Решение № 1533 от 27.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1533 гр. София, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Кацарска

Членове:

Нели Алексиева

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Въззивно гражданско дело № 20231100503231 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от ЗАД „А.“ АД с вх.№2357/28.02.2023г. срещу постановление на ЧСИ А.П. от 16.02.2023г. по изп.дело №95/2023г., за което сочи, че е уведомен с писмо с вх.№100-558/20.02.2023г., с което е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200 лв. и съответно таксата по т.

26 от Тарифата. Сочи, че неправилно съдебният изпълнител е приел сумата от 6325 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за разноски в изпълнителното производство за сметка на длъжника, тъй като същото по размер е прекомерно завишено съобразно фактическата и правна сложност на защитата, необходима за образуването и представителството по това изпълнително дело за горницата над 200.00 лева. Поддържа, че не са извършвани действия по удовлетворяване на вземането, а правната помощ се изразявана само до изготвяне на шаблонна молба за образуване на изпълнителното дело и липсват извършени други действия, освен образуване на изпълнително дело, както и фактическа и правна сложност на конкретното изпълнително дело, което да може да обоснове приетото от ЧСИ адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят поддържа и че ЗАД „А.“ е заплатило сумата на 15.02.2023г., което е в срока за доброволно изпълнение от връчване на поканата. С жалбата се обжалва и дължимостта на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съгласно която тя „се събира върху събраната сума“, а в случая било платено доброволно в срока по ПДИ. Поддържа, че по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия, освен изпращането на запорно съобщение в срока за доброволно изпълнение, което е довело до събиране на сумата, но това е станало в срока за доброволно изпълнение, 1 и счита, че това плащане следва да се третира като равнозначно на доброволното и по изложените съображения във връзка с адвокатското възнаграждение и не се дължи такса.

Предвид горното претендира отмяна на действията на ЧСИ по потвърждаване на разноските по изпълнителното дело до посочения размер на адвокатското възнаграждение за разликата над сумата от 200 лв.

Ответната по жалбата страна Щ.М.М. като майка и законен представител на Н.О.И. оспорва жалбата чрез процесуалния си представител адв. Р.Р. от ВТАК, по подробно изложените във възражението от 10.03.2023г. съображения, като поддържа, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно според него и не следва да се отменя или изменя обжалваното постановление относно разноските и таксите. Счита, приетото адвокатско възнаграждение е в минималния размер по Наредбата, като изтъква, че са неоснователни доводите на жалбоподателя. Претендира отхвърляне на жалбата като неоснователна.

ЧСИ А.П. е депозирал подробни писмени мотиви по жалбата, като сочи, че счита същата за неоснователна.

Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба от 09.02.2023г. срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А.” АД и въз основа на представен изпълнителен лист от 07.02.2023г., издаден от ОС –Ловеч по решение по т. дело №19/2022г., което е посочено, че е влязло в сила на 28.01.2023г. и подлежи на изпълнение, с което е присъдена сумата от 150 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на бащата на детото, заедно със законната лихва от 26.09.2019г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 39 977,26 лв. – лихва за забава върху обезщетението за посочения период. Още с молбата е посочено изрично, че взискателят желае да му се присъдят разноските, включително и адвокатското възнаграждение в размер на 6325 лв., като в молбата е заявено и искане за запор на банкови сметки. Приложено е пълномощно за адвоката и договор за правна защита и съдействие от 08.02.2023г., с който адв. Р. е упълномощен да образува и води изпълнително дело, като е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ съгласно чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. Видно от материалите на длъжника е изпратена и връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело, връчена на 09.02.2023г. В поканата е посочено, че изчисляемата лихва за периода от е в размер на 27277,83лв. и са описани разноски, като 6 325 лв. – адвокатско възнаграждение, 72 лв. – разноски по изпълнението и 9 709,32 лв. – такса по т.26. Видно от копието с изх.№3154/09.02.2023г. е изпратено и връчено запорно съобщение до „ЦКБ“ АД, като впоследствие е получен от ЧСИ отговор от 16.02.2023г., че е преведена по запора сума от 232 933,16 лв. на 15.02.2023г. и е изпратено и съобщение за вдигане на запора.

На 10.02.2023г. е входирано възражение от длъжника срещу приетите разноски и начислени такси, като след изпращане за становище е входиран подробен писмен отговор от взискателя – становище от 16.02.2023г. срещу възражението. С процесното постановление от 16.02.2023г. ЧСИ е оставил без уважение искането за намаляване на адвокатското възнаграждение и таксата по подробно изложените мотиви.

2

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване действията на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен), като жалбите са процесуално допустими само в изрично предвидените случаи, т.е. от лицата, за които законодателят е предвидил легитимация и срещу определени действия на съдебния изпълнител. Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението на ЧСИ за разноските, като разпоредбата не разграничава хипотези и не оправомощава длъжника да подаде жалба само когато претендира, че разноски не са дължими в посочения размер, но има процесуална възможност да възразява и изцяло срещу дължимостта им. В случая жалбата е срещу акт на ЧСИ за разноските, а именно постановлението от 16.02.2023г., подадена е в законоустановения срок от съобщаването му на ответника, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът намира, че по отношение на разноските в изпълнителното производство е налице специалната разпоредба на чл. 79 от ГПК, която изключва приложение на нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК, предвиждаща, че разноските са за сметка на ищеца, ако ответникът не е дал с поведението си повод за завеждане на иска или признае същия. Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем и предпоставки.

