Решение № 1545 от 08.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1545 гр. Пловдив, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вихра М. Къдринска при участието на секретаря Мартина Ат. Мишева като разгледа докладваното от Вихра М. Къдринска Гражданско дело № 20235330115280 по описа за 2023 година

Взе предвид следното :

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 150 от СК и чл.149 от СК.

Постъпила е искова молба от А. С. С., с ЕГН: **********, със съгласието на своята майка и законен представител М. С. Д., с ЕГН:

**********, против С. Л. С., с ЕГН: **********, в която се описва следното :

Ответникът е бивш съпруг на майката на ищцата, като бракът им бил прекратен с влязло в законна сила решение, постановено от *** районен съд.

От този брак двамата имали родено едно дете, което не било навършило пълнолетие, а именно А. С. С., с ЕГН: **********. С Решението за развод по бр.д. № ***/*** г., *** бр.с. ответникът бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 80,00 / осемдесет лева/ Оттогава обаче изминали доста години, в които ищцата въобще не била осъждала ответника, за да иска промяна в размера на присъдената издръжка. За този дълъг период от време единствено майката на ищцата осигурявала всичко необходимо за нейното нормално и нравствено развитие, възпитание и образование и всички грижи в отглеждането й се падали и продължавали да се падат единствено и само върху нейните плещи. Докато ответникът се бил дезинтересирал от детето, не го вълнувало нейното бъдеще и майката някак успявала толкова години да й осигурява всичко необходимо с този толкова минимален размер издръжка.

Още повече, че икономическите условия в страната безспорно се били променили, а нуждите на ищцата значително са нараснали. Единственият принос на ответника бил, че заплащал почти своевременно този минимален 1 размер издръжка, защото имало периоди, в които ищцата го чакала да заплати издръжката цели *** месеца. Освен това, ответникът не се интересувал от бъдещето на детето си, от какво се нуждаело то, не се обаждал дори по телефона да я попита как е и не купувал подаръци, нито с повод, нито без повод. Майката на ищцата полагала неимоверни грижи, като добросъвестна майка и родител, и успявала да осигурява на дъщеря си всичко необходимо, за да израсне пълноценен индивид в обществото и да има бъдещо отлично професионално развитие. Именно това обстоятелство наложило майката на ищцата да замине да работи з. г. на Р. Б., а именно в *** през *** г., като х., за да може да реализира по-добри доходи и да не липсва нищо на детето й. Още повече, че този размер издръжка от 80,00 / осемдесет / лева бил безспорно крайно недостатъчен, за да покрива всички нужди на ищцата. Освен това, *** години след развода ответникът заминал да живее и раоти в ***, където бил и до настоящия момент.

Незаинтересоваността на ответника за бъдещето на ищцата и това, че по никакъв начин не участвал в отглеждането и, възпитанието и образованието й, било безспорно недопустимо и укоримо негово поведение. Ищцата имала двама родители и било несправедливо всички грижи да тежат върху плещите само на майката. Ответникът бил баща на ищцата и като такъв бил длъжен да я гледа и да я издържа, докато навърши пълнолетие. Също така, майката имала и друго дете, което било малолетно и било от друг мъж, с който в момента майката съжителствала на семейни начала. За това друго дете също се налагало майката да полага много грижи в отглеждането и възпитанието и безспорно, макар и з. г., изпитвала сериозни материални затруднения.

Затова ищцата иска от съда да постанови решение, с което да бъде изменен размера на издръжката от 80,00 / осемдесет лева/ на 200,00 лева за ищцата, изменен в съдебно заседание на 235,00 лева, начиная от датата на входиране на исковата молба в съда, до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване . Претендира се и присъждане на издръжка за минало време - една година назад.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Предвид представено по делото удост оверение за раждане М. С. Д., с ЕГН: **********, и С. Л. С., с ЕГН: **********, са родители на А. С. С., с ЕГН: **********.

С Решение № ***/*** г., постановено по гр.д. № ***/*** г. на РС-***, *** бр.с., е утвърдено споразумение, като е прекратен гражданския брак между ответника и майката на ищцата, родителските права над ищцата са предоставени на майката, като на бащата е определен режим на лични отношения с ищцата и е задължен да изплаща издръжка на ищцата, чрез нейната майка, в размер на 80,00 лева, считано от влизане в сила на решението /*** г./ до настъпване на законна причина за изменението и 2 прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.

