Решение № 282 от 13.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Варна, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20263100500274 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 103520/11.12.2025г., подадена от Т. В. В., ЕГН **********, с адрес: ********, чрез пълномощника си адв. Е.

Д., срещу решение № 4235/ 26.11.2025г., постановено по гр.д. № 10347/2025г. по описа на Районен съд - Варна, ХХI-ви състав, с което е осъдена да заплати на В. С. В., ЕГН **********, с адрес: ****** сумата в размер на 12614,91 лева, представляваща стойност на наследствен дял на В. С. В. от банков влог на общия им наследодател Р. В. В., ЕГН **********, с която сума В. С. В. се е обеднил, а Т. В. В. се е обогатила, на осн. чл. 59 от ЗЗД.

Въззивницата поддържа становище за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен при допуснати процесуални нарушения. Счита, че съдът е анализирал повърхностно и превратно събраните по делото доказателства, поради което и е достигнал до погрешен краен извод, лишен от мотиви. Намира, че обедняването и обогатяването, като необходими обстоятелства, за да бъде доказан искът, не произтичат от един и същ общ факт. В този смисъл, поддържа, че на 12.07.2023г. е реализирано съзнателно дарствено разпореждане с наследствени средства с мотив да бъде изпълнена волята на покойната Р. В.. Излага, че претенцията на ищеца за възстановяване на преведената сума е резултат от влошени междуличностни отношения, както на страните по делото, така и на тези, вътре в семейството им. Счита за 1 неверни твърденията, че ищецът е с влошено здравословно съС.ие и че има обективна нужда от средствата. Поддържа, че в хода на разпита на св. Вълкова е допуснат неотносим за правния спор въпрос, а именно: дали й е преведена нейната част от наследствения й дял. Въззивницата твърди, че отрицателният отговор е поради това, че последната не ги е поискала. Моли се за отмяна на постановеното решение, съответно за присъждане на сторените разноски.

Към въззивната жалба е приложено лично изложение от Т. В., в което същата пространно споделя нейната гледна точка за същността на отношенията си с баща си, съответно за хода на тяхното развитие. Поддържа становището, че сумата, която се иска да бъде възстановена всъщност представлява идеална част от средства, които покойната й майка Р. В. е искала да бъдат разпределени между всичките й внуци.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба с вх. №8662/03.02.2026г. от въззиваемата страна В. В., действащ чрез адв. С. К..

С последния се излага становище за неоснователност на въззивната жалба.

Счита, че същата е лишена от конкретика по наведените в нея твърдения.

Моли за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение, същото постановено при спазване на процесуалните правила, подробен анализ на събраните по делото доказателства, както и на отправените от ответника възражения. Въззиваемият намира за необоснована тезата, че сумата по сметката на жалбоподателката е предназначена за всички внуци на Р. В. и опровергана от свидетелските показания на Д.В.. В този смисъл, намира за неоснователно възражението, че в хода на разпита й е бил допуснат неотносим за правния спор въпрос, доколкото именно с него се потвърждава становището, че средствата не са били дарени. Счита, че съдът не е допуснал процесуално нарушение и с обстоятелството, че не е допуснал провеждането на медиация, тъй като въззиваемия категорично е отказал да участва в такава.

Макар да намира за неотносимо за правния спор, оспорва твърдението за добро общо здравно съС.ие на В. В.. Твърди, че същият е с влошено такова и има нужда от процесните средства. Моли за присъждане на сторените разноски.

За да се произнесе, съдът съобрази, следното:

В исковата си молба В. С. В. заявява, че на 19.02.2021г. в гр. Варна е починала съпругата му Р. В. В., ЕГН **********, за което е издаден акт за смърт № 0418/19.02.2021г. от Община Варна, р-н Одесос. В банковата сметка на починалата Р. В. В. в „БАНКА ДСК” АД IBAN: BG08 STSA 9300 4624 2974 36 , BIC: STSABGSF при смъртта й, е била налична сумата в размер на 37 888,79лв. Счита, че преживелият съпруг и двете дъщери на починалата имат равни наследствени дялове от банковия й влог, т.е. по 1/3 ид.ч. След приспадане на дължимите към банката такси за обслужване, по съгласие между наследниците дължимите им суми са преведени по банкова сметка IBAN BG78 UNCR 7000 1523641880 на един от наследниците, а именно на ответника Т. В. В.. Наследствените суми, изплатени от „БАНКА ДСК”АД по банкова сметка на Т. В. В., са: „Изплатен наследствен дял 1/3 на Т. В. В. ЕГН ********** - 12614,91лв.; „Изплатен наследствен дял 1/3 на Дарина В. В. ЕГН ********** - 12614,92лв.”; „Изплатен наследствен дял 1/3 на В. С. В., ЕГН 2

