Решение № 4808 от 25.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4808 гр. София, 14.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря М.а Огн. Митова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100505920 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 987 от 11.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 38438 по описа на СРС за 2021 г., са отхвърлени предявените от „Юробанк България“ АД против И. К. И. искове за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 27.01.2017 г. по ч.гр.д.№ 69109/2016 г. по описа на СРС, както и предявените при условията на евентуалност осъдителни искове за същите суми, както следва:

3519,50 лв. – главница по договор за кредит № FL705411/23.09.2013 г.;

315,11 лв. – възнаградителна лихва за периода от 23.09.2015 г. до 24.07.2016 г.;

52,10 лв. – мораторна лихва за периода от 23.09.2015 г. до 24.07.2016 г.;

22,50 лв. – такси за периода от 23.09.2015 г. до 24.07.2016 г.;

55,20 лв. – такси за периода от 23.09.2015 г. до 24.07.2016 г.

С решението ищецът е осъден да заплати на процесуалния представител на ответника сумата от 600 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по делото.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба от „Юробанк България“ АД против решението в неговата цялост. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Въззивникът сочи, че първоинстанционният съд разпределил неправилно доказателствената тежест между страните. Твърди още, че договорът за кредит не съдържал неравноправни клаузи, както и че вземанията не са погасени по давност, тъй като ответникът е извършвал плащания, с които многократно била прекъсвана давността. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което 1 исковите претенции бъдат уважени.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия.

Твърди, че решението е правилно, като моли същото да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Постъпила е и частна жалба от адв.К. Б. против Определение № 8340 от 31.03.2022 г., с което съдът е оставил без уважение молба по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.Б. за проведеното заповедно производство.

В законоустановения срок отговор по частната жалба не е постъпил.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По отношение на правилността на решението, съдът намира следното:

Предявени са обективно съединени искове по реда на чл.422 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Ищецът претендира, че между него и ответника бил сключен договор за кредит на 23.09.2013 г., като след сключването му, длъжникът погасил само част от главницата в размер на 1670,50 лв. Позовава се на чл.15 от договора, която клауза предвижда възможност за кредитора да обяви целият кредит за предсрочно изискуем, в случай, че не бъде платена вноска, като упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем на 24.07.2016 г. чрез връчване на нотариална покана. Сочи, че ответникът му дължи на основание сключения между тях договор остатък от главница в размер на 3519,50 лв., ведно със законната лихва за периода от 29.11.2016 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 315,11 лв. – възнаградителна лихва за периода от 23.09.2015 г. до 24.07.2016 г.; сума в размер на 52,10 лв. – мораторна лихва за периода от 23.09.2015 г. до 24.07.2016 г.; такса в размер на 22,50 лв., както и нотариална такса в размер на 55,20 лв. за периода от 01.01.2016 г. до 24.07.2016 г. При условията на евентуалност, ако бъдат отхвърлени установителните претенции поради липса на обявена предсрочна изискуемост, ищецът е предявил осъдителни искове за заплащане на всички падежирали суми.

Ответникът от своя страна оспорва предявените искове. Твърди, че с ищеца не се намират във валидно облигационно отношение, като е оспорил автентичността на представения препис от сключения договор, като е претендирал, че макар подписът да е негов, то същият е пренесен посредством специални технически средства, като е поискал съдът да задължи ищеца на основание чл.183 от ГПК да представи оригинала на документа. Сочи, че процесният договор за кредит е нищожен поради противоречието му с чл.26 от ЗЗД, чл.10 и чл.11 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК. Твърди, че ищецът не е обявил кредита за предсрочно изискуем, като липсвали доказателства в тази насока. В случай, че се приеме, че предсрочната изискуемост е обявена, то съобразно трайната съдебна практика ищецът можел да претендира само законна лихва и неустойки, но не и договорна лихва. При условията на евентуалност претендира, че 2 вземанията на ищеца са погасени по давност.

В първоинстанционното производство съдът е задължил ищеца да представи оригинала на процесния договор за кредит на основание чл.183 от ГПК поради отправено искане от страна на ответника. Съгласно трайната съдебна практика, която настоящият състав споделя, нуждата от представяне на оригинал на документа е налице, когато копието е неясно, нечетливо, а още и когато документът, представен в копие, бъде оспорен по смисъла на чл. 193, ал. 1 ГПК - за проверка на неговата автентичност и/или истинност. Когато няма спор между страните, че документ със съдържание, напълно съответстващо на представеното копие съществува, няма смисъл да се изисква оригиналът, още по-малко да се прилага последицата по чл. 183, изр. 2 ГПК при непредставянето му, ако копието на документа е ясно и четливо и за съда няма съмнения за симулативност на процеса /например Решение № 75 от 04.08.2020 г. по гр. д. № 4626/2019 г., г. к., ІV г. о. на ВКС/.