Показанията на разпитаният по време на съдебното производство свидетел на ищцовата страна - Н. С. Д., б. н. и., потвърждават описаното в исковата молба. Свидетелката добавя, че ищцата в момента е при майка си във ***, като е там от *** г. Ответникът действително не се бил срещал с детето, не се бил интересувал от него. Само веднъж ответникът бил дал пари на ищцата да си купи т. Майката на ищцата много се затруднявала с издръжката на детето, което учело там, а майката плащала наем.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, като взе предвид, че независимо от б. р. в. на свидетеля с ищеца, тези показания съдържат собствените възприятия на свидетеля от условията, в които живее детето и неговите актуални нужди.

Съобразно приетите по делото справки от НАП-***, майката и бащата на ищеца нямат регистрирани трудови договори, като нямат декларирани и други доходи в РБ.

Според приложени справки, майката на ищцата има още една дъщеря, родена на *** г., а ответникът има още двама сина, родени на *** г. и на *** г.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие детето възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК.

Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”.

Съгласно актуалната нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Уважаването на иска за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, изисква да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът намира от една страна, че действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка. Същата е определена в размер на 80,00 лв. преди повече от ***години. За изминалия период от време е налице 3 промяна в нуждите на детето. Освен това съществува промяна на икономическата обстановка в страната, при която обективно е трудно дете на тази възраст да бъде издържано с определените тогава средства. Цените на всички стоки от тогава до този момент многократно са се повишили. Освен това, детето учи във ***, съгласно приложени доказателства, където живее и работи майка му. Трябва да се има предвид, че майката осъществява и фактическото отглеждане на детето. Ответникът има две други малолетни деца. Няма данни ответникът да страда от заболяване или да има друга причина, поради която да не може да работи и да реализира доходи. Следва да се има предвид, че при предходното определяне на издръжката детето е било във възраст, в която не е имало толкова потребности, както понастоящем. В момента обаче нуждите на детето са завишени, предвид възрастта и интересите му.

При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да отговаря едновременно на потребностите на детето и на доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните писмени и гласни доказателства, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на 400,00 лв. за храна, дрехи, обувки, ток, вода, интернет, за развлечения, подходящи за дете на неговата възраст, за училищни пособия и материали, за извънкласни занимания и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, необходими за правилното интелектуално и физическо развитие . При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 235,00 лева месечна издръжка за детето си, а останалите 165,00 лева следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на детето.

Затова искът за увеличение на издръжката се явява изцяло основателен за сумата в размер на 235,00 лева месечно за детето, платима до 10-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.10.2023 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, поради което и следва да бъде уважен в този размер. Съдът намира, че бащата, който се намира в работоспособна възраст, здрав е, има задължения към две други деца, може да получава трудово възнаграждение, което да му даде възможност да заплаща издръжка в този размер.

По отношение на втората претенция в ИМ, с правно основание чл.149 от СК, съдът намира, че производството следва да бъде прекратено, тъй като същата се явява недопустима. Безспорно от събраните по делото доказателства се установи, че с Решение № ***/*** г., постановено по гр.д. № ***/*** г. на РС-***, *** бр.с., е утвърдено споразумение, като е прекратен гражданския брак между ответника и майката на ищцата, родителските права над ищцата са предоставени на майката, като на бащата е определен режим на 4 лични отношения с ищцата и е задължен да изплаща издръжка на ищцата, чрез нейната майка, в размер на 80,00 лева, считано от влизане в сила на решението /*** г./ до настъпване на законна причина за изменението и прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.

Възможността да бъде присъдена издръжка за минал момент е предвидена в чл.149 от СК, като изключение от правилото, че съдебното решение установява и внася безспорност в отношенията между страните за в бъдеще, тъй като вземането за издръжка цели задоволяване на основните нужди на търсещия издръжка. Затова законът предоставя особена закрила на лице, което има право на издръжка да я търси за минал период, за който нуждата от издръжка е била налице. При вече присъдена издръжка, обаче, нейното изменение може да се иска само за в бъдеще, но не и за минал период от една година назад. При изменение на обстоятелствата, правоимащото лице следва да поиска преразглеждане на въпроса с размера на издръжката, което законът допуска да се осъществи само за в бъдеще и което е сторило в настоящия случай. Тук специалната закрила при първоначално определяне на издръжката не е необходима, тъй като издръжка е присъдена и за този минал период не може да се презюмира нуждата от такава. Следователно така предявеният иск за изменение на определена издръжка за минал период - една година назад от предявяването на искането - е процесуално недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството в тази му част следва да бъде прекратено.