Определение № 1012 от 14.08.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1012 гр. София, 14.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Георгиев

Членове:

Лилия М. Руневска

Д. Г. Цончев като разгледа докладваното от Д. Г. Цончев Въззивно частно гражданско дело № 20251800500659 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от Д. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: село Б., ул. „Ч. в.“ № ., С. о., район „Н. И.“, против Определение № 293/13.05.2025 г. по гр.д. № 270/2025 г. на РС – Костинброд, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната искова молба на частния жалбоподател срещу Софийския районен съд и производството по делото е прекратено.

В жалбата се развиват доводи за неправилност на обжалваното определение, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че жалбоподателят е обект на дискриминация, което се доказва от обжалвания акт. Чрез него му е отказан достъп до правосъдие.

Моли за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и материалите по делото:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

С Разпореждане № 582/07.04.2025 г. исковата молба е оставена без движение с указание в едноседмичен срок от получаване на разпореждането нередовностите да бъдат отстранени, като бъдат представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 10 лева, изложи съображения в какво се изразяват действията на ответника, като опише същите, посочвайки фактите и обстоятелствата, на които основава иска си, периода, в който твърди, че търпи вреди, в какво се изразяват тези вреди, от чие действие или бездействие са причинени и кога е осъществено. Указани са и последиците по чл. 129, ал. 3 1

ГПК при неизпълнение.

Разпореждането е връчено на съпругата на жалбоподателя – З. Т., на 15.04.2025 г. и до изтичане на срока за изпълнение на указанията (22.04.2025 г.), както и до постановяване на обжалваното Определение № 293 от 13.05.2025 г. те не са изпълнени. Поради това на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба е върната и производството по делото прекратено.

Определението е правилно. Твърденията, на които се основава иска са непълни и неясни. Липсват конкретика в какво се изразяват незаконосъобразните действия или бездействия на ответника, какви вреди са причинили на ищеца в първоинстанционното производство, в кой период. В случая позоваването на нарушение на ЕКЗПЧ е формално, твърде общо чрез използване на сравнително широкия обхват на отговорността по ЗОДОВ.

Поради това оплакванията за неправилност на съдебния акт не съставляват надлежни фактически твърдения и обстоятелства за предявения иск за вреди от противоправно поведение на посочения държавен орган. Липсват и доказателства за внесена държавна такса, като към момента на депозирана на исковата молба, така и след постановяване на Разпореждане № 582/07.04.2025 г. жалбоподателят не е отправял искане за освобождаване на такси и разноски в производството, а съдът не разполага с правомощие служебно да освободи страна от разноски. Ето защо законосъобразно първоинстанционният съд е дал процесните указания. В предоставения срок указанията не са изпълнени и доколкото последиците на неизпълнението са указани, то правилно с обжалваното определение на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба е върната и производството по делото прекратено.

Обжалваното определение не страда от твърдените в жалбата съществени процесуални нарушения. Не се констатира жалбоподателят е да е обект на дискриминация. Твърденията в този смисъл са бланкетни, като внимателният прочит на извършените от първоинстанционния съд съпроизводствени действия не разкрива признаци на неравноправно третиране.

Не се констатира и отказ от правосъдие или нарушен достъп до правосъдие, тъй като производството е прекратено на предвидено в процесуалния закон основание (чл. 129, ал. 3 ГПК) поради неотстраняване в срок на процесуални недостатъци в исковата молба, при наличието на които развитието му е невъзможно. Достъпът до правосъдие гарантира всеки, чиито права са нарушени, правото да се обърне към съд или към орган за извънсъдебно разрешаване на спорове, за да получи правна защита. За да се реализира това право пред съд, посредством предявяване на осъдителен иск по ЗОДОВ, както по настоящото дело, е необходимо в исковата молба да бъде ясно фактически описано в какво действие или бездействие се изразява противоправното поведение на съда ответник, кога е осъществено, какви са причинените вреди и кога са търпени. По настоящото дело това не е налице.

Съдът в изпълнение на служебните си задължения по чл. 7, ал. 1 ГПК, като е указал на ищеца в първоинстанционното производство какви действия следва да извърши, за да отстрани пороците в исковата молба, но частният 2 жалбоподател не е изпълнил дадените указания. В резултат на това връщането на исковата молба не представлява отказ от правосъдие, а правомерно и дължимо действие на съда.

При извършената служебна проверка въззивният съд в производството, разкриващо характеристиките на пълен въззив (вж. ТР № 6/2017 г. по ТД № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС) не констатира друго основание за отмяна на обжалвания акт.

Поради изложеното жалбата е неоснователна, а определението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 293/13.05.2025 г. по гр.д. № 270/2025 г. на РС – Костинброд.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд.

Препис от определението да се връчи на частния жалбоподател и процесуалния му представител.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3