Решение № 576 от 28.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 576 гр. София, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело № 20231100509460 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 2594 от 21.02.2023 г., постановено по гр. д. № 31502/2022 г. на Софийски районен съд, 120-и състав, е признато за установено за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. И. Д. искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), вр. чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ), че ответницата дължи на ищеца следните суми: 6364,06 лв.

– главница за потребена топлинна енергия, доставяна и ползвана в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 14.03.2022 г. до изплащане на вземането; 54,69 лв.

– такса за дялово разпределение, ведно със законна лихва върху главниците за периода от 14.03.2022 г. до изплащане на вземането; 574,70 лв. – лихва върху главницата за топлинна енергия и 8,11 лв. – лихва върху таксата за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13178/2022 г. по описа на СРС, 120-и състав, като исковете са отхвърлени до пълните предявени размери за главница за доставена топлинна енергия от 6839,91 лв. и лихви върху тази главница до размера от 617,71 лв.

В законоустановения срок срещу решението в частта, с която са уважени предявените от дружеството искове, е постъпила въззивна жалба от ответницата в първоинстанционното производство С. И. Д.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението в атакуваната част поради 1 нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения.

Въззивницата моли да бъде взета предвид молбата й от 31.01.2023 г., депозирана в хода на първоинстанционното производство, като релевира и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните суми. Излага още, че претенциите на ищеца са за услуга, която не е ползвала, поради което не дължи процесните суми. Намира, че по делото не са ангажирани доказателства, които да установяват, че претендираните услуги са били потребени в процесния недвижим имот. Излага, че в жилището не е бил монтиран водомер, отчитащ топлата вода, тъй като то не се обитава, както и, че помолила ищеца да не й бъдат начислявани суми „на база“. Поддържа още, че количеството на потребени услуги е останало недоказано, тъй като ищецът не е представил доказателства, които да обосновават таксуването „на база“, а представеното приложение от третото лице помагач не било доказателство по смисъла на ГПК.

На следващо място счита, че общите условия на ищцовото дружество не са влезли в сила, тъй като не било установено по делото публикуването им в един централен и един местен всекидневник, поради което нямало наличие на основание за възникване на твърдяната облигационна връзка между страните.

Според въззивницата доколкото по делото не се доказва възникването на главен дълг, то и акцесорната претенция за лихви също следва да бъде отхвърлена.

Поради изложеното е отправена молба до настоящата съдебна инстанция за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на такова, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции на „Топлофикация София“ ЕАД.

В срока по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с който същата се оспорва като неоснователна, като е отправена молба до въззивния съд да я остави без уважение и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част.

От третото лице помагач „Бруната“ ООД не е постъпило становище.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението в частта, в която исковете са отхвърлени, не се обжалва и е влязло в сила, поради което не е предмет на настоящото въззивно производство. При извършена проверка по реда на чл.

269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно. Недопустимо е в частта, в която е призната дължимост на такса за дялово разпределение над сумата 52,53 лв., 2 тъй като е призната сума, надхвърляща посочената в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. В останалата обжалвана част решението е допустимо.

Същото е и правилно поради следните съображения:

Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 ГПК, за плащане на стойността на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда – етажна собственост, за възнаграждение за дялово разпределение и обезщетение за забава за плащане на същите.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Съгласно § 1, т. 2а от допълнителните разпоредби на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа се извършва въз основа на писмен договор със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които имат качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В това си качество те дължат цената на доставената топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в Наредба № 16-344 (респ.

Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването).

В настоящия случай от приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 012, том II, рег. № 9808, дело № 185/2009 г. се установява, че ответницата е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху процесния недвижим имот. Доколкото по делото няма данни за последващо разпореждане с правото на ползване върху имота, нито ответницата е навела твърдения в този смисъл, на основание чл. 150 ЗЕ се установява наличие на облигационно правоотношение с ищцовото топлофикационно дружество, респективно качеството й на потребител на топлинна енергия.

Тук е мястото да се посочи, че поддържаното от ответницата възражение, че не живее от дълго време в имота е ирелевантно за дължимостта на претендираните суми, тъй като не променя факта, че същата, като титуляр на вещно право на ползване върху имота, отговаря за задълженията към ищцовото дружество.

Както бе посочено, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от 3 топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Те се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на потребителите. В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като възраженията на въззивницата в обратния смисъл са неоснователни. Според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу общите условия. Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно действащото законодателство – чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал. 2 ЗЕ, като при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В конкретния случай видно от Договор № 1135 от 25.11.2005 г., етажната собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ж.к. ****, е възложила извършването на дялово разпределение на топлинна енергия на „Бруната България” ООД.

По отношение на количеството потребена топлинна енергия и нейната стойност по делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и професионално изготвена. Съгласно заключението й топлинната енергия в имота на ответницата е начислена в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.

Установява се още, че в имота има 4 монтирани отоплителни тела и 4 топлоразпределители, както и щранг лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна топлоенергия, отдадена от щранга. Вещото лице посочва още, че в имота се ползва топла вода и поради липса на водомер за топла вода, разходът за топла вода се изчислява на база три броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, като не се установява да има подадена молба от ответницата за промяна на брой потребители в процесния имот.

От заключението се установява още, че потребеното количество енергия за процесния период е в размер на 6364,06 лв. Размерът на дължимата сума за такса за дялово разпределение съгласно изслушаната по делото съдебносчетоводна експертиза пък възлиза на 52,53 лв.

С оглед гореизложените съображения съдът намира, че по делото е 4 установено потребената от ответницата топлоенергия в определено количество и нейните стойности за процесния период. Ответницата не ангажира доказателства, че е изпълнила задължението си за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия за процесния имот, както и на сумата представляваща такса за отчитане на уреди за дялово разпределение.

По отношение на релевираното от въззивницата възражение за изтекла погасителна давност съдът намира следното. С Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г. е прието, че правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането по давност се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Становището е мотивирано както с реквизитите на писмения отговор и изискването за изчерпване от ответника на възраженията си срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, така и с изричната разпоредба на чл. 133 ГПК, предвиждаща преклудиране на неупражнените с отговора процесуални права, както и поради това, че по възражението за давността съдът не се произнася служебно съгласно разпоредбата на чл. 120 ЗЗД.