********** - 12614,91лв.” Уговорено е при поискване сумите да бъдат изплатени от Т. В. В. на всеки от останалите наследници. Посочено е, че след влошаване на отношенията между Т. В. и В. В., последният е поискал да му бъде изплатен наследствения дял в размер на 12614,91лв., който се намирал в нейната банкова сметка. Молбата била отправена чрез нейният син (обитаващ таванското помещение на апартамента, в който живее ищеца) и чрез другата му дъщеря Дарина В. В., но въпреки това не получил отговор.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Т. В. В., чрез процесуалния си представител адв. Е. Д., е подала писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва твърдението, че между наследниците е имало уговорка парите да бъдат прехвърлени по сметка на ищеца при поискване от негова страна. Твърди, че още приживе на наследодателката Р. В. е било уговорено парите от продажбата на дома на прародителите да бъдат разделени поравно между внуците. Впоследствие било решено тази сума да се използва за основен ремонт на наследствения им апартамент, който западал, а можел да носи доход на всички тях, а след това да остане на четиримата внука. По-късно ищецът, под чуждо влияние, се отказал от тази идея. Оспорва твърдението, че е била уведомявана от сина си и от сестра си за желанието на баща й да получи полагащата му се част. В останалата част от отговора са изнесени твърдения за факти от личните взаимоотношения на ответницата с баща й, които са неотносими за казуса.

С обжалваното решение предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. В случая въззивникът навежда възражения, свързани с наличие на дарствено основание за разпореждане с процесните парични средства, както и липса на връзка между обедняването на ищеца и обогатяване на ответника.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа страна, следното:

Не е спорно по делото и от представените от ищеца писмени доказателства се установява, че Р. В. В. е починала на 19.02.2021г. в гр. Варна.

Същата след смъртта си, съобразно удостоверение за наследници с изх. № АУ066971ОД/09.07.2025г., е оставила наследници по закон: В. С. В.-съпруг, както и двете си дъщери Д.В.В. и Т. В. В.. Страните не спорят помежду си и че извършеното преводното нареждане от 12.07.2023г. от банкова сметка на Р. В. по банкова сметка на Т. В. е реализирано със знанието и съгласието ищеца В.

3

В..

Видно от представената справка-извлечение за период от 01.07.2023г. до 13.07.2023г. за банкова сметка с титуляр Р. В. В., в „БАНКА ДСК” АД, IBAN:

BG08 STSA 9300 4624 2974 36, BIC: STSABGSF, се установява, че за посочения времеви отрязък, началното й салдо е било в размер на 37888,79 лв.

В същия период с нея са извършени следните операции: изтеглени са автоматично 7 месечни такси за обслужване в общ размер на 26.96 лева и са наредени 3 банкови превода от по 12614,91 лева с бенефициер Т. В. В., с основания, както следват: изплащане на наследствен дял 1/3 за Т. В. В.; изплащане на наследствен дял 1/3 за Д.В. В. и изплащане на наследствен дял 1/3 за В. С. В..

Видно от представеното искане за изплащане на наследствен дял от сметка в Банка „ДСК“ АД от наследник по закон от дата 12.07.2023г., ищецът и въззиваем в настоящото производство В. В. е разрешил да бъде извършен превод на наследствения му дял, който е останал от починалото лице Р. В. В., по банкова сметка с титуляр Т. В. В., с основание за плащане „изплащане на дял от наследствен влог“.

По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпит на водените от ответницата свидетели - Д.В. В., дъщеря на ищеца и сестра на ответницата и Б.Б., внук на ищеца и син на ответницата.

Св. В. споделя, че след смъртта на майка й - Р. В. В., е присъствала в банката, в момента на разкриването на сметките й, заедно с другите двама наследници. Било установено, че по една от банковите сметки е била налична процесната сума, която е била от продажбата на наследствена къща на майка й. Сочи, че желанието на покойната е било парите от продажбата на къщата на нейните родителите да останат за четиримата й внуци. Свидетелката заявява, че не е получила по сметката си пари за нейните деца.

Св. Б.Б. заявява, че му е известно, че волята на баба му е била парите от продажбата на имот в село Припек да се разделят по ¼ между четиримата й внуци.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

За уважаването на иска по чл. 59 от ЗЗД е необходимо наличието на всички елементи от фактическия състав, а именно: обогатяване на едно лице за сметка на друго, обедняване на другото лице, липса на основание за това и отсъствие на друга правна възможност за защита на интересите на обеднелия.

За да е налице разместване на имуществени права без основание е необходимо да се установи, че това е извършено при липса на конкретен източник на права и задължения между страните - договор, водене на чужда работа или деликт.

Тежестта на доказване на посочения фактически състав е върху ищеца /в този смисъл постановеното по чл.290 от ГПК решение № 67 от 5.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4147/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков/.

Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т.4 и т.5 от Постановление № 1 от 28.05.1979г. на Пленума на Върховния съд, при 4 хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, като от значение е не причинната връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на общ факт, или обща група от факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.

В конкретния случай между страните липсва спор относно обстоятелството, че са законни наследници на Р. В. В., която е оставила след смъртта си паричен влог в размер на 37844,73 лева, от който всеки от тримата наследници разполага с правото да получи по наследство равен дял или по 12614,91 лв., както и че наследственият дял на ищеца е преведен по сметка на ответницата.

Спорен по делото е въпросът за наличието на правно основание за нареждане на банков превод с наследствения дял на В. В. в полза на Т. В..

В хода на производството, жалбоподателката поддържа възражение за неоснователност на иска на ищеца с аргумент, че средствата са наредени по нейната банкова сметка в изпълнение на волята на нейната майка за даряване, респективно оставане на разположение на средствата само за нейните внуци.