гуми.

Счита се, че е недоказана субективната страна на деянието, като закъснението се дължи на непредставяне на информация от страна на лицето, което урежда превоза.

Предвид на факта, че меродавен за изчисляване на срока е денят на натоварване на стоката, съдът намери, че обстоятелството, че се е наложил престой на превозващият автомобил след натоварването не води до отпадане на задължението за уведомяване по електронна поща на РИОСВ по местоназначение на отпадъците не по-късно от един ден от деня на натоварването. В настоящият казус натоварването е станало на 18.12.2025г. и е следвало уведомяване да се извърши най- късно на 19.12.2025г., т.е. срокът за уведомяване е изтекъл към 20.12.2025г.

На последно място се изразява позиция за наличие на маловажен случай на 3 нарушение.

Съдът намира, че установените по делото факти не припокриват хипотезата на маловажен случай на административно нарушение, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид – нещо повече, обстоятелството, че се касае за повторност на нарушението завишава степента на обществена опасност на нарушението и в този смисъл правилно въззивното дружество е било санкционирано за извършеното административно нарушение, предмет на разглеждане по делото. Очевидно периодът на закъснение е бил отчетен, като наложеното наказание съответства на предвидения в закона минимален размер.

Предвид изложеното, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП №000354/15.07.2026 г., издадено от Директор на РИОСВ Варна, с което на „***“ ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2045 евро на осн. чл.135 ал.5 вр. ал.1 т.1 от ЗУО.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК*** да заплати на РИОСВ Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 66,47 евро /130 лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4