Съгласно изричната норма на чл. 79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако делото е прекратено поради плащане преди започването му, каквото основание не е налице в случая, и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, което също не е налице. Предвид горното доводите и твърденията на жалбоподателя, че не дължи разноски, а в случая такса по т.26 от Тарифата са ирелевантни. Без значение е дали сумата е преведена както твърди той веднага след връчване на ПДИ и в срока за доброволно изпълнение. Законодателят не е регламентирал хипотеза на недължимост на такси и разноски при плащане в срока от поканата, изпращана от ЧСИ, а само ако плащането е преди образуване на изпълнителното дело. Доводите на жалбоподателя, че сумата не била „събрана“ принудително, поради което не се дължала такса по т.26 от Тарифата също не може да бъде споделен, тъй като в т.26 от Тарифата не се посочва, че сумата следва да е събрана в резултат на изпълнителни действия, а и освен това видно от представеното платежно нареждане сумата е наредена именно от банката, в която е наложен запора – „ЦКБ“ АД. Тълкуването, което прави ответникът, че сумата, върху която се начислява такса по т.26 е само тази, която е събрана в резултат на принудителни действия по изпълнителното дело, не може да бъде споделена, тъй като не е посочено горното.

Сумата е събрана в рамките на изпълнителното дело и след образуването му. Това, че плащането е в срока за доброволно изпълнение не е основание за приемане за недължимост на разноски. Съдът намира за неоснователни и доводите по жалбата, че имало неяснота по какъв начин е изчислен размера на таксите и разноските, съгласно Раздел I и II от ТТР към ЗЧСИ, както и че съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗЧСИ съдебният изпълнител е длъжен да изготви сметка, която да връчи на задълженото лице с описаното съдържание. Видно от данните по 3 изпълнителното дело има съставена и налична сметка за авансово дължимите такси, и съдебният състав намира, че няма никаква неяснота.

По доводите за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя, съдът намира следното: Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело минималното възнаграждение е в размер на 200 лв., а за действия по воденето му – ½ от сумата по чл.7, ал.2 от Наредбата, в случая предвид интереса по делото сумата за адвокатско възнаграждение, изчислена по Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения възлиза с оглед общата дължима сума, включваща не само главницата от 150 000 лв., но и двете лихви, възлизаща общо на 217 255,09 лв., то следващото се възнаграждение по чл. 7, ал.2 от Наредбата възлиза на 13 340,20 лв., а половината от същото възлиза на 6 670,10 лв. и това без отделно да е включена сумата от 200 лв., възнаграждение по т.1 на чл. 10 за молба за образуване на изпълнителното дело. Сумата от общо 6325 лв., колкото е приета от ЧСИ, не надвишава минималното следващо се по Наредбата възнаграждение.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че се следвало възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело, тъй като в договора за правна помощ, който е представен още с молбата, възнаграждението е уговорено общо, за процесуално представителство по изпълнителното дело и при образуването му страната не би могла да знае какви и колко точно ще са по обем изпълнителните действия. Видно от данните в случая процесуалните действия по делото не са изчерпани само с подаване на молбата, а е последвало и производство по подаване на отговор по искането за изменение на разноските, отговор по настоящата жалба. Наред с горното с молбата са поискани и конкретни действия по изпълнението, а именно налагане на запор, проучване на имуществото на длъжника, за което има данни, че е извършено, поради което твърденията, че единственото действие е подаване на молбата е неоснователно. Ирелевантно е твърдението на жалбоподателя дали е сигурен платец или не, с публично оповестени банкови сметки, след като не е заплатил дължимите по съдебното решение суми преди образуване на изпълнителното дело с оглед гореизложените съображения. В случая той е страна по делото и видно от самия изпълнителен лист, в който изрично е отразено, че решението е влязло в сила на 28.01.2023г., той е можел да изпълни доброволно задължението си по влязлото в сила решение, още повече, че реквизит на исковата молба по ГПК е посочване на банкова сметка за заплащане, но той не е сторил това преди образуване на изпълнителното дело. В случая е уговорено кумулативно възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, включващо такова по т.1 и по т.2 на чл. 10 от Наредбата, т.е. едновременно за образуване на изпълнителното дело и за воденето му, поради което съдът намира, че същото не се явява прекомерно или недължимо и искането на жалбоподателя за намаляването му резонно е оставено от ЧСИ без уважение.

С оглед изложените мотиви жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Разноски не следва да се присъждат, на жалбоподателя не се и следват с оглед 4 изхода на спора, а ответната страна няма изрично искане.

Воден от горните съображения съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от длъжника в изпълнителното производство ЗАД „А.“ АД, ЕИК ****, с вх.№2357/28.02.2023г. срещу постановлението на ЧСИ А.П. от 16.02.2023г. по изп.дело №95/2023г.,за което е уведомен с писмо с вх.№100558/20.02.2023г.,и с което ЧСИ е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200 лв. и съответно таксата по т. 26 от Тарифата, като неоснователна.