Определение № 4136 от 10.08.2021, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4136 гр. Варна , 10.08.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ в закрито заседание на десети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Насуф Исмал като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20213110108198 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „Сила-Х“ ЕООД, ЕИК 202671263, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, , ул. „Пенчо Славейков“ № 38, ет. 4, ап. 53 против ЗАД „Армеец“, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.

„Стефан Караджа“ № 2 осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, с който се търси защита на накърнено субективно материално притезателно право на парично вземане в размер от 100.00 лева, като частичен иск от общо 9 408.20 лева, представляващо действителната стойност на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Дръстер“, рег. № В 0460 СА, вследствие на реализирано ПТП на 23.02.2020 г. в гр. Варна, бул. „Васил Левски“, представляващо покрит застрахователен риск по договор № 0306Х0487759 от 02.07.2019 г. за „Каско“.

В исковата молба ищецът е обосновал дерогиране на общата местна подсъдност по чл.

108, ал. 1, изр. 1 ГПК с предвидената възможност в чл. 115, ал. 2 ГПК.

С отговора на исковата молба, депозиран в преклузивния срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е инвокирал възражение за неподсъдност на делото, тъй като седалището и адресът на ответния търговец е в гр. София и обективирал искане за изпращането му за разглеждане в Районен съд – гр. София.

Обосновал е неприложимост на разпоредбите на чл. 115 ГПК и чл. 113 ГПК.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК, нормативно регламентиращ а особените правила за изборна местна подсъдност, исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. В конкретния случай застрахователното събитие, 1 представляващо по своята правна същност деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД , е възникнало в гр. Варна, а към момента на настъпване на събитието ищецът е бил със седалище и адрес на управление в гр. Варна. Наред с изложеното обаче съгласно каузалната практика на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав, обективирана в определение № 87 от 21.02.2020 г., постановено по ч. т. д. № 2870 по описа за 2019 г. на ВКС, I т. о., особената местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 от ГПК не се прилага по отношение на всички искове по КЗ, а само по тези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран по тях е увреденото лице. Посочено е, че когато се претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него по осъществено застрахователно събитие, то не е налице непозволено увреждане, независимо че застрахователното събитие може да бъде реализирано и като ПТП. В този смисъл при застраховка "Каско" е налице сключен застрахователен договор, по който страните поемат определени задължения, като дължимостта на застрахователното обезщетение произтича не от непозволено увреждане, а от поетите от страните задължения и тяхното изпълнение.

С оглед на горното, РС-Варна намира, че ищецът, основавайки претенцията си на застрахователен договор по застраховка „Каско“, не би могъл да се ползва от изборната подсъдност, предвидена в чл. 115, ал. 2 ГПК.

Наред с изложеното, имайки предвид конкретиката на казуса, в настоящия случай приложение не може да намери и разпоредбата на чл. 113 ГПК, уреждаща също особената изборна местна подсъдност по искове на и срещу потребители, доколкото ищецът е търговец и като такъв не покрива критериите на легалната дефиниция за „потребител“.

Съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В КЗ е използвано понятието „ползвател на застрахователни услуги”, което не е равнозначно на „потребител“ по смисъла на ЗЗП, като първото е по-широко от второто. В горецитираното определение № 87 от 21.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2870/2019 г. на ВКС, I т. о. е разяснено и че в мотивите към т. 6 на ТР № 1/2014 от 23.12.2015 г. , по т. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС е прието изрично, че застраховано по застраховка "Каско" физическо лице, което като страна по договор за услуга, се явява потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП се ползва от уредената в чл. 113 ГПК особена местна подсъдност. Т.е. от подсъдността по чл. 113 ГПК, може да се ползва само лице, отговарящо на горецитираната легална дефиниция в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, сред които не попадат юридическите лица, каквото е ответното търговско дружество.

От изложеното по-горе следва, че не е налице основание за разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 113 ГПК и прилагането й спрямо ползвателите на застрахователни услуги по имуществена застраховка „каско“, когато последните нямат качеството на потребители по смисъла на ЗЗП. Респективно, не е налице основание за разширяване на 2 кръга на лицата, които могат да се ползват от привилегията за избор на местна подсъдност по техния постоянен или настоящ адрес и включването в този кръг на юридически лица – търговски дружества, които не могат да бъдат потребители по смисъла на ЗЗП, но имат качеството на застраховано лице по застраховка „каско на МПС“, както е в разглеждания случай.

Видно от вписванията по партидата на ответното дружество в Търговския регистър, от 2008 г. до настоящия момент същото е със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.

„Стефан Караджа“ № 2.

Съдът, като съобрази горното и разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. 1-во от ГПК и във връзка с направеното в срока по чл. 119 от ГПК възражение за неподсъдност, намира че предявеният иск следва да се разгледат от Районен съд – гр. София. Настоящото производство следва да бъде прекратено и делото изпратено на местно компетентния съд.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 8198 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9ти съдебен състав и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. София, на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните по арг. от чл. 121 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3