Акт № 2580 от 01.07.2013, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 79

Номер

79

Година

24.4.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

04.19

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Христо Томов дело номер

20124100600180 по описа за

2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда Глава ХХІ НПК.

С Присъда № 30 от 21.02.2012г., постановена по НОХД 1979/2011 г., В.р. с. е признал подсъдимия И. К. И., роден на * г. в гр. В., живущ в същия град, *, с ЕГН * , ЗА ВИНОВЕН в това, че на 02.06.2011 г. за времето то 09.30 ч. до 10.00 ч., в гр. В. Т., от таксиметров автомобил марка „О. К.” с рег. №*, отнел от владението на собственика И. Б. И. от гр.В., без негово съгласие, с намерение противозаконно да присвои чужда движима вещ - мобилен телефон марка „С. Е.”, модел W 980, с ИМЕЙ *, на стойност 252 лв., поради което и на основание чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК го ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален „ОБЩ” режим, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип.

На осн. чл. 59, ал. 1 от НК приспаднал времето, през което И. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” - от 02.06.2011 г. до 10.06.2011 г., както и времето, през което той е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест”, за времето от 10.06.2011 г. до 01.11.2011 г.

Освен това съдът ПОСТАНОВИЛ на осн. чл. 92 от НК и принудително лекуване от алкохолизъм на подсъдимия, което да бъде проведено през време на изпълнение на наказанието лишаване от свобода.

ОСЪДИЛ И. да заплати по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 120 лв. както и сумата от 5 лв. ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.

Против присъдата, в осъдителната и част, е постъпила жалба от адв. К. С. от ВТАК, като защитник на подсъдимия И. К. И., в която макар и общо се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на постановената присъда, поради това, че се игнорирали доказателствата оборващи обвинението. Освен това не е бил извършен от съда задълбочен анализ на доказателствата и се налагали принудителни медицински мерки за които е нямало нарочно искане по делото. Твърди се още и за нарушено право на защита и съмнение в безпристрастността на съда. Моли се за извършване на въззивна проверка и отмяна на присъдата, съответно произнасяне с оправдателна такава поради недоказаност по несъмнен начин на обвинението.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, подсъдимият се защитава от упълномощен нов защитник,адв. Л. Б.от ВТАК, който не поддържа подадената жалба във вида в който е била депозирана и по изложените в същата съображения. Адвокат Б. не отрича съставомерността на деянието осъществено от подсъдимия като излага своите допълнителни доводи, свързани с това, че присъдата е необоснована само в аспекта на неприлагането на института на условното осъждане. Иска изменение на присъдата и налагане на наказание „лишаване от свобода” при възможност за определяне на режим на отлагане неговото изпълнение при условията на чл.66 от НК. Представя нови писмени доказателства свързани със гражданското и здравословно състояние на подзащитният му.

Представителят на Великотърновската окръжна прокуратура заема становище за неоснователност на депозираната жалба и предлага да бъде оставена в сила обжалваната присъда, тъй като същата е правилна и съобразена със събраните по делото гласни и писмени доказателства, а наложеното наказание на И. - справедливо.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

С въззивната жалба е сезиран родово и функционално компетентен съд. Жалбата е подадена срещу невлязъл в сила първоинстанционен съдебен акт. Същата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса – защитникът на подсъдимия, който съгласно разпоредбата на 318, ал. 6 НПК има право да обжалва присъдата във всичките и части. Правото на жалба е упражнено валидно и срочно. Жалбата е депозирана в срока за обжалване по чл. 319 НПК и отговаря на изискванията за редовност по чл. 320 НПК, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди посочените в жалбата и възведените от страните по реда на съдебните прения фактически и правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК, вр. чл. 313 НПК провери изцяло правилността на присъдата предмет на въззивната проверка, въпреки настъпилите изменения в мотивите и исканията изложени в жалбата, намира за установено следното:

Подсъдимият И. К. И. е осъждан четири пъти за извършени престъпления от общ характер както против собствеността така и преимуществено за такива по чл.343б, включително и на лишаване от свобода, за първото деяние.

Свидетелят и пострадал по делото И. Б.И. към 02.06.2011 год. работел като таксиметров шофьор във фирма „А.” – гр.В.. в тази връзка и управлявал лек автомобил марка „О. К.” с peг. № *, собственост на дружеството „М. Т.” ООД - гр.В.. На посочената по горе дата бил на работа, дневна смяна и сутринта около 09.30 часа получил поръчка за клиент на адрес в гр.В., находящ се на ул. Д.Б.№* След пристигането на място се оказало, че там го чакал подсъдимият по И. И.., когото пострадалия познавал бегло и само визуално. По късно и в последствие от колегите си разбрал, че същият бил известен с прякора „Г.”. Подсъдимият се качил в таксито и поискал да бъде закаран до психодиспансера в гр.В.. Там помолил водача на таксито да го изчака известно време, след което свидетелят го закарал обратно до дома му, където го и оставил. Подсъдимият не заплатил сметката си за таксиметровата услуга, като поради това, че бил неадекватен и с бавни движения, шофьора не настоял за това плащане. Непосредствено след като подсъдимият слязъл от таксито, пострадалият установил, липсата на мобилния си телефон марка „С. Е..”, с имей *, в който била поставена и СИМ карта на М Тел, с работен номер *. Въпросната вещ се намирала в автомобила преди качването в него на подсъдимия И., а свидетеля не бил возил други клиенти след това и по време на установяване липсата на вещта . Незабавно той посетил офис на М Тел и спрял сим картата, а след това подал и сигнал и до органите на МВР. Там пострадалият заявил, че телефонът му е бил отнет от лице на име И., с прякор „Г.”. Свидетелите П. К. и колегата му С. П./ двамата служители на МВР/, се отправили по същото време към кв.Б., където посетили с цел проверка магазин за мобилни телефони, находящ се на ул.Хр. Д. № *. В разговор с МОЛ на магазина – св. А. Д. двамата установили, че малко преди това подсъдимият предложил за продажба мобилен телефон, който бил марка „С. Е.”. След като излезли от магазина полицаите тръгнали по улицата и там спрели за проверка подсъдимия. Последния бил откаран в РУП – В., където му извършили и личен обиск, при който И. направил опит да укрие под вълнена блуза, носена от него в ръка, издирвания телефон. След изземването на телефона се установила и пълна идентичност между обективните му белези и характеристики /цвят, марка, модел, имей и пр./, с тези, сочени от пострадалия. Това се потвърдило и от проведения на следващия ден /03.06.2011 г./ следствен експеримент – виж протокол на лист 17 от досъдебното производство.

