Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5153 от 12.07.2017, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 1135/2013
Вид
Решение № 5153
Подписан
12.07.2017
В сила
17.03.2021
Състав
КАЛИНА КРЪСТЕВА АНАСТАСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 134 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 134, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 139, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 46, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ .................... гр.София, 12.07.2017 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА при участието на секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1135 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Р.Ю.И. е предявил осъдителни искове срещу З. „Б.В.И.Г.“

АД, по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ във вр. с чл. 257, ал. 1 и чл. 267, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. с чл. 50 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Подържа твърдения, че на 17.04.2011 год. по горски път на около 4 км северно от с. Г., общ. С., при управление на товарен автомобил марка „УАЗ”, модел „452А” с ДК № *********, водачът Х.Ю.Х. предизвикал пътно-транспортно произшествие и причинил средна телесна повреда на И., изразяваща се във фрактура на лявата подбедрица с контузия на кожата и меките тъкани в същата област. За настъпилото ПТП било образувано досъдебно производство № 628/2011 г. по описа на РУП – С., пр.пр. № 582/2011 г.

Излага, че причина за ПТП били и експлоатационни дефекти – изгасване на двигателя, изключване на скоростната кутия и нефункциониране на спирачната система. Освен това много от частите на автомобила били износени и технически неизправни, а управлението на технически неизправно МПС представлявало нарушение на разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Излага, че техническата неизправност на автомобила, както и допуснатите от водача нарушения се намират в пряка причинно-следствена връзка с причинените телесни повреди.

Излага, че незабавно след инцидента бил откаран в МБАЛ „Д- И.С.“ АД - гр. С., където след направени изследвания, му била поставена диагноза фрактура на лявата подбедрица с контузия на кожата и меките тъкани по предната повърхност, наличие на екскориации в същата област, патологична подвижност и костни препитации. Извършена била оперативна интервенция – кръвна репозиция, поставяне на метална остеосинтеза – плака с 8 отвора и два винта свободни, гипсова имобилизация, ботушна лонгета. След 12 дневен престой в лечебното заведение, ищецът бил изписан с препоръки за контролни прегледи и проследяване, продължаване на антикоагулантна терапия и движение с две помощни средства, без натоварване на ляв долен крайник в продължение на три месеца. Срокът на гипсовата имобилизация бил 45 дни. При извършен контролен преглед на 14.07.2011 г. било установено неЗ.оволително калциране на счупения крак, поради което е препоръчано продължаване на ползването на патерици, без натоварване на счупения крак за около 5 месеца. В резултат на получените травми, на ищеца били причинени неимуществени вреди - изпитал силни неудобства, болки и страдания, бил обездвижен, нуждаел се от чужда помощ.

Твърди, че като пряка и непосредствена последица от ПТП претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на разходи в общ размер на 434,19 лева, представляващи сбор от 268,22 лв. за остеосинтезни средства, 117,97 лв. за лекарства и 48 лв. за медицински услуги, както и неимуществени вреди болки и страдания - причинени в резултат на увреждането.

Твърди, че към момента на ПТП за МПС е налице валидно застрахователно правоотношение по З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по полица № 0447171091016276 със срок на валидност от 16.12.2010 г. до 15.12.2011 г. при ЗК „Б.И.“ АД, чийто правоприемник е З. „Б.В.И.Г.“ АД.

Поради това, според ищеца следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя – ответник за причинените му имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и последиците от него.

Предвид изложеното моли съда да осъди ответното дружество да му заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователно обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за остеосинтезни средства, медикаменти и медицински услуги в размер на 434,19 лева и неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумите от датата на ПТП – 17.04.2011 г. до окончателното им изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

В срока за писмен отговор, ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД не оспорва наличието на застраховка „ГО” към момента на ПТП за МПС. Излага, че искът е недопустим, тъй като спорът е разрешен със сила на пресъдено нещо, поради което производството е недопустимо и моли същото да бъде прекратено. По същество оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на виновно поведение от страна на водача на товарния автомобил марка „УАЗ”, модел „452А” с ДК № *********. Счита, че вредите били настъпили поради действията на самия пострадал, който пътувал в каросерията на товарния автомобил, с което нарушил забраната на чл. 134 от ЗДвП.

Алтернативно твърди, че не отговаря за вредите, тъй като не бил налице покрит риск по полицата като навежда доводи, че моторното превозно средство (МПС) се движило в горска пресечена местност, а покритието по застраховката касаело използване на автомобила по пътната мрежа на страната. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като не е пътувал на място, предназначено за пътници, както и че трасето, по което се движи МПС не е пътен участък. Отделно от това излага, че вредите от това събитие са вече обезщетени, тъй като ЗК „Б.И.“ АД е заплатило на пострадалия обезщетение в размер на 2000 лв., на колкото сам ищецът оценил вредата. Моли производството да бъде прекратено, евентуално исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът в допълнителна искова молба взема становище по отговора на ответното дружество, като излага, че искът е допустим, тъй като се основава на отговорността по чл.

