Решение № 1719 от 16.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1719 гр. Пловдив, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235330107097 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правна квалификация чл. 109 ЗС от Г. и А. А.и срещу А.

Т..

Ищците твърдя, че са собственици на ПИ с идентификатор **по КК на гр. ***.

В имота им попадала част от сграда с идентификатор *** изградена и ползвана от ответника, като до нея нямало достъп от техния имот. Твърдят, че сградата пречи на да упражняват правото си на собственост поради което искат нейното премахване в частта попадаща в имота им. Претендират разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва претенцията.

Твърди, че сградата попада в двата имота поради неприложена регулация, за което той поискал от ищците да уредят отношенията си, при което сградата щяла да попадне само в неговия имот. Изтъква, че имало изградена ограда от ищците, която също не съответствала на регулацията.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:

Искът по чл. 109 ЗС предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко неоснователно въздействие или създадено съС.ие, посегателство или вредно 1 отражение над обекта на правото на собственост, което може да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта от собственика според нейното предназначение. Съгласно Решение № 60098 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 812/2021 г., II г. о., ГК, по отношение на иска по чл.

109 ЗС липсва процесуалноправна норма, която да изисква задължителното участие на всички съсобственици (както на страната на ищеца, така и на страната на ответника) в производството по тези претенции. По тази причина се приема, че другарството в случая е факултативно. Искът по чл. 109 ЗС може да бъде предявен не срещу всички, а само срещу част от съсобствениците, поддържащи нарушението.

От представените доказателства се установява, че с нотариален акт за дарение № *** от ***г. А. Г. А. е придобил 1/10 ид.ч. от нива от 500 кв.м. от имот № ***, целият с площ от 6.081 кв.м., местност „**“, землище на гр. ***, масив 100, от кадастралния план на „***“ от *** г. С нотариален акт № *** от същата дата на А. А. са продадени и останалите 9/10 ид.ч. от нивата. Между страните не е спорно, а от приетата СТЕ се установява, че имотът в момента е заснет с идентификатор *** по КК на гр. ***, като съгласно представената справка от ОСЗ е образуван от разделянето на имот № ***.

Между ищците не е спорно, че покупко-продажбата е била извършена по време на брака на А. А. с И. А., поради което е правото на собственост е възникнало в режим на СИО. След тяхната смъртта като собственици на нивата се легитимират техните децаГ. и А. А.- ищци по делото.

Съгласно приложените документи в имота е била изградена жилищна сградата, въведена в експлоатация през *** г.

От нотариален акт от*** г. се установява, че ответникът е придобил правото на собственост върху нива от 1.416 дка с № ***, ведно с всички намиращи се в имота подобрения- къща и второстепенни постройки.

Никоя от страните не оспорва правата на насрещната, поради което съдът намира, че приложените документи установяват правата им за целите на настоящото производство.

От приетата СТЕ се установява, че процесната сграда с идентификатор*** по КК представлява навес със стоманенобетонна покривна плоча, стени от тухлени зидове от южната, западната и частично от източната страна и е с размери 8.6 м. на 2.1 м.

Навесът се ползва и обслужва от ПИ с идентификатор *** (на ответника), като е построен преди датата на одобряване на КК. Съгласно заключението и приложената скица навесът е разположен в двата съседни имота (на ищците и на ответника) и навлиза в имота на ищците с 1.5 метра и обща площ от 9 кв.м.

2

От ответника е представена ръчно изчертана скица, поред която регулационна и имотна граница на съседните месата не съвпадат. Представеният документ представлява скица за извършено геодезическо заснемане, върху което са нанесени допълнително 2 успоредни линии, отразени като имотна и регулационна граница. От самата скица не се установява от кого са нанесени двете допълнителни линии, които не са част от отпечатаното съдържание, нито в контекста на какви имоти се отнасят. В същото време разположението на границата между двата съседни имота се установява от приетата СТЕ, като е записано, че имоти с идентификатори ***и ****по КК са идентични с посочените в нотариалните актове.

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗКИР кадастарът е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България набирани, представяни, поддържани в актуално съС.ие и съхранявани по установен от този закон ред. В ал. 5 на същата разпоредба е предвидено, че данните са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното. С оглед така събраните доказателства и като се съобрази разпоредбата на чл. 2, ал. 5 във вр. с ал. 1 ЗКИР, съдът намира, че приложената ръчно изчертана скица не опровергава законовата презумпция и не доказва грешка в КК. В тази насока други доказателства не са ангажирани, поради което следва да се приеме, че границите на правото на собственост се простират в пределите по ограждащите линии, отразени в кадастралната карта.

