Определение № 87 от 05.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 87 гр. Пловдив, 05.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20245001000101 по описа за 2024 година

Производство по чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от „А. Ф.“ АД за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските както следва:

1/ Да се присъдят в полза на дружеството допълнително 3 992.08 лв. разноски за първа инстанция;

2/ Да се присъдят в полза на дружеството допълнително 19 689.70 лв. разноски за втора инстанция;

3/ Да се отмени решението в частта, с която на ищците са присъдени 493 лв. разноски за втора инстанция.

Искането се оспорва от насрещните страни като неоснователно.

1/ В частта, с която се иска присъждане на допълнителни разноски за първа инстанция, искането е основателно.

С постановеното въззивно решение частично е отменено първоинстанционното решение в осъдителната му част, а именно по отношение на присъдените суми както следва:

1 на Р. К. - 30 000 евро – от смъртта на сина й Б. К.; за разликата над 7 500 евро до 12 500 евро – от смъртта на майка й Е. Г., 2 500 евро - от смъртта на сестра й М. Г.; 2 500 евро - от смъртта на сестра й Х.

Г., и на Б. К. - 10 000 евро – от смъртта на брат й Б. К.; 4 000 евро от смъртта на баба й Е. Г., ведно със законната лихва върху сумите от пет процентни пункта над основния лихвен процент, определен от германското законодателство, считано от 08.11.2021 г. до окончателното заплащане, като вместо това в тези части исковете са отхвърлени.

С оглед този резултат с въззивното решение съдът е намален размерът на дължимата от застрахователното дружество ДТ, но съдът не се е произнесъл по въпроса за дължимите разноски в полза на ответника. Ето защо искането по т.1 за допълване на решението е основателно. По отношение на размера съдът взема предвид следното:

За първоинстанционното производство ответното застрахователно дружество е претендирало разноски в размер на 41 600 лв., от които 800 лв. – депозит за експертиза и 40 800 лв. – адвокатско възнаграждение, от които: по исковете на Р. К. – общо 23 100 лв., а по исковете на Б. К. - 17 700 лв. Конкретните суми, касаещи всеки един от исковете са посочени в молбата, като същите кореспондират и със спесификацията по фактурата за плащане на възнаграждението, представени в първоинстанционното производство - /л. 194 – 195 от първоинст.д./ Ответното застрахователно дружество има право на разноски за първа инстанция съобразно отхвърлената част на исковете /534 000 евро от предявени 541 500 евро/, при което искането се явява основателно изцяло за претендирания в молбата размер. Дружеството има право на разноски в претендирания размер от 41 016,08 лв. С първоинстанционното решение са присъдени 37 024 лв., при което следва да се присъдят допълнително 3 992.08 лв., като в този смисъл се допълни постановеното по настоящето дело въззивно решение.

Следва да се отбележи, че в отговора на насрещните страни не се съдържат доводи и възражения във връзка с искането по тази точка.

2/ С въззивното решение в полза на А. Ф. АД са присъдени разноски за въззивно производство за ДТ – 2130 лв. и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 21 000 лв. Съдът е приел за основателно възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 43 859.70 лв. предвид действителната сложност на делото правна и 2 фактическа страна, развитието на делото пред въззивната инстанция и конкретно осъществените процесуални действия за защита интересите на дружеството по делото – подаване на въззивна жалба, отговор на насрещната въззивна жалба, писмена защита, явяване в две открити съдебни заседания.

При преценка на посочените обстоятелства и съразмерно на уважената част на въззивната жалба и отхвърлянето на насрещната въззивна жалба е уважил претенцията за разноски за платено адвокатско възнаграждение до размер на 21 000 лв., в който размер е и платеният адвокатски хонорар от противните страни.

С подадената молба по чл. 248 от ГПК се иска присъждане на още 19 589.70 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Излагат се доводи и изчисления, че по въззивната жалба, подадена от застрахователното дружество /частично отхвърлена/ дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 11 722 лв., а по въззивната жалба на противните страни /отхвърлена в цялост/ - 31 097.70 лв., предвид на което се иска присъждане на допълнително 19 689.70 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Искането се оспорва като неоснователно в подадения отговор, в който се поддържат доводи за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат.

Съдът намира в тази част молбата за неоснователна, като изцяло поддържа изложените мотиви във въззивното решение относно основателността на възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. При повторна преценка на посочените обстоятелства, касаещи конкретно осъществените процесуални действия във въззивната инстанция във връзка с действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намира, че не е налице основание да промени изложеното становище относно размера на разноските, които следва да бъдат присъдени за адвокатско възнаграждение.

3/ С въззивното решение в полза на Р. К. са присъдени разноски в размер на 493 лв. за платено адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба на противната страна от общо заплатения адвокатски хонорар от 21 000 лв.

С молбата по чл. 248 от ГПК се иска отмяна на решението в тази му част. Развиват се съображения, че сумата за адвокатски хонорар е платена от адв. К. без същата да има представителна власт за това, сумата не е платена от страната, поради което на същата не се дължат разноски.

Съставът на съда поддържа изразеното становище във въззивното решение, че няма основание да се отхвърли искането за разноски предвид обстоятелството, че наредител на сумата е трето лице. Това трето лице е пълномощник на страната – пълномощно на л. 79 и сл. от първоинст.дело, с права да преупълномощава други адвокати, както и изрични 3 права да извършва плащания от името и за сметка на упълномощителя /т.3 от пълномощното/, без да е налице твърдяното от молителя ограничение плащанията да се отнасят единствено до исково производство. Т.е. плащането е извършено от надлежен представител на страната, поради което възраженията за недължимост на разноски не се споделя от съда. Ето защо в тази част молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Предвид посоченото ПАС

ОПРЕДЕЛИ:

На основание чл. 248 от ГПК ДОПЪЛВА решение №

390/04.11.2024 г., постановено по настоящето т.д. № 101/24 г. на Пловдивски апелативен съд, като

О С Ъ Ж Д А Р. К., родена на **********г. в гр. Г., ФР* с т. паспорт № *********, издаден на 11.02.2015г. и валиден до 11.02.2025 г. и Б.

К., родена на **********г. в гр. О., ФР*, чрез нейната майка и законен представител - Р. К., родена на **********г. в гр. Г., ФР*, да заплатят на А. Ф.

АД, вписано в Т.р. към Окръжен съд М. с рег.№ *****, 3 992.08 лв. допълнително разноски за първа инстанция.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 9972/5.12.24 г. по описа на ПАС, подадена от А. Ф. АД, вписано в Т.р. към Окръжен съд М. с рег.№ *****, за изменение на решение № 390/04.11.2024 г., постановено по настоящето т.д. № 101/24 г. на ПАС, относно присъдените разноски в полза на А. Ф. АД за платено адвокатско възнаграждение за втора инстанция.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 9972/5.12.24 г. по описа на ПАС, подадена от А. Ф. АД, вписано в Т.р. към Окръжен съд М. с рег.№ *****, за изменение на решение № 390/04.11.2024 г., постановено по настоящето т.д. № 101/24 г. на ПАС, относно присъдените разноски в полза 4 на Р. К., родена на **********г. в гр. Г., ФР*

Определението подлежи на касационно обжалване пред

Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5