В случая ответникът изрично е оспорил истинността на представения препис от договора за кредит с твърдение за пренасяне на подписа му с техническо средство върху представения документ, като съдът в нарушение на процесуалните правила не е открил производство по оспорване автентичността на документа с даване на указания кой носи доказателствената тежест за установяване истинността, респ. неистинността на документа. Същевременно и с оглед възприетото в трайната съдебна практика, без никаква процесуална необходимост, предвид липсата на производство по чл.193 от ГПК или констатации за нечетливост на документа, е изключил завереното копие от договора за кредит от доказателствената съвкупност, поради непредставянето му в срок.

Във въззивното производство са отстранени процесуалните нарушения, като е открито производство по оспорване истинността на договор за кредит № FL 705411/23.09.2013 г. Дадени са указания на основание чл.193,ал.3 от ГПК на въззиваемия – ответник, че в негова тежест е да докаже, че документът е неистински, като му е предоставен едномесечен срок да ангажира доказателства. До приключване на съдебното дирене не са представени никакви доказателства, от които да се направи извод, че документът не е автентичен поради механично или техническо пренасяне на подписа на ответника под изявления, които не е направил. Същевременно, ищецът, който не носи доказателствената тежест, е предприел насрещно доказване, като е представил оригинала на договора за кредит, погасителен план и банково бордеро, изцяло съответстващи на съдържанието и смисъла на преписа. Ето защо съдът намира, че поради липса на ангажирани доказателства от страната, носеща доказателствена тежест, производството по оспорване автентичността на представения договор за кредит, е неуспешно.

Предвид изложеното и с оглед формалната доказателствена сила, с която се ползва всеки един документ, независимо дали частен или официален, съдът е длъжен да приеме, че както ищецът, така и ответникът са направили насрещни волеизявления за постигане на облигационна обвързаност между тях с насрещни права и задължения, със съдържанието, обективирано в конкретните клаузи в представения документ по делото, озаглавен „договор за потребителски кредит № FL 705411/23.09.2013 г.“ По силата на сключения между страните договор, ищецът се е задължил да предостави на ответника като кредитополучател целеви потребителски кредит в размер на 5190 лв. за пълно предсрочно погасяване на задълженията по друг договор за кредит. В договора е предвидено, че кредитът се превежда по банкова сметка на кредитополучателя, като в изпълнение на договореното и видно от представеното 3 платежно бордеро, сумата е била преведена по сметка на получателя-ответник.Дори и да не бе прието по делото банково бордеро, с оглед оплакванията на ответника, то плащането на вноски в размер на 1670,50 лв. за периода до 23.09.2015 г. представлява извънсъдебно признание на длъжника за това, че в действителност е усвоил кредита и дължи връщането му.

По отношение на оплакванията за наличие на неравноправни клаузи, които водят до недействителност на целия договор за кредит, съобразно разпоредбата на чл.22 от ЗПК:

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съдът, след извършена проверка, намира, че договорът не противоречи на чл.10,ал.1 от ЗПК, доколкото същият е сключен в писмена форма, по ясен и разбираем начин. Не противоречи и на чл.11,ал.1, т.7-12 и 20, тъй като е посочен общият размер на кредита, референтният лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и методологията за изчисляването му – неразделна част от договора /чл.3 от договора/.

Съдържат се данни за годишния процент на разходите, който е размер на 14,13 %, като в ал.5 на чл.3 от договора изрично е посочено при какви допускания е изчислен ГПР, уговорено е право на потребителя безвъзмездно във всеки един момент да поиска погасителен план за извършените и предстоящи плащания по договора в съответствие с чл.5,ал.3 от договора, както и правото му на отказ от договора и срока, в който може да бъде упражнено. Уговореният годишен процент на разходите не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, поради което не е налице и нарушение на императивното изискване на нормата на чл.19,ал.4 от ЗПК. С оглед изложеното, съдът намира, че договорът е действителен.

По отношение на оплакването, че не е настъпила предсрочна изискуемост:

Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г., ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелства, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл.

422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.Изрично в чл.15 от договора за кредит е уговорено, че при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по настоящия договор, вземането на банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изискуемо. Видно от съдържанието на приложената по делото нотариална покана и извършените удостоверявания на гърба 4