Според дадените с ТР № 4/6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г., ОСГК разяснения, за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействия, но и че това действие или бездействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС).

В случаите, при които естеството на извършените от ответника действия е такова, че е ясно, че с тях се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, например действия в собствения на ищеца имот или поддържане създадени в резултат на такива действия съС.ия в имота, без наличие на облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот, то собственикът не е длъжен да доказва пречки за упражняване на правото си на собственост. Той не е длъжен да търпи в имота си каквито и да било действия, които се извършват без негово съгласие. Самото пряко въздействие върху имота му от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си.

3

В настоящия случай, с категоричност се установява, че част от постройката заснета по КК, защрихована на скицата към заключението, попада в имота на ищците с идентификатор ***. Фактът на попадане на част от сградата в имота на ищеца, принципно е основание да се приеме, че е налице пречка за упражняване правото на ползване в пълен обем. Собственикът на терена е собственик и на пространството над него (доколкото то е необходимо за ползването на земята) и навлизането, погледнато самостоятелно, съставлява достатъчно основание да се приеме, че е налице неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, пречещо на собственика, което той не е длъжен да търпи независимо от това дали ще застроява имота си и как. Такова навлизане в чужд имот винаги би съставлявало неоснователно действие, освен ако не е дадено съгласие за това. В този смисъл Решение № 1108 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 946/2009 г., I г. о., ГК.; Определение № 272 от 30.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1587/2009 г., I г. о.; Определение № 344 от 6.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 493/2020 г., I г. о.

В настоящия случай от ответника не са въведени твърдения за получаване на съгласие, нито се установява такова от документите по делото.

В практиката на ВКС, като с Решение № 243/23.10.2012 г. гр. д. № 197/2012 г. II гр. о. е разяснено, че трябва да има причинна връзка между пречките за упражняване правото на собственост на ищеца и поведението на ответника. Негаторният осъдителен иск е средство за защита на правото на собственост във всички случаи, при които ответникът с поведението си създава или поддържа неоснователни пречки за спокойното упражняване на собственическите правомощия на ищеца. Осъдителният иск по чл. 109 ЗС не може да бъде успешно проведен срещу ответник, който с поведението си само се ползва от създаденото съС.ие, след като същото не е възникнало от негово активно поведение, а от административен акт. В такъв случай липсва причинна връзка между поведението на ответника и създаденото положение. В Решение № 122 от 6.06.2014 г. по гр. д. № 6600/2013 г., I г. о. е прието, че ако постройката (навлизаща в имота на ищеца) е изградена със съгласието на собственика на съседния имот и търпяна от него повече от 40 години, неговият правоприемник няма правото да иска премахването й.

Както бе посочено по-горе, по настоящото дело не се установява различно разположение на граница между съседните имоти, нито съществуващото в момента съС.ие да е следствие на административни актове следващ изграждането на процесния навес. Няма доказателства и за дадено ищците или техните праводатели съгласие за 4 изграждането на постройката по този начин.

Според установената съдебна практика материално правната легитимация на ответника, по иск по чл. 109 ЗС предполага установяване на фактическо действие от негова страна /или поддържане на съС.ие/, надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване на имота, водещо до накърняване правата на другия собственик, без единствено фактът на извършване на незаконно строителство да предполага уважаване на иска- Решение № 33 от 6.04.2010 г. по гр. д. Nо 27/2009 г. на ВКС - II г. о.

Ответникът не оспорва, че е собственик на постройката и че същата се ползва от него, като до нея има достъп само от имота му. Не се установява основание страната да държи постройката в границите на имота на ищците, поради което следва да бъде осъдена да премахне навеса в тази му част.

Ето защо предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва да бъдат присъдени разноските в размер на 50 лева за д.т., 600 лева за две СТЕ и 1500 лева за адв. възн.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. С. Т., ЕГН ********** да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на Г. А. А., ЕГН ********** и А. А. А., ЕГН ********** да упражняват правото си на собственост върху ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. ***, като премахне част от НАВЕС, заснет като сграда с идентификатор*** по КК и КР на гр.***, разположена в ПИ с идентификатор ****по КК, с размери 1.05 м. на 8.6 м. и защрихована, съгласно скица приложение към СТЕ лист 69 от делото.

Скица приложение към СТЕ, лист 69 от делото, подписана от съдията, да се счита неразделна част от решението.

ОСЪЖДА А. С. Т., ЕГН ********** да заплати на Г. А. А., ЕГН ********** и А. А. А., ЕГН ********** сумата от 2150.00 лева- разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 5

6