Определение № 673 от 09.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 673 гр. София, 09.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Вероника Николова Касационно търговско дело № 20258002901429 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Каварна срещу решение №61 от 04.03.2025г. по в.т.д.№407/2024г. на Варненски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение №260106 от 01.11.2021г. по т.д.

№254/2019г. на Добрички окръжен съд, в частта, с която Община Каварна е осъдена да заплати на „Тим технолоджи“ ЕООД, „Реставрация“ ЕАД и „Евробилд България“ ЕООД, всички заедно участници и съдружници в Обединение „БРЕГОВЕ“ ДЗЗД, сумата от 100 060,90 лв., представляваща част от дължимото плащане от 171 533 лв. за изпълнение по Договор №BG161РО001/3.1-03/2010002-S-01 от

07.10.2013г. и фактура

№0000000009/11.12.2014г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 12.12.2019г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е обсъдил чл.40 от Раздел X. „Непреодолима сила“ и/или „непредвидени обстоятелства“ на Договор № BG161P0001/3.1-03/2010002-S-01 от 07.10.2013 г., сключен между страните. Счита, че количеството на валежите, скоростта на вятъра над 15 м./сек. и дните с мъгла за периода от 01.10.2013 г. до 31.01.2014 г. в района на археологичен резерват „Яйлата“, с. Камен бряг, Общ. Каварна, установени от представената по делото справка от НИМХ, филиал – Варна, не покриват хипотезата на непреодолима сила по смисъла на договора за обществена 1 поръчка. Навежда доводи, че влошените атмосферни условия за даден период от време, удостоверени със справка от НИМХ при БАН, не са достатъчни, за да обусловят спиране на строителството. Жалбоподателят твърди, че не е спазен чл.40 от Договора, тъй като изпълнителят не се е снабдил със съответния сертификат от БТПП за наличието на форсмажорно обстоятелство и не е спазил десетдневния срок, в който е следвало да уведоми Община Каварна за настъпилите обстоятелства. Счита, че приетата по т.д.№254/2019г. на Добрички окръжен съд съдебно- техническа експертиза, не установява наличието на непреодолима сила, поради обстоятелството, че в нея само са посочени дните с лоши метеорологични условия и периода за изпълнение на СМР. По отношение на Констативен Протокол с вх.№62/10.03.2014г. за удължаване срока на Договор №BG161P0001/3.1-03/2010/002-S-01 от 07.10.2013г. счита, че има декларативен характер и не доказва наличието на непреодолима сила, а при настъпване на непредвидени обстоятелства отношенията следва да се преуредят с допълнително споразумение, при спазване на чл.43, ал.1 от ЗОП /отм./. Навежда доводи за нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с направено възражение от жалбоподателя за нищожност, поради противоречие със закона. Счита, че апелативният съд е следвало сам да установи основанията за нищожност на сделката, тъй като по делото има надлежно въведени факти и обстоятелства, от които тя произтича. Излага аргументи за неправилно дадена квалификация от първоинстанционния съд, вследствие на която не е била разпределена правилно доказателствената тежест. Смята, че искът следва да бъде квалифициран по чл.59-61 от ЗЗД, а не по чл.266, ал.1 от ЗЗД, тъй като процесният договор е бил прекратен с изтичане на неговия срок - от 13.03.2014г. и след тази дата Община Каварна не дължи възнаграждение на основание договор за обществена поръчка. Твърди също, че въззивният съд не се е произнесъл и по направеното от касатора възражение за изтекла погасителна давност.

Допускането на касационното обжалване обосновава с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните за релевантните факти, на които те се основават и да изложи свои собствени мотиви, формирали фактическите и правните му изводи по съществото на правния спор, от които да се установи обсъдил ли е и анализирал ли е относимите към спора доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните?

2.Удължаването срока на договор за СМР, сключен по реда на ЗОП, или неговото изменение при отсъствие на подписано допълнително споразумение между страните и в нарушение на чл.43, ал.2 от ЗОП (сега отм., в редакцията му, обнародвана в ДВ, бр.37/2006г.) основание ли е за прогласяване нищожността на договора или на отделни негови клаузи от въззивния съд?

