Присъда № 10 от 16.10.2024, Районен съд - Костинброд

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към присъда № 10 от 15.10.2024 г. по Н.О.Х.Д. № 358 / 2021 г. по описа на РС - гр. Костинброд

Районна прокуратура – гр. Костинброд е внесла обвинителен акт за разглеждане в Районен съд - гр. Костинброд, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия Д. Й. ИВ., ЕГН ********** от гр. Г., с установена по делото самоличност, за това че на 05.12.2020 г. на ул. „Р.“ в гр. Г., област С., чрез нанасяне на удари с ръце, в областта на главата на Д. Ив. Ал. от гр. Г. му причинил средна телесна повреда – лицева травма изразяваща се в счупване на горна челюст, което увреждане по своя медикобиологичен характер представлява счупване на челюст, както и счупване на носни кости с деформация на носната пирамида, което увреждане е причинило на пострадалия постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 129 ал. 2 пр. 3 алт. 2, вр. ал. 1 от НК.

На съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът поддържа обвинението със становище за неговата доказаност и счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен. При определяне на наказанието представителят на РП – Костинброд моли съдът да наложи справедливо наказание по преценка на съда.

Частният обвинител Д. Ив. Ал., редовно призован не се явява, представлява се от адв. Б. – АК – Б.град, преупълномощен от адв. М. – САК, който моли съдът да признае подсъдимият за виновен, като му наложи наказание към средния размер. Същият моли съдът да се съобрази и с обстоятелството, че подсъдимият е причинил на пострадалия две телесни повреди.

Подсъдимият Д. Й. ИВ., редовно призован явява се лично и със служебния си защитник адв. М. - САК. Не се признава за виновен, дава подробни обяснения / л. 169 – 171 /.

Назначеният служебен защитник на подсъдимия Д. Й. ИВ. - адв. М. – САК, сочи, че от свидетелските показания на очевидеца Н. Т. подзащитният й просто се е предпазвал да не бъде ударен. След това пострадалият си тръгва, но отново се връща и се опитва да провокира подсъдимия, като го напада и заплашва. Същата счита, че агресията е била при пострадалия, а подсъдимият Д. Й. ИВ. е действал при самоотбрана. Същата сочи, че според нея е било извършено престъпление по чл. 132 ал. 2 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия и моли съдът да признае подсъдимият за невинен.

Съдът, след като изслуша доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

Пострадалият Д. Ив. Ал. на 05.12.2020 г. около 10.00 часа е излязъл от дома си, находящ се в гр. Г. и тръгнал да тича извън града, като се движел по 1 ул. „Р.“. В същото време подсъдимият Д.И. заедно със свид. Н. И., свид. В. К. се намирали в двора на имота на свид. Н. Т., под № 24. Същите били там, тъй като трябвало да натоварят дърва за огрев от имота на Т., като за целта подсъдимият Д. Й. ИВ. бил паркирал пред портата на имота бус марка „П.“, с рег. № ******. Докато се намирал в буса подсъдимият Д.И. видял Д.А. и го извикал да дойде към него, да му даде обяснение, тъй като неговата племенница – свид. Б. К. била ударена от същия в гр. С., кв. „В.“. Започнали да разговарят, но след това се стигнало до словесен конфликт, а оттам и във физическа разправа. Двамата са започнали да си разменят удари с крака и ръце, като подсъдимият нанесъл удари с юмруци с двете си ръце в главата на пострадалия А., като вследствие на тези удари на същия са му били счупена горната челюст и носни кости с деформация на носната пирамида, т. е причинил е средна телесна повреда на пострадалия, съгласно закона.

Причинени са още отчупване на части от два долни и един горен зъб и разкъсно контузни рани. След нанасянето на ударите по главата на пострадалия подсъдимият Д.И. го изритал и в краката, след която пострадалият А. паднал на земята.

От назначената и изготвената по делото съдебно – медицинска експертиза / л. 55 – 56 / е видно, че на пострадалият Д. Ив. Ал. са му причинени : лицева травма изразяваща се в счупване на горната челюст , счупване на носни кости с деформация на носната пирамида, което увреждане е причинило на пострадалия П. Р. НА ЗДРАВЕТО

НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.

