Определение № 233 от 14.07.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 233 гр. Кюстендил, 14.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова при участието на секретаря Весела Б. Данчева в присъствието на прокурора М. В. С. като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Частно наказателно дело № 20261500200417 по описа за 2026 година

Производството е по глава ХХХV „Производства във връзка с изпълнение на наказанията”, раздел І-„Предсрочно освобождаване”- чл. 437 и следващите от НПК.

Образувано е по молба на лишения от свобода адв.П. Н., защитник на лишения от свобода Е. Н. М., понастоящем в ЗООТ- Самораново за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода”.

Представителят на затворническата администрация- юрисконсулт Г. изразява становище за неоснователност на молбата и иска отхвърлянето й.

Прокурорът изразява становище за неоснователност на предявената молба за допускане на УПО.

Защитникът на Е. Н. М.- адв.П.Н. поддържа молбата и излага съображения за необходимостта от допускане на УПО по отношение на М..

Лишеният от свобода Е. Н. М. поддържа молбата си.

Кюстендилският окръжен съд, след като събра доказателства, необходими за решаване на делото от фактическа и правна страна и след преценка на доводите на страните, приема за установено следното:

Лишеният от свобода Е. Н. М. е постъпил в Затвора- Бобов дол на 26.11.2025г., преведен в ЗООТ Самораново на 11.12.2025г. за изтърпяване на наказание ЛС в размер на 1 година и глоба в размер на 500 лева по НОХД № 111/2022г. на РС- Разлог, при първоначален „общ“ режим, за престъпление по чл. 3436, ал. 3 НК, влязла в законна сила на 14.11.2025 г.

Начало на наказанието: 26.11.2025г.

Към датата на произнасяне от КнОС- 14.07.2026 г. е изтърпял фактически – 7 месеца и 18 дни; от предварителен арест- 1 ден; от работа- 2 1 месеца и 1 ден, всичко- 9 месеца и 20 дни; остатък – 2 месеца и 10 дни.

От затворническото досие на лишения от свобода се установява, че при постъпване в затвора е определен първоначален риск от вреди е 43 точкисреден. Изготвена е схема за оценяване на вероятността от ново осъждане и профил на нуждите. Изготвен е и план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, първоначален доклад и експерсно психологическо заключение.

Рискът от вреди е определен по методиката ОАS-ys с отчетени проблемни зони: Образование и обучение - напуска училище в 6 клас; налице са трудности с писане и четене; Умения за мислене- разпознава частично проблемите, склонен да отлага разрешаването им, не мисли за последиците от действията си, ориентиран е към близки цели; склонен да игнорира неблагоприятния ефект от действията си и да поема немотивиран риск. Като цяло рискът от вреди се определя като среден на база извършеното правонарушение, криминалното минало, и степента на обществена опасност на правонарушението.

Настанен в ЗООТ Самораново на 11.12.2025г. За втори път е в затвора и правилата са му познати от предходен престой. Добронамерен, дистанцира се от участие в конфликтни ситуации, към служителите отношението му е в норма. Дадена му е възможност въпреки ограничените му трудови умения да оползотворява престоя си в изолация чрез участие в трудова дейност - със Заповед № 07/19.01.2026г. е назначен като общ работник в затворническата кухня, където продължава да работи. Полага старание при изпълнение на задълженията си, справя се добре с работния процес, няма данни за нарушения на трудовата дисциплина.

Не е наказван дисциплинарно и няма издавани протоколи по чл. 9, ал. 2 ЗИНЗС. Награден е с „Удължено свиждане за срок до 4 часа“ .

Спрямо М. е налице криминална история, която се разглежда като устойчива противоправна нагласа от негова страна. През 2019г. е изтъпрпял ефективно наказание „лишаване от свобода“, от чийто остатък е освободен УПО. Това е отчетено от затворническите власти като ескалация в противоправното му поведение; с изграден модел за пренебрегване на установения правов ред и липса на критичност към извършването на правонарушения, респ. до завишаване на критериите за преценка на поведението на М. в контекста на предявената молба за УПО.

Контактите с близкото обкръжение са запазени.

Подписал е препланиране на присъдата на 15.12.2025 г., като са набелязани цели той да развива уменията си за самоконтрол, да изгражда способности и разпознаване на проблемите. Препланирането на присъдата е подписано от лишения от свобода без възражения.

Към делото е приложен и доклад на ИСДВР и становище от Началника на ЗООТ, в които е отразено становище за необходимост от преминаване на прогресивната система при изпълнение на наказанието, замяна на режима в „лек“ и проследяване на поведението му извън затвора. Отчетено е доброто му поведение, но се сочи, че превъзпитанието му не е завършило.

Становището на Началника на Затвора е, че не е проследявано поведението извън затвора и с оглед криминалното минало на М. (ползване на УПО при предходно осъждане) е налице необходимост от продължаване на 2 работата по изпълнение договорения план на присъдата, поради което същият не следва да бъде освобождаван.

Предвид гореизложеното, КнОС намира, че молбата на лишения от свобода е неоснователна и следва да се остави без уважение по следните съображения:

Предпоставките, визирани в чл.70, ал.1 НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишеното от свобода лице не са налице.

Действително М. е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му наказание, респ. първата предпоставка по чл.70, ал.1, т.2 НК е налице. Не е изпълнена обаче втората предпоставка, необходима за удовлетворяване на молбата му за допускане на УПО.

Съгласно разп. на чл.70, ал.1 НК лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за тях в нормата на чл.439а от НПК- това са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от с.з., както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение.