3.Допустимо ли е удължаване срока на договор за СМР, сключен по реда на 2

ЗОП, или неговото изменение, при отсъствието на подписано допълнително споразумение между страните в нарушение на чл.43, ал.2 от ЗОП (сега отм.,в редакцията му, обнародвана в ДВ, бр.37/2006г.), след сключването на договора и изтичане на срока му за изпълнение, поради „непреодолима сила и/или непредвидени обстоятелства“? Това удължаване на срока на договора за СМР или неговото изменение, може ли да бъде разглеждано като заобикаляне на ЗОП? 4. При направено възражение за нищожност на договор за СМР, сключен по реда на ЗОП, или неговото изменение и при отсъствието на подписано допълнително споразумение между страните в нарушение на чл.43, ал.2 от ЗОП (сега отм., в редакцията му, обнародвана в ДВ, бр.37/2006г.), длъжен ли е въззивният съд да се произнесе в мотивите на решението си по него, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните доказателства по делото? 5. Допуснал ли е въззивният съд неправилно приложение на материалния закон: - чл.306, ал.2 и ал.3 от ТЗ при формиране на правните изводи относно наличие на „непреодолима сила“ и/или „непредвидени обстоятелства“, без да е осъществено надлежно уведомяване от изпълнителя в договорения от страните срок и без да е представен сертификат от БТПП, с който да го удостовери? 6. Допуснал ли е въззивният съд смесването на институтите на договорната и извъндоговорната отговорност при формиране на изводите си относно основателността на иска и правната му квалификация, при наличието на договор за СМР, сключен по реда на ЗОП, чийто срок е изтекъл, като за допълнителните строителномонтажни работи няма писмено допълнително споразумение (анекс) и липсва надлежно възлагане, което да обоснове наличието на облигационни отношения между страните? 7. По силата на коя правна норма, въззивният съд е приел, че е налице трансформация от договор сключен по реда на ЗОП за изпълнение на СМР, чийто срок е изтекъл - в договор за изработка по смисъла на чл.266, ал.1 от ЗЗД за изпълнение на СМР, след като за допълнителните СМР, няма писмено допълнително споразумение (анекс), липсва надлежно възлагане и очевидно е нищожен, тъй като е „удължен“ в нарушение на императивната норма на чл.43, ал.2 от ЗОП /отм./? Твърди, че въпросите са решени в противоречие с постановеното в Тълкувателно решение №1 от 04.01.2001г. по гр.д.№1/2000г., ОСГК на ВКС, ППВС №1/1985г., Тълкувателно решение №1 от 27.04.2022г. по тълк. д. №1/2020г., ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г., ОСГТК на ВКС, решение №55 от 03.04.2014г. по т.д. №1245/2013г. на ВКС, I т.о., решение №263 от 24.06.2015г. по т.д. №3734/2013г. на ВКС, I т.о., решение №111 от 03.11.2015г. по т.д. №1544/2014г. на ВКС, II т.о., решение №212 от 01.02.2012г. по т.д. №1106/2010г. на ВКС, II т.о., решение №202 от 21.12.2013г. по т.д. №866/2012 г. на ВКС, I т.о., решение №180 от 11.01.2016г. по т.д.

№1618/2014г. на ВКС, II т.о., решение №136 от 06.11.2015г. по т.д.

№2483/2014г. на ВКС, II т.о., решение №76 от 12.06.2012г. по т.д.№377/2011г. на ВКС, II т.о., решение № 581 от 30.09.2010г. по гр.д. №1019/2009г. на ВКС, III г.о. Позовава се и на очевидна неправилност на постановеното по делото 3 решение.

Ответниците по касация „Тим технолоджи “ ЕООД, „Реставрация“ ЕАД и „Евробилд България“ ЕООД, всички заедно участници и съдружници в Обединение „БРЕГОВЕ“ ДЗЗД, оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване, съответно основателността на жалбата.

Подробни съображения излагат в писмен отговор. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

С решение № 134 от 06.08.2024г. по т.д. № 2202/2022г. на ВКС, II т.о. е отменено решение №112 от 12.04.2024г. по в.т.д. № 52/2022 г. на Варненски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 260106 от 01.11.2021г. по т.д.

№254/2019г. на Добрички окръжен съд, в частта, с която Община Каварна е осъдена да заплати на „Тим технолоджи “ ЕООД, „Реставрация“ ЕАД и „Евробилд България“ ЕООД, всички заедно участници и съдружници в Обединение „БРЕГОВЕ“ ДЗЗД, на основание чл.79, ал.1, предл.1 във вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД, сумата от 130 009,25 лв., представляваща част от дължимото възнаграждение от 171 533 лв. в изпълнение по Договор №BG161РО001/3.1-03/2010002-S-01 от 07.10.2013г., по фактура №0000000009 от 11.12.2014г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 10.12.2019г., до окончателното погасяване на задължението и е прекратено производството по осъдителните искове, предявени от участниците в Обединение „БРЕГОВЕ“ срещу Община Каварна, с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 във вр. с чл.266, ал.1, чл.55, ал.1, предл.1 и чл.86 от ЗЗД, поради недопустимост на същите. С решението на ВКС делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че между същите страни е водено и приключило с влязло в сила решение друго дело, инициирано с искова молба, подадена от „Тим технолоджи “ ЕООД, „Реставрация“ ЕАД и „Евробилд България“ ЕООД, всички заедно участници и съдружници в Обединение „БРЕГОВЕ“ ДЗЗД, по която е било образувано т.д.