Счупване на части от коронковата част на първи зъби вляво и вдясно на долната челюст и на първи горен вляво, което увреждане не е довело до оформянето на значителен дефект в зъбната редица и е причинило на пострадалия В. Р. НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА

ЖИВОТА за всеки един от посочените зъби.

Разкъсноконтузна рана по лигавичната повърхност на горната устна, причинила на пострадалия В. Р. НА ЗДРАВЕТО

НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.

Вещото лице Д – р В. Т. в съдебно заседание / л. 150 / посочи, че при такова счупване на челюстта, отокът се появява бързо, в рамките на минути до час в зависимост как са контузени меките тъкани , възможно е да се появи след час и чак тогава да се появи затруднение в говора.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Н. Б. А. / л. 40 – 41 / , който категорично посочи, че подсъдимият Д.И. след като е викнал А. да дойде при него е слязъл от буса и е нанесъл два удара на пострадалия Д.А., като в съдебното заседание категорично посочи, че не е видял същият да пада на земята, така както е посочил в показанията дадени по ДП.

Съдът кредитира показанията на свид. Н. Т. и В. К., които не са противоречиви и от показанията на свид. Т. ясно се установява, че и двамата – подсъдимият и пострадалият взаимно са си нанасяли удари, като е имало бой 2 няколко пъти, свид. сочи, че и двамата са падали на земята.

А след като пострадалият Д.А. влязъл вътре в къщата на свидетелката да се измие е имало много кръв, но като се е появила свид. В. К., която също сочи, че е имало много кръв, същият я е заплашвал, т. е. пострадалият все още е можел да говори / което се обяснява от твърдението на вещото лице /.

От проведената очна ставка на основание чл. 143 ал.1 от НПК между свид. Н. Т. и свид. Н. А. се установи, че свид. А. е видял как подсъдимият нанася удари на пострадалия, след като първо същият е посегнал да го удари, но свид. Т. не е имала видимост, тъй като е била в двора при мрежата. Същата вече е видяла как двамата се бият и как и двамата няколко пъти падат на земята. А свид. А. не е могъл да види това, защото след първия бой е минал отзад при буса и е бил много зле / по данни на свид. Т. /. След като си тръгнал пострадалият се е върнал и пак е имало бой според показанията на свид. Т..

От показанията на свид. В. П. се установява, че пострадалият Д.А. е бил в спешния център в гр. Г., като му направило впечатление, че от носа му е текла кръв и същият е имал тампони в носа, но е могъл да разговаря. А когато са посетили дома на подсъдимия по него не е имало видими травми от нанесен побой.

Съдът кредитира показанията на свид. Б. С. Н. / л. 52 /, който не е присъствал на побоя, но в показанията дадени на ДП и след като същите бяха прочетени в съдебно заседание на основание чл. 281 ал.1 т. 2 от НПК и потвърдени от свидетеля, той твърди обстоятелството, че на другия ден след инцидента е видял Д.А., който е изглеждал много зле.

От показанията на свид. Т. Ц. А. се установява, че след побоя синът й се е прибрал в къщи с подуто лице и целият е бил в кръв, като в ръцете си държал кърпа, цялата в кръв. Същата сочи още, че е претърпял три операции – счупена челюст, счупена скула и счупен нос, както и че не е можел да говори и се е хранел със сламка близо месец след операциите.

Съдът кредитира показанията на пострадалия Д. Ив. Ал. / л. 166 от делото /, тъй като същите са последователни, логични и непротиворечиви.

Съдът не кредитира показанията на свид. Б. А. К. и свид. Н. Й. И., тъй като същите се явяват изолирани, а показанията на свид. К. сочат единствено причината, поради която подсъдимият Д.И. е повикал при себе си пострадалия.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимият Д.И., който сочи, че при втория побой, след като той вече е слязъл от буса е нанесъл удар на пострадалия А., като същият паднал на земята и носът му е бил разбит. Но той го е ударил след като А. пръв му е посегнал. След инцидента му е помогнал да се изправи и същият е отишъл в къщата на свид. Т. да си измие лицето от кръвта.

