Решение № 2765 от 04.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2765 гр. Пловдив, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330115299 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Т. А. М., ЕГН **********, с адрес ******, против „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Сребърна“ № 16, „САП Център София“, ет. 8, с която е предявен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че сключените помежду им Договор за потребителски кредит № ******/26.08.2023 г. и Анекс № ****** от 19.05.2024 г. към договора, ведно с приложение № 1, са нищожни на основания чл. 26, ал.

1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ****** от 26.08.2023 г. с уговорена главница 5000 лева, с лихва от 33,54 %, при ГПР - 65,00 %, който следвало да се върне на три равни вноски. На 19.05.2024 г. би подписан Анекс № ****** от 19.05.2024 г. с приложение № 1, с който се продължавал срока за издължаване на кредита.

Твърди се и че по кредитното правоотношение било уговорено задължения за кредитополучателя да осигури обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция, като в противен случай дължал неустойка в размера на 1458,93 лв. дължима разсрочено с падежните вноски по кредита. Изтъкнато е в исковата молба задължението на съда служебно да следи за неравноправни клаузи в договори с потребител. На свой ред ищецът релевира твърдения за недействителност на договора за кредит, ведно с анексът и приложение № 1 към него, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предвиждащ задължения за коректно посочване на ГПР по кредита в съдържанието на 1 договора. В тази насока развива подробни съображения. По-конкретно се изтъква, че сумата от 1458,93 лв. за неустойка неправилно не била отчетена при изчисляването на процента на оскъпяване на кредитния продукт.

Процесната неустойка излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като целяла единствено да генерира допълнително възнаграждение за кредитодателя за предоставянето на заемния ресурс. Последното се предполагало от краткия срок за предоставяне на обезпечението и множеството изисквания към поръчителите, които на практика правели невъзможно изпълнението на задължението от страна на кредитополучателя, както и с оглед реда за изплащане на неустойката – на равни вноски съобразно погасителния план. Поради изложеното ищецът счита, че сумата за неустойка е следвало да се отчете при изчисляването на ГПР по кредита. Като не било сторено това, се достигнало до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което на свой ред водело до недействителност на цялата кредитна сделка на основание чл. 22 ЗПК, без да намира приложение чл. 26, ал. 4 ЗЗД. По изложените съображения се моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.

Постъпил отговор на исковата молба от „Ай Ти Еф Груп” АД, с който се взема становище за неоснователност на иска. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ******/26.08.2023 г. с подписан към него Анекс № ****** от 19.05.2024 г. с приложение № 1. В тази връзка се описва реда за сключване на договора за кредит, като се посочва и че кредитът в размер на 5000 лв. бил изцяло усвоен от кредотиполучателя. Възразява срещу твърдението за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като счита, че процесният договор за кредит отговоря на императивните изисквания на ЗПК, касаещи задължителното съдържание на кредитните сделки. Счита, че задължението за неустойката не е разход по кредита и не следва да се включва при изчисляването на ГПР, в подкрепа на което развира подробни съображения относно характера на това вземане и целите, които то преследва – да гарантира изпълнението на поето от длъжника задължение по предоставяне на обезпечение и да обезщети вредите за кредитора при липса такова обезпечение. В случая единствената величина, която трябвало да се отчете при изчисляването на процента на оскъпяване, била възнаградителната лихва. Клаузата за неустойка била и индивидуално уговорена. По изложените съображения се моли за отхвърляне на иска, доколкото не съществували визираните в исковата молба пороци на сделката.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай Ти Еф Груп” АД е предявил и насрещен иск за осъждане на Т. А. М. да му заплати сумата от 1970 лв., частично от 2402,06 лв., представляваща дължима главница по Анекс № ****** от 19.05.2024 г. към Договор за потребителски кредит № ******/26.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба – 12.11.2024 г., до окончателното плащане на вземането.

В насрещната искова молба и уточняваща молба се изтъква, че между страните съществуват процесните кредитни правоотношения по Договор за 2 потребителски кредит № ****** от 26.08.2023 г. и Анекс № ****** към него.

По силата на договора Т. А. М. бил усвоил сумата в размер от 3000 лева, която била преведена по микросметка на кредитополучателя в системата на „Изипей“ АД. По Анекс № ****** към Договор за потребителски кредит № ******, кредитополучателят бил получил паричен заем в размер на 5000 лв., като по банкова сметка на кредитополучателя била преведена ефективно сумата в размер на 2889,33 лв., представляваща част от отпуснатата главница по анекса. Останалата част на отпуснатата главницата по анекса, а именно 2110,67 лв., рефинансирала и погасявала предходния договор за кредит.

Кредитът следвало да се погаси на три 30-дневни вноски, с общ срок за погасяване от 20.05.2024 г. до 19.08.2024 г., но към датата на предявяване на иска кредитополучателят бил в неизпълнение на задълженията си, тъй като не е заплатил изискуемите суми. Твърди се, че по Анекс № ****** кредитополучателят Т. А. М. бил извършил плащания в общ размер от 3030 лв., поради което дължимите суми по анекса били в размер на 1970 лв., частично от 2402,60 лв., представляваща главница. Излагат се съображения, че дори кредитната сделка да се приеме за недействителна, то на основание чл.

