Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 618 от 12.05.2025, Административен съд - Силистра

Съд
Административен съд - Силистра
Дело
Административно дело 261/2024
Вид
Решение № 618
Подписан
12.05.2025
В сила
07.06.2025
Състав
Павлина Георгиева-Железова

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78,ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 10, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.117,ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 117, ал. 5 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 118 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 118, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 5, ал. 4 т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 68, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.68,ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 40, ал. 1 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж

РЕШЕНИЕ

№ 618

Силистра, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Силистра - II състав, в съдебно заседание на десети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА

При секретар РУМЯНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА административно дело № 20247210700261 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Админстративнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване.

Образувано е по жалба на Н. Б. Т., чрез адвокат П. П. - АК Русе,против решение №2153-18-11/10.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Силистра, с което се потвърждава Разпореждане №2172-18-3#8/20.03.2024 г.на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра. С последното е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 98, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал.З от КСО В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Нарушени са изискванията по чл. 35 от АПК. Претендира се за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.П. П. от АК-Русе.

Ответната страна, директор на ТП на НОИ – Силистра- се представлява от гл.юрисконсулт Р. С., която оспорва предявената жалба. В съдебно заседание и с писмена защита излага подробни бележки, че обжалваното решение е законосъобразно, издадено от компетентен орган, при наличие на визираните в него фактически и правни основания за постановяването му.Претендира за отхвърляне на оспорването и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази аргументите, изложени от страните, представените по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по депозирано от оспорващия заявление от 23.11.2023 г. в Турския осигурителен институв (л.12 и л.33 ) с искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68,ал.3 от КСО.Били приложени документи,цитирани в придружително писмо (л.10),сред които и удостоверение № 65 от 24.10.2023 г., удостоверение УП 13 № 156 от 14.09.2023 г. и УП 13 № 155 от 14.09.2023 г., удостоверение обр.№ 15 о т 14.09.2023 г., военна книжка и удостоверение за идентичност на имената.

Развило се административно производство като били изискани справки от кметство с.Зафирово, „ПГС-96“ ООД, ТП на НОИ-гр.Русе.

Длъжностното лице по пенсионно осигуряване е приело, че жалбоподателят към датата на заявлението има навършена възраст 67 г.,05м. и 25 дни .Зачел е осигурителен стаж от втора категория труд - 06 г.11 м. и 8 дни и от трета категория - 6 г. 10 м. и 12 дни.Приел,е че общият осигурителен стаж ,превърнат към III категория труд, е 15 г.,6 м. и 15 дни. За действителен осигурителен стаж е зачел 13 г. 09 м. и 20 дни. Обобщил е,че жалбоподателят към датата на заявлението е имал изискуемата навършена възраст съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО , но е приел, че не е изпълнено другото условие в разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО-наличие на 15 години действителен осигурителен стаж. Ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра,посредством разпореждане №2172- 18-3#8/20.03.2024 г е отказал отпускане на лична пенсия за осигу рителен стаж и възраст на основание чл. 98, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал.З от КСО.

Жалбоподателя е обжалвал по реда на чл.117,ал.1 от КСО административния акт и ,след извършен контрол, горестоящият орган е потвърдил разпореждането с оспореното решение №2153-18-11/10.06.2024 г.

Не се спори, че жалбоподателят към датата на заявлението е навършил изискуемата възраст от 67 г.за мъжете.

Предметът на спор между страните в производството е досежно наличието на действителен осигурителен стаж от 15 години.Жалбоподателят твърди, че не е зачетен осигурителен стаж, положен в „ПГС-96“ ООД в периода от 20.12.1976 – 09.04.1982 г. в размер на 4 години,7 месеца и 8 дни съгласно издадено УП 3 № 6 от 24.10.2023 г., както и този, положен в кметство Зафирово в периода от 01.09.1979 г. до 31.05.1980 г. в размер на 6 м. и 22 дни съгласно УП-3 № 6 от 24.10.2023 г. Поддържа се, че не е зачетен стажът, положен в СМК-Силистра и в СМК“Общостроително предприятие № 2 „-гр.Русе. Не е зачетено и времето, когато е ползван отпуск поради временна неработоспособност и съответно – поради отпуск.Настоява се ,че пенсионният орган не е имал предвид периодите от м.01, 1988 г.до м.12.1988 г., както и периодите от м.01.1989 г. до м.07.1989 г.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза съобразно исканията на жалбоподателя със задача: „какъв е размерът на трудовия стаж на Н. Б. Т. и колко години трудов стаж са удостоверени във ведомостите,касаещи СМК“Силистра“, за периода от 18.10.1976 г. до 01.07.1989 г.“.Заключението е, че изчисленият размер на трудовия стаж на жалбоподателя за периода 11.11.1974г.-09.04.1982г. /без да се превръщат категориите труд/ е 7години, 0 месеца и 20 дни. Наличната информация от осигурителя „СМК - Силистра“ ,касаеща Н. Т.,е за периода 01.07.1982г.-01.07.1989 г. За посочения период изчисленият трудов стаж е 6 години, 9 месеца и 11 дни.

