Решение № 553 от 02.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 553 гр. София, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Георги Стоев при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20231100501049 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 12355/07.11.2022г., постановено по гр.д. № 64339/21г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 90 състав, са уважени предявените обективно кумулативно съединени отрицателни искове по реда на чл. 124 ГПК. Признато е в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника общо сумата от 742,32 лева, представляващата претендираната цена на предоставените услуги за периода от 29.08.2020 г. до 25.09.2020 г.; от 27.02.2021 г. до 27.03.2021 г. и от 01.09.2021 г. до 27.09.2021 г. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 258388/24.11.2022г., подадена от ответника, с която се обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Счита, че от представените доказателства се установява по безспорен начин правото на собственост върху процесния имот. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се отхвърлят изцяло исковите претенции. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли първоинстанционното решение 1 да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на въззивното производство е отричаното от ищеца материално субективно притезателно право на ответника да търси заплащане на сумата от 742,32 лева, представляваща цената на предоставените услуги за периода от 29.08.2020 г. до 25.09.2020 г.; от 27.02.2021 г. до 27.03.2021 г. и от 01.09.2021 г. до 27.09.2021 г.

Съгласно чл. 154 ГПК всяка от страните следва в условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В случая с оглед твърденията на ищеца и избрания способ за защита в тежест на ответника е да докаже наличието на правопораждащия отричаното вземане фактически състав. Следователно в неговата тежест е да установи наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение по силата на притежавано от ищеца право на собственост или друго вещно право съгласно § 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ДР на ЗРВКУ.

От извършената онлайн справка в базата данни на Агенцията по вписванията се установява, че ищецът е придобил през 2009 г. правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с административен адрес – в.з. „Малинова Долина-Бункера, 3-ти етап“, кв.

„Вилно селище Манастира 2“, обл. София, общ. Столична, гр. София, ул. 197, № ****.

Ответникът твърди, че ищецът е собственик на имот с административен адрес – гр. София, кв. „Симеоново“, ул. **** с клиентски № 1005139576. На посочения адрес и клиентски номер са издадени процесните фактури на обща стойност 742,32 лева. Следователно налице е несъответствие между посочения в справката от Агенцията по вписванията административен адрес на недвижимия имот придобит от ищеца през 2009 г. и административния адрес на имота, на който ответникът твърди да е предоставял ВИК 2 услуги за процесния период. По делото не е представено удостоверение за идентичност между двата адреса, без което съдът не може да установи принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Съдът няма служебно задължение да извършва справка в „Google maps” нито пък същите биха могли да заместят доказателствената стойност на издаденото по съответния ред удостоверение за идентичност относно административния адрес на процесния недвижим имот. След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав приема, че не е установено, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда, находящ се в гр. София, кв. „Симеоново“, ул.

****, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Други доказателства по делото относно правнорелевантния факт, който е част от правопораждащия процесното притезание фактически състав, не са представени.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивника. Право на разноски имат въззиваемата страна, която е представила доказателства за сторени такива в размер на 400 лева. Адвокатската услуга е предоставена по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Така мотивиран Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12355/07.11.2022г., постановено по гр.д. № 64339/21г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 90 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, да заплати на адв. М. Л. сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3