В последствие вещта била върната на пострадалия, за което се изготвил и съответен протокол.

Била изслушана и съдебно – оценъчна експертиза, видно от заключението на която, стойността на отнетия телефон към датата на деянието, възлизала на 252.00 лева.

От заключението пък на допуснатата съдебно – психиатричната експертиза се установило, че подсъдимия страдал от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на алкохол. Същият обаче не страдал от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си в конкретната ситуация. Вещото лице не изключва възможността по време на деянието подсъдимият да е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване или абстинентно такова, които състояния обаче не изключвали поначало вменяемостта. Същият категорично можело да изтърпява евентуално наказание лишаване от свобода. С оглед личностовите му особености и дългогодишната употреба на алкохол и седативни средства, вещото лице счело, че е медицински целесъобразно при евентуално ефективно изтърпяване на наказание, И. да бъде обект на повишени медицински грижи.

Приетата за установена фактическа обстановка в действителност се обосновава и доказва от събраните на досъдебното производство и съдебното такова, доказателства: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и другите писмени доказателства по ДП ЗМ-667/2011 г. по описа на РУ „Полиция” В., характеристична справка и такава за съдимост на И., писма , както и от всички останали приложени по делото писмени доказателства. Районният съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите полицаи и на пострадалия, тъй като същите са били непротиворечиви, последователни и съответни със събраните по делото писмени доказателства и отчасти с дадените обяснения.

Окръжният съд не възприема доводите изразени първоначално в жалбата, и твърдението на защитата и подсъдимия, че отнетата движима вещ е била закупена същия ден от непознато за дееца лице. Това се опровергава по безспорен начин от приобщените и анализирани по делото доказателства. Представеният в тази връзка договор за покупко – продажба е документ, който удостоверява в случая обстоятелство, което се опровергава от останалите доказателства. Поставя се въпроса в случая – кога е бил закупен обективно този телефон времево след като кражбата е станала рано сутринта на 02.06.2011г., след 09.30 часа което изключва такава сделка да е станала в действителност. Около обяд на същата дата И. е влязъл в магазина на св. Д., а веднага след това той е бил и задържан от полицейските служители. Показанията на свидетеля Г.З.Т. в тази насока са нелогични, намират се в пълно противоречие с установената фактическа обстановка, поради което в частност, както и цялостната защитна позиция на подсъдимия , правилно не са възприети от съда.

Окръжният съд не възприема доводите изразени и по нататък по време на съдебното заседание пред въззивната инстанция, че наложеното наказание от първоинстанционния съд е явно несправедливо и несъобразено с физическото и психическо състояние на подсъдимият и другите доказателства по делото. Напротив, видно от мотивната част на присъдата на ВТРС, последния е отделил достатъчно време и аргументи да се обоснове защо именно следва да се наложи този вид и размер наказание и начина на изпълнение на наказанието. Правилни са и останалите доводи на решилият делото районен съд поради , което и тази инстанция счита, че следва да ги възприеме изцяло.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, настоящият състав на Великотърновския окръжен съд намира, че следва да бъдат направени следните правни изводи:

ПодсъдимиятИ. К. И. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 194, ал. 1 от НК, доколкотона 02.06.2011 г. за времето то 09.30 ч. до 10.00 ч., в гр. В. Търново, от таксиметров автомобил марка „О. К.” с рег. № *, отнел от владението на собственика И. Б. И. от гр.В., без негово съгласие, с намерение противозаконно да присвои чужда движима вещ - мобилен телефон марка „С. Е.”, модел W 980, с ИМЕЙ *, на стойност 252 лв..Правилни са в тази връзка доводите на ВТРС определяйки именно престъпната дейност на И., като такава.

От субективна страна деянието на подсъдимия е било осъществено при форма на вината - пряк умисъл. Той е отнел чужда движима вещи от владението на собственика, чрез осъществяване на собствена фактическа власт, без неговото съгласие. Не са установени други квалифициращи деянието признаци.

И. е имал ясното съзнание, че вещта е чужда, че вследствие на това което върши ще осъществи своя самостоятелна фактическа власт върху нея, без разрешение на собственика. Освен това той пряко е целял този престъпен резултат, което се потвърждава от опита му по късно през деня да я продаде и укрие. Подсъдимият е бил пълнолетно и наказателно отговорно лице.