50 от ЗЗД. Освен това сочи, че ответното дружество може да оспорва иска само по размер, тъй като изплащането на обезщетение означава, че претенцията е призната по своето основание. Излага, че е налице покрит риск, тъй като обект на задължителната застраховка гражданска отговорност са вредите, свързани с притежаването и използването на МПС, поради което начинът и мястото на използване на застрахованите МПС не са от значение за ангажиране на отговорността на застрахователя. Оспорва твърдението за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат. Не оспорва, че е поучил плащане на сумата от 2000 лв., но оспорва обстоятелството, че същата компенсира в пълен обем причинените му вреди. Счита, че претенцията за неимуществени вреди е съобразена с принципа на справедливостта и с лимита на отговорността по ЗГО.

Ответникът в допълнителен отговор на исковата молба поддържа отговора и твърди, че искът е недопустим.

С определение от 11.02.2015 г. съдът е допуснал изменение на иска за неимуществени вреди от 35 000 лв. на 50 000 лв.

С определение

№ 3715 от 18.02.2015 г. съдът е оставил без разглеждане предявените от ищеца искове и е прекратил производството по делото поради отвод за пресъдено нещо по спора.

С определение № 2515 от 17.09.2015 г., постановено по ч.гр.дело № 1388 от 2015 г., Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, е отменил определението на СГС и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

С молби от 21.03.2016 г., 13.04.2016 г., 05.05.2016 г., 01.06.2016 г., 24.06.2016 г. и 29.11.2016 г., процесуалният представител на ищеца е уточнил фактическите твърдения, на които основава претенцията си, като е заявил, че предмет на настоящия спор е осъществен фактически състав на безвиновна отговорност на ответника в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на собственика на вещта и на лицето, под чийто надзор се е намирала същата, за вреди вследствие на недостатъците на МПС, довели до ПТП, а именно техническа неизправност - неизправна спирачна уредба на товарния автомобил.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, във вр. с чл. 257, ал. 1 и чл. 267, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. чл. 50 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, представляващи разходи за остеосинтезни средства, медикаменти и медицински услуги в общ размер на 434,19 лева и неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., както и акцесорна претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумите от датата на увреждането – 17.04.2011 г. до окончателното им изплащане.

Чрез протокола за оглед на местопроизшествие, което е запазено, както и от констатациите на САТЕ и двете допълнителни заключения по САТЕ, изготвени от вещото лице инж. Г., които съдът кредитира като компетентни и безпристрастно дадени, се установява следният механизъм на ПТП: на 17.04.2011 г., на горски път с широчина 3,00 метра и наклон на изкачване около 25 %, на 4 км северно от с. Г., общ. С., по неравен, каменист и отъпкан участък, се движел товарен автомобил марка „УАЗ”, модел „452А” с рег. № *********, произведен през 1991 г., с висока проходимост с бензинов двигател, каросерия товарна бордова с шпригли и брезент, без условия за превоз на пътници. В дясно от пътя, по който се е движел автомобилът, следвал скат с наклон около 45% и ливада с наклон около 25-30 %. При движение по пътя, при извършване на ляв завой по наклонения терен, двигателят на автомобила угаснал, поради което водачът предприел завой надясно, за да компенсира движението назад, но последвало преобръщане на автомобила. Последният е регистриран в дясно от пътя, в ливадата, обърнат по таван и стоящ на 8 метра от десния край на пътя с предна част насочена в посока на юг.

От протокола за оглед на местопроизшествие, което е запазено, се установява, че всички гуми на автомобила са напомпани, воланът е със свободен ход около 10-20 градуса. Спирачният педал не оказва съпротивление при натиск, без изтичане на спирачна течност по елементите на спирачната уредба.

Ръчната спирачка е задействана, но гумите се въртят. Автомобилът е установен с включена първа предавка.

Според заключението по автотехническата експертиза, двигателят на автомобила може да изгасне по технически, субективни причини и причини от случаен характер.

Техническите причини са прекъсване на подаването на гориво или запална искра, което има случаен характер и може да се дължи на неизправности както в горивоподаващата, така и в запалителната уредба; на механично блокиране или на прегряване на двигателя. Според експерта, в конкретния случай, тези причини са с най-малка вероятност и честота на проявление. Сред субективните причини попадат несъобразена предавка на движение; моментно намаляване на горивото, което се подава поради отпускане на педала на газта; неволно изключване на контактния ключ; употреба на спирачната уредба по време на движение. Според заключението на вещото лице, най-вероятната причина за изгасването на автомобила е зададен от водача режим на двигателя, несъобразен с теренните условия и динамичните възможности на автомобила, но същото не е установено категорично. Експертизата допуска изгасване на двигателя и поради попадане на някое от ходовите колела пред невъзприето от водача препятствие на пътя – камък или остро възвишение, което е довело до натоварване на автомобила над динамичните му възможности в момента. От САТЕ се установява, че скоростната кутия е била изправна, а отбелязаното в протокола за оглед на местопроизшествие наличие на „мек педал“ обосновава извод, че спирачната уредба е била неизправна. Това се установява и от допълнението на САТЕ, с което, с оглед данните от протокола, е коригирано заключението по основната САТЕ, в частта, касаеща неизправността на хидравличната спирачка. По делото се установява, че ръчната спирачка също е била неизправна. Според втората допълнителна САТЕ, възможните причини, довели до несработване на хидравличната спирачка, са наличие на въздух в спирачната уредба или износени стени на главния спирачен цилиндър и работните спирачни цилиндърчета, поради остаряване или настъпили механически увреждания в тях, които неизправности възникват при дълъг срок на експлоатация на автомобила без подмяна на износените елементи и настъпило стареене на гумените части.