Определение № 91 от 16.04.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 91 гр. Варна, 16.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20253000600135 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на глава ХХІІ от НПК.

Образувано е по жалба на Й. Л. Б.-подсъдим по НОХД № 14/25г. по описа на ОС-Разград чрез защитника му – адв. Л. Т. /АК София/, срещу определение № 104, постановено на 04.04.2025г. в разпоредително заседание по делото, с което е отказано прекратяване на същото по реда на чл. 248, ал.5, т.1 от НПК и връщане му на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, на основание чл. 249 вр. чл.248, ал.1, т.3 НПК.

В частната жалба, подадена в законния срок, се навеждат доводи за незаконосъобразност на така постановения съдебен акт, с твърдения, че обвинителният акт не отговаря на всички процесуални стандарти по чл.246 от НПК и не позволява на подсъдимото лице да бъде наясно с параметрите на обвинението, следователно и да упражнява в пълна степен своите права и законни интереси. Прави се искане въззивният съд да отмени постановения неправилен съдебен акт, на основание чл.248,ал.5 от НПК и да върне делото на прокурора.

1

Варненският апелативен съд, като взе предвид изложените в частната жалба оплаквания и след цялостна проверка на материалите по делото и правилността на атакуваното определение, констатира следното:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 НПК, поради което е допустима, а по същество - е неоснователна.

Производството е образувано по внесен обвинителен акт срещу Й. Л. Б. за престъпление по чл.255 ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1 и т.7, вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

В проведеното на 04.04.2025г. разпоредително заседание по делото, защитникът на подс.Б. е отправил искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, тъй като на досъдебното производство е допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на повереника му.

Изложени са съображения за налични непълноти в съдържанието на обвинителния акт, които не позволяват на подзащитния му да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и да организира адекватно защитата си по него. Позовава се конкретно на неясноти относно авторството на деянията, доколкото се касае за подавани електронно документи (справкадекларация по ЗДДС) и на неясности в дсипозитива на обвинителния акт, свързани с изпълнителното деяние, препятстващи защитата на подсъдимия и налагащи прекратяване на делото и връщането му на прокурора.

За да постанови определението си за отказ да прекрати съдебното производство по посоченото наказателно дело, ОС Разград се е мотивирал с липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, приемайки, че същият отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, приел е, че прокурорът е посочил необходимото относно предявената обвинителна теза от фактическа и правна страна.

Съставът на въззивната инстанция споделя изцяло тези съображения: съдържанието на обвинителния акт, по който е образувано производството пред първата инстанция, напълно удовлетворява изискванията на чл. 246, ал.2 от НПК - в обстоятелствената му част прокурорът е посочил престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му;

2 пострадалата страна; обстоятелствата, които отегчават отговорността, доказателствените материали. Не е налице порок и в заключителната му част, тъй като тя съдържа законово изискуемите реквизити: данни за самоличността на обвиняемия, правната квалификация на деянието, датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя.

Описаните фактически обстоятелства очертават ясно предмета на доказване и дават възможност на подсъдимия да разбере обвинението и да организира пълноценно защитата си. Всички други съображения, развити от защитата като пропуски и непълноти на обвинителния акт, касаят въпросите по същество, които следва да бъдат решени в хода на провеждане на съдебното производство.

Атакуваното определение не е постановено в разрез с Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Обвинителният акт в пълна степен отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК - в обстоятелствената му част са описани фактите и обстоятелствата и в съответствие със законовите изисквания е очертана фактическата и юридическата рамка на обвинението, респ. заложено е фактическо твърдение, което подлежи на доказване в съдебната фаза на процеса, която е централна и основна. Ако съдът при разглеждане на делото по същество достигне до изводи различни, от тези залегнали в обвинителния акт, то той при решаване на делото е в правото си да постанови съдебен акт съгласно доказателствата по делото и вътрешното си убеждение.

С оглед на изложеното, съставът на АпС Варна прие, че липсват допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на страните. Изложеното обосновава извод за правилност на ревизираното определение, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло, поради което и на основание чл. 345, ал. 1 вр. чл. 249, ал. 3 от НПК, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение №104, постановено на 04.04.2025г. в разпоредително заседание по НОХД № 14/25г. по описа на ОС Разград.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4