Определение № 403 от 14.06.2022, Районен съд - Петрич

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 403 гр. П., 14.06.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20221230100614 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Ищците С. Х. К., ЕГН ********** и А. Д. К., ЕГН ********** – и двамата с адрес в гр. П., ***, са предявили срещу ответниците Е. Г. К., ЕГН **********, с адрес в гр. П., *** и Г. Д. К., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ***, субективно (активно и пасивно) съединени положителни установителни искове, че до продажбата на сграда с идентификатор ***, която са извършили с нотариален акт № 093/18.07.2019 г. по нот. д. № 281/19 г. на нотариус К. Т. (с рег. № 510 на Нотариалната камара), те са били собственици на този имот, на основание придобивна давност.

Правният интерес от исковите претенции се обосновава с твърдения, че: ищците са съпрузи от 31.10.1982 г. и към брака им е приложим режимът на съпружеската имуществена общност; с нотариален акт № 182/07.10.1994 г. по нот. д. № 711/94 г. на Районен съд – гр. П., издаден в полза на втория ищец, той е бил признат за собственик по давност на процесната сграда; с цитирания нотариален акт от 18.07.2019 г. двамата ищци са продали сградата на тяхната дъщеря Е. А.ова А.ова; с влязлото в сила Решение № 8157/10.06.2021 г. по гр. д. № 1033/20 г. на Районен съд – гр. П. е било признато за установено по отношение на дъщеря им и на нейния съпруг И. В. А.ов, че сегашните ответници са собственици по наследство на идеални части от същия имот – 4/6 идеални части за Е. К. и 1/6 идеална част за Г. К.; ищците не са обвързани от съдебното решение, тъй като не са били участници в делото, по което то е било постановено.

Спрямо ответниците не е била изпълнявана процедурата по чл. 131 ГПК.

Съдът приема следното:

Казусът, поставен за разглеждане, касае установяване на правото на собственост върху недвижим имот в правната сфера на ищците к ъ м конкретен минал момент.

В този смисъл преценката за допустимостта на исковите претенции предполага отчитане на някои основополагащи постановки, характеризиращи установителния иск за собственост в принципен аспект, а именно:

1

- Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК предвижда възможност да се предяви иск, за да се установи съществуването или несъществуването на едно право, когато ищецът има правен интерес от това.

- Съобразно нормативния регламент на чл. 235, ал. 3 ГПК, при разрешаването на един такъв спор, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното материално право.

Следователно преценката за неговото съществуване, респ. несъществуване се прави към момента на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция по съществото на делото.

- Затова и процес за състоянието на собствеността към минал момент поначало е безпредметен, което го прави недопустим. Този извод се подкрепя и от правилото на чл. 2 ГПК, от което следва, че гражданското съдопроизводство е механизъм за защита на съществуващи права, а не на такива, които са съществували в миналото.

- Допустимостта на подобно исково производство е възможна само по изключение, когато специална законова норма го предвижда, примери за което са чл.

13, ал. 8 ЗВСГЗГФ, чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.).

- Извън тези хипотези, които са от лимитативно естество, такъв иск не може да бъде провеждан.

Така очертаните принципни положения са трайно утвърдени в съдебната практика (вж. Определение № 228/22.04.2014 г. по ч. гр. д. № 2290/14 г., I г. о. на ВКС, Определение № 121/29.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2274/17 г., I г. о. на ВКС, Определение № 331/12.07.2017 г. по гр. д. № 216/17 г., II г. о. на ВКС, Определение № 90/28.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1835/19 г., I г. о. на ВКС и Определение № 283/29.05.2020 г. по ч. гр. д. № 1057/20 г., I г. о. на ВКС).

В контекста на горното е очевидно, че исковете, които в случая ищците са предявили срещу ответниците, са недопустими, защото и след оставянето на исковата молба без движение, по този повод (с Разпореждане № 378/19.05.2022 г.), отново се претендира изясняване на правото на собственост към 2019 г.

Ето защо ищцовите претенции трябва да бъдат оставени без разглеждане, а стартиралото във връзка с тях съдебно производство – прекратено.

Ръководейки се от изложеното и на основание чл. 130, изр. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ субективно (активно и пасивно) съединените положителни установителни искове, предявени от ищците С. Х. К., ЕГН ********** и А. Д. К., ЕГН ********** – и двамата с адрес в гр. П., ***, срещу ответниците Е. Г. К., ЕГН **********, с адрес в гр. П., *** и Г. Д. К., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ***, с които се претендира да бъде признато за установено, че до продажбата на сграда с идентификатор ***, която ищците са извършили с нотариален акт № 093/18.07.2019 г. по нот. д. № 281/19 г. на нотариус К. Т. (с рег. № 510 на Нотариалната камара), те са били собственици на този имот, на основание придобивна давност.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 614/22 г. на Районен съд – гр. П..

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищците, пред Окръжен съд – гр.

Благоевград, в 1-седмичен срок, считано от връчването на препис, с частна жалба, която се подава чрез Районен съд – гр. П..

ПРЕПИС от съдебни акт да се връчи само на ищците, чрез процесуалния им представител.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3