Действително при престоя си в мястото за лишаване от свобода, М. няма налагани наказания, има награди, упражнявал е трудова дейност, спазвал е режимните ограничения. Тези обстоятелства следва да се отчетат в положителен аспект във връзка с поправянето му, като КнОС изрично подчертава, че криминалното му минало не следва да се отчита в негативен план, доколкото същото не е от кръга обстоятелства, подлежащи на преценка по чл. 439а от НПК. Независимо от това настоящият съдебен състав намира, че поправянето на осъдения не е завършено, респ. не са постигнати основните цели, поставени в планирането на наказанието, като работата по плана не е завършена. Свидетелство за това е обстоятелството, че няма съществен напредък в цитираните по-горе дефицитни зони, респ. няма дори и минимално снижение на риска от рецидив, както и не са изпълнени цели и задачи при изпълнение на присъдата.

Видно от доклада на ИСДВР и от становището на Началника на ЗООТ е, че М. декларира мотивация за поддържане на законосъобразен начин на живот, но тази устна декларация извън контролируема среда не може да бъде доказателство, че успява да самоорганизира действията и постъпките си спрямо законовите изисквания по време на живот на свобода. Не е ползвал домашен отпуск по чл.98 ЗИНЗС, нито пък е заменен режима му с по- лек.

По – същественото в случая е, че няма снижение на риска от вреди, който остава непроменен от момента на постъпването му в затвора- 43 т., което обстоятелство, съчетано с наличие на ползвано УПО по отношение на друга присъда преди около 3 години, сочи на необходимостта от продължаване на корекционно-възпитателната работа с него. Тези обстоятелства, съчетани с 3 неизпълнение на плана на присъдата му, сочат, че е нужно да продължи работата с него по посока подобряване на уменията на мислене за изграждане на адекватни способи за решаване на актуални проблеми.

Ето защо КнОС намира, че процеса на превъзпитание по отношение на осъдения не е приключил, респ. поправянето му не е пълно. КнОС гради този си извод както върху посочените по- горе доклад, становище на Началника на ЗООТ, както и върху становището на затворническата администрация, която сочи, че не може да се обоснове категоричен извод за настъпила трайна и необратима положителна промяна в личността на осъдения М. Настоящата инстанция счита, че следва да се довери на тези оценки и становища, имащи най- пряко наблюдение и контакт с лицето през значителен период от време.

Оценката на администрацията обективно е свързана с необходимостта от продължаване на работата в корекционен план.

Наред с изложеното КнОС намира за необходимо да отбележи, че условното предсрочно освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на затворници с поведение, надхвърлящо обичайно добро такова при изпълнение на наказанието ЛС, а не е институт с автоматично приложение при изтърпяване на определена част от наказанието. Доброто поведение в затвора, участието в трудови мероприятия и липсата на нарушения на реда следва да е правило при изпълнение на наказанието, а не изкюлчение, водещо задължително до условно освобождаване като вид награда. Освен това доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.

Неслучайно в ал.2 от на чл.439а на НПК е въведено изискване за изследване на цялостното поведение на лицето по време на изтърпяване на наказанието.

Обстоятелството, че М.в има дължимото поведение, което е задължително съобразно мястото на изтърпяване на наказанието и съответните правила, които трябва да се спазват там, не означава априори, че спрямо същият е завършил корекционния процес. В тази насока следва да се подчертае, че преследваната легитимна цел при изтърпяване на наказанието е да се постигне поправително въздействие върху лишения от свобода, което да не е формално, а да има трайни и положителни прояви в изграждането на позитивен и законосъобразен модел на поведение. Без да се отчита криминалното минало на Георгиев, не може да не се отбележи, че през 2018 г. същият е ползвал отново института на условното освобождаване при изтърпяване на предишна присъда, което сочи, че у същият вече има изграден модел за пренебрегване на установения правов ред. Това обстоятелство затвърждава извода на съда за необходимостта продължаване на възпитателната работа с него с оглед бъдеща ресоциализация в обществото и мотивиране към законосъборазно поведение.

Ето защо въпреки настъпилите позитивни промени в поведението на лишения от свобода, е необходимо същите да бъдат затвърдени до степен, че да се приеме наличие на завършеност на корекционния процес. То е необходимо с оглед нуждата от създаване на устойчиво поведение и самокритичност у лишения от свобода, от постигане в пълна степен на необходимата пълнота и стабилност на постигнатите до този момент положителни промени.

В този аспект заключението на съда е, че изминалият фактически период на лишения от свобода в затвора е недостатъчен, за да се счита, че е 4 постигната генералната превенция на наказанието. Нуждата от допълнителна работа по посочените дефицитни зони и по изпълнение плана на присъдата сочи, че процесът на поправително въздействие в насока дефицитните зони при лицето следва да продължи. Необходимо е да продължи индивидуалната работа с него по посока на изграждане на способности за конструктивно решаване на проблемите и на задълбочаване на постигнатите резултати по отношение на незавършилия процес на превъзпитание и поправяне. И това е така, тъй като съгласно установената съдебна практика - ПВС№ 7/75 г., изм. с ПВС№ 8/87 г., констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес. Необходимо е следователно да се продължи работата по посока постигане на съзнателни и цялостни положителни промени в съзнанието на осъдения, характер и поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил, както и по пълно изпълнение на заложените цели при планирането на присъдата.

Разпечатката съдържа 37 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e3e4a836-26de-4e42-8003-48d5468b42f8