Описаната по – горе фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от следните събрани по делото доказателства : показанията 3 на свидетелите : Н. А. / том I, л. 40 – 41 /, В. К. / / том I, л. 42 – 43 /, Б. Н. / том I, л. 52 /, Н. Т. / том I, л. 47 - 48 /, Т. А. / том I, л. 51 / и В. П. / том I, л. 49 /.

Обясненията на подсъдимия Д. Й. ИВ. / том I, л. 23 – 24 / и показанията на пострадалия Д. Ив. Ал. / том I, л. 29 – 30 /.

От изготвената по делото съдебно – медицинска експертиза / том I, л. 55 – 56 /, от приложените писмени доказателства : сигнал от ФСМП – Г., докладна записка / том I, л. 11 /, протокол за получен сигнал / том I, л. 12 – 13 /, протокол за предупреждение / том I, л. 14 /, справка за съдимост / том I, л.

74 /, характеристика за подсъдимия / том II, л. 78 /, медицински документи за престоя и лечението на Д.А. от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ / том II, л. 2 - 72 / и други.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от ПРАВНА СТРАНА:

Въз основа на описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, съдът прие, че подсъдимият Д. Й. ИВ., ЕГН ********** е осъществил състава на чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

От обективна страна на 05.12.2020 г. в гр. Г., на ул. „Р.“ подсъдимият Д.И., чрез нанасяне на удари с ръце, в областта на главата на Д.А. от гр. Г. му причинил средна телесна повреда - лицева травма изразяваща се в счупване на горна челюст, което увреждане по своя медикобиологичен характер представлява счупване на челюст, както и счупване на носни кости с деформация на носната пирамида, което увреждане е причинило на пострадалия постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Съгласно чл. 129, ал. 2 НК счупването на челюст представлява средна телесна повреда.

От субективна страна деянието е извършено виновно при условията на пряк умисъл.

Подсъдимият И. бил с буса на посочената дата в гр. Г., ул. „Р.“, за да прекара дърва на сестра си В. К. и след като видял пострадалия да тича по същата улица го извикал, с цел да му потърси обяснение защо преди време същият е ударил племенницата му. В обясненията си подсъдимият И. не отрича, че е нанесъл удари в областта на главата на пострадалия, но в своя защита изтъква, че след като го вдигнал от земята видял само, че му текло кръв от носа, но същият бил в съзнание и говорел. Подсъдимият твърди още, че е действал с цел да се защити, тъй като пострадалият А. също е посегнал да го удари, докато И. бил в буса.

Съдът не приема версията на защитата на подсъдимия, че същият е действал в условията на неизбежна отбрана, тъй като не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Напротив свид. А. в показанията си дадени в ДП / том I, л. 40 – гърба /, които съдът прочете в съдебно заседание и същият потвърди, сочи, че след като пострадалият е бил повикан от 4 подсъдимия да се приближи към буса, той се отдръпнал навътре в кабината и рязко се върнал, като отворил вратата на буса и след като слязъл нанесъл два удара на Д.А.. Свидетелят не поддържа показанията си дадени на ДП единствено по отношение на твърдението, че пострадалият е паднал на земята.

По чл. 31 ал. 1 от НК - несъмнено е, че подсъдимият отговаря на изискванията за субект на престъпление и за субект на наказателна отговорност. Видно от събраните по делото доказателства е, че Д. Й. ИВ. е пълнолетно физическо лице към датата на извършване на престъплението 05.12.2020 г., което е извършило деянието в състояние на вменяемост. По делото не съществува никакво съмнение, а и липсват каквито и да било индиции или доказателства, за да се направи извода, че подсъдимият е действал при условията на една от хипотезите на невменяемост, посочени в чл. 33 ал. 1 от НК. Следователно към момента на извършване на деянието той е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководите постъпките си, което е основна предпоставка за съществуването на виновно поведение.

ОБЕКТ на престъплението по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1, във вр. с чл. 20 ал.