23 ЗПК се дължала чистата стойност на кредита, и същата следвало да се присъди, без да се предявява отделен иск по чл. 55 ЗЗД. В тази насока цитира съдебна практика. По изложените съображения се моли за уважаване на насрещната искова молба. Претендира разноски.

В указания срок е постъпил отговор на насрещния иск от Т. А. М. с възражения за неоснователност на иска. Поддържа изложените от него в първоначалната искова молба възражения за недействителност на договора за кредит и анекса към него. Моли за отхвърляне на насрещната претенция.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно сключването от разстояние между „Ай Ти Еф Груп” АД, като кредитодател, и Т. А. М., като кредитополучател, на Договор за потребителски кредит № ******/26.08.2023 г. Съдържанието на кредитната сделка е възпроизведено и на хартиен носител и е представено по делото. На дата 19.05.2024 г. е сключен Анекс № ****** към договора за кредит, ведно с приложение № 1, с който е уговорен нов кредит от 5000 лв. при ГЛП от 33,54 % и посочен в договора ГПР от 65 %. От представения погасителен план е видно, че срокът на договора е три месеца, като са начислени освен сумата за главница, но още и 282,06 лв. – възнаградителна лихва, 150 лв. – такса и общо 1458,93 лв. неустойка. Крайната сума, която ищецът е следвало да върне, е в размер на 6890,99 лв. В приложение № 5 към договора е уговорена и клауза за неустойка, дължима за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, в размер на 15,96 лв. на ден за първия ден от периода и 15,96 лв. за всеки следващ ден до предоставяне на обезпечението или общо 1458,93 лв. за целия срок. За длъжника е предвидено задължение до края на деня, следващ този на сключването на договора, да предостави обезпечение на кредита, под формата на поръчителство, като поръчителите (поне двама) е следва до отговарят на конкретно посочени в договора условия – да са физически лица с 3 нетен размер на осигурителния доход от 1500 лв., с над 20 годишна възраст, работещи по безсрочен трудов договор, с трудов стаж повече от 5 години, както и други изисквания във връзка с кредитната история на поръчителите.

При неизпълнението именно на това задължение се начислява и дължи посочената неустойка от 15,96 лв. на ден, като начислената неустойка се заплащала със следващата вноска на погасителния план.

Съгласно данните, предоставени от трети за делото лица по реда на чл.

190 ГПК, а именно „ИзиПей“ АД и „УниКредит Булбанк“ АД, сумата от 3000 лв. с наредител „Ай Ти Еф Груп“ АД е била изплатена на Т. А. М. с разписка от 27.08.2023 г., а сумата от 2 889,33 лв. е била наредена от сметка на ответното дружество по сметка на ищеца на дата 19.05.2024 г. с основание договор за кредит ******. От тази информация е видно, че по визираните погоре договор за кредит и анекс към него са усвоени суми от ищеца Т. М. в посочения от третите лица размери.

В хода на съдебното дирене са изслушани заключения по ССчЕ и ДССчЕ и двете с в.л. Л. К.. Заключенията не са оспорени от страните и са кредитирани от съда като пълни и компетентно изготвени от експерт, разполагащ със специални познания в областта на счетоводството. Според първото, сумата за неустойка не е включена при изчисляване на ГПР по кредита. При отчитането й като разход по кредита то процентът на оскъпяване би бил 623,51 %. Според вещото лице, по анекса са извършени плащания от страна на Т. М. в общ размер от 3030 лв. По допълнителното заключение са обследвани извършените плащания по цялото правоотношение между страните. В тази насока вещото лице е посочило, че в счетоводната система на ответника са отразени погасявания по Договор за потребителски кредит № ******, първото от които е плащане в общ размер от 1362 лв. на дата 02.10.2023 г., а второто за сумата от 2110,67лв., с която е погасен на 19.05.2024 г. първоначалния кредит чрез рефинансиране с Анекс № ******. По анекса е получена ефективно по сметка на длъжника сумата от 2889,33 лв. Визираната по-горе сума от 3030 лв. е заплатена в периода 10.07.2024 г. – 16.08.2024 г., т.е. след сключването на анекса.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правно изводи:

Установява се от правна страна, че между Т. А. М. и „Ай Ти Еф Груп“ АД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит № ******/26.08.2023 г. и впоследствие съгласно Анекс № ****** от 19.05.2024 г. към договора, което правоотношение е с визираното по-горе съдържание. В рамките на възникналата правна връзка Т. М. има качеството на кредитополучател, но също така и на потребител. Поради това и той се ползва със законоустановената потребителска закрила и приложение в случая намират правилата на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от посочените императивни изисквания води до настъпването на въпросната 4 недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В процесния случай, твърденията за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, т. 10 ЗПК и насрещната осъдителна претенция на ответника, следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани помежду си, а и зависят от това как клаузата за неустойка за непредставяне на обезпечение рефлектира върху кредитното правоотношение.