Общия размер на трудовия стаж на Н. Б. Т. за периода 11.11.1974г.-01.07.1989г. /без да се превръщат категориите труд/ е 13 години,10 месеца и 1ден.

В съдебно заседание вещото лице прави уточнение,че в Приложение № 1, ред 85, с болтвана част е посочен общо изчисленият стаж за година – 11 месеца и 16 дни. Допусната е техническа грешка като вместо „26 дни“ следва да се чете „16 дни“.

Заключението се приема и от двете страни без забележки.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, обосноваваща правния си интерес с наличие на права, засегнати от административния акт и в срока, посочен в чл. 118, ал. 1 от КСО, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Решение№ 2153-18-11 от 10.06.2024 г. е издадено от компетентен орган - директора на ТП на НОИ - гр. Силистра, пред който, като ръководител на териториално поделение на НОИ, се подават жалби срещу разпореждания, с които се отказва отпускане на пенсии и който по силата на чл. 117, ал. 3 от кодекса се произнася с решение по тези жалби.

Индивидуалният административен акт е изготвен в предвидената от закона форма по чл. 117, ал. 5 КСО вр. чл. 59 АПК, като съдържа необходимите посочени в, ал. 2 реквизити - наименование на органа, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част, указания относно органа и срока за обжалване, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с посочване на длъжността му.

При служебната проверка за законосъобразност на оспорения акт, извършена на основание чл. 168 вр. чл. 146 от АПК, съдът не открива съществени нарушения на административно-производствените правила.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че административният орган се е произнесъл без да е изяснил напълно релевантните за спора факти и обстоятелства.

С оглед на това съдът не констатира в хода на административното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи незаконосъобразност на атакувания административен акт.

Относно материалната законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, съдът съобразява следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от КСО, право на пенсия за ОСВ се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година съобразно правилата по т. 1 и т. 2 от сочената разпоредба. Съобразно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по, ал. 1 и, ал. 2, какъвто е настоящия, до 31.12.2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст от 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 м. до достигане на 67 годишна възраст.

"Действителен стаж" съгласно & 1 т. 12 от ДР на КСО е "действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски".

Според визираната в разпоредбата на & 1 т. 3 от ДР на КСО легална дефиниция, "осигурено лице" е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски", като осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й /арг. разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО/.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4 т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а според, ал. 2 на същия член и осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски се установява с данните по чл. 5, ал. 4 т. 1 от КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Осигурителният доход, за времето, през което е получавано обезщетение от ДОО, изплащано от ТП на НОИ се установява с данни от информационната система на НОИ.

С оспореното разпореждане на ръководителя по пенсионното осигуряване, потвърдено с обжалваното Решение № 2153-18-11 от 10.06.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Силистра е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на заявителя Н. Б. Т. (Н. Б. Т.) при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. За да постанови обжалвания отказ, длъжностното лице по пенсионно осигуряване е приело, че жалбоподателят към датата на заявлението има навършена изискуемата възраст 67 г. 05м. и 25 дни, но не е налице другото условие на разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, а именно, наличие на 15 години действителен осигурителен стаж, тъй като на лицето бил зачетен осигурителен стаж от втора категория труд-06 г.11 м. 8 дни и от трета категория-6 г.,10 м. и 12 дни, общ осигурителен стаж,превърнат към трета категория - 15 г.,6 м. и 15дни, от който за действителен осигурителен стаж са зачетени 13 г.,09 м. и 20 дни.

Неоснователно е твърдението за незачетен стаж за м. 07 и м. 08 през 1984 г., тъй като видно от Удостоверение изх. №5526-18-156/14.09.2023 г. от началник на отдел ООА при ТП на НОИ - Силистра за м. 07 на 1984 г. информацията е само за доход без дни като дните са изчислени съобразно формулата: средномесечната работна заплата за страната за тримесечието м. 07- 09 вкл. на 1984 г. в размер на 202 лв., разделена на 21 работни дни и е получен доход за 1 ден в размер от 9.62 лв. След това доходът по удостоверението от 206 лв. се дели на 9.62 за един ден и се получават 21 дни като се приема, че месецът е пълен. Съобразно информацията за получен доход за тези месеци на жалбоподателя от пенсионният орган са зачетени пълни два месеца м. 7 и м. 8 за 1984 г.

Неоснователно е възражението,че положеният стаж при осигурител „СМК“ - Силистра за периода от 01.04.1982 г. до 30.06.1982 г. е довел до незаконосъобразност на оспореното решение. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните по делото, е видно, че изчисленият размер на трудовия стаж на жалбоподателя за периода 11.11.1974г.-09.04.1982г. /без да се превръщат категориите труд/ е 7 години, 0 месеца и 20 дни. Наличната информация от осигурителя „СМК - Силистра“ ,касаеща Н. Т.,е за периода 01.07.1982г.-01.07.1989 г. За посочения период изчисленият трудов стаж е 6 години, 9 месеца и 11 дни.Общия размер на трудовия стаж на Н. Б. Т. за периода 11.11.1974 г.-01.07.1989 г. /без да се превръщат категориите труд/ е 13 години,10 месеца и 1ден.При това положение е видно, че не е опроверган изводът на административния орган за липса на изискуем действителен осигурителен стаж от 15 години.