№ 239/2017г. на Добрички окръжен съд. С решение №122/25.06.2018г. по т.д.

№239/2017г. на Добрички окръжен съд са били отхвърлени частични осъдителни искове срещу Община Каварна за присъждане на следните суми: сумата 41 523,75 лв., на основание чл.79, ал.1, предл.1 във вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД, представляваща част от незаплатено възнаграждение, цялото в размер на 171 533 лв., претендирано като дължимо за реално изпълнение на СМР по сключен между страните Договор №BG161РО001/3.1-03/2010002-S-01 от 07.10.2013г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и сумата от 14 295 лв., представляваща част от дължима неустойка за забава в размер на 142 944,17 лв. за периода от 11.01.2015г. до датата на подаване на исковата молба. В приключилото производство е предявен като евентуален спрямо главния иск по чл.266, ал.1 от ЗЗД и кондикционен иск за присъждане на главница от 41 523,75 лв., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до 4 окончателно погасяване на задължението, на основание чл.55, ал.1, предл.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД. С решение №1 от 02.01.2019г. по в.т.д. №502/2018г. на Варненския апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване и влязло в сила на 18.02.2020г., първоинстанционното решение е потвърдено като краен резултат, но с различни мотиви от тези на първоинстанционния съд. В това решение е прието, че за ищците е възникнало вземане за неизплатен остатък в размер на 171 533 лева по фактура №0000000009 от 11.12.2014г., съставляващи възнаграждение за изпълнени СМР по Договор №BG161РО001/3.1-03/2010002-S-01 от 07.10.2013г., но това вземане е погасено чрез прихващане с насрещно вземане на Община Каварна за неустойка в размер на 71 472,10 лева за забава на изпълнителя за 10 дни просрочие.

Варненски апелативен съд е установил, че претенцията на ищците за заплащане на извършените от тях СМР произтича от същото правоотношение с Община Каварна, което е било предмет на частично предявения иск, по който е влязло в сила решение №1 от 02.01.2019г. по в.т.д.№502/2018г. на Варненския апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване, а настоящото производство е за присъждане на разликите над предявените части до пълния размер на задълженията. Съдът е приел, че следва да зачете формираната сила на пресъдено нещо, като приеме за доказани правнорелевантните факти за възникването на двете насрещни и компенсируеми вземания на страните – за заплащане на извършените СМР и на неустойката за забавено изпълнение и въз основа на това да изчисли техните остатъчни размери, съобразно установеното по делото плащане или прихващане между тях. Посочил е, че Община Каварна не е оспорила задължението си по процесната фактура №0000000009/11.12.2014г. в размер на незаплатения по нея остатък от 171 533 лв., от които 41523,75 лв., погасени чрез прихващане по т.д. №239/2017г. на Добрички окръжен съд, но се е позовала на извършено от нея прихващане с вземане за неустойка за забавено изпълнение, вследствие на което остатъкът от стойността по фактурата в размер на 130 009,25 лв., също следвало да се счита за погасен чрез извънсъдебно прихващане през 2014г. Въззивният съд е констатирал, че в мотивите на решението по в.т.д.№502/2018г. на Варненски апелативен съд е прието, че неустойка за един ден просрочие е в размер на 7 147,21 лв., поради което със СПН е установен правопораждащият вземането факт и този въпрос не може да бъде пререшаван. Решаващият съд е изложил аргументи, че при уважено възражение за прихващане в случаите, на предявен частичен иск, е допустимо в следващ процес ответникът да заяви непогасения остатък от своето вземане, а по новия иск съдът е длъжен да зачете задължителното действие на влязлото в сила решение относно фактите, които са породили вземането. Навел е доводи, че с решението по в.т.д.№502/2018г. на Варненски апелативен съд е установена забава в изпълнението на СМР от 10 дни и че за Община Каварна е възникнало вземане за неустойка в размер на 71 472,10 лв., като е приел, че този въпрос не може да бъде пререшаван в настоящото 5 производство. Съобразявайки, че с част от тази сума в размер на 41 523,75 лв. е погасено вземането, предмет на производството по в.т.д.№502/2018г. на Варненски апелативен съд, съдът е приел, че по разглежданото пред него дело трябва да зачете остатъка от 29 948,35 лв. С оглед на гореизложеното, апелативният съд е уважил исковата претенция за сумата от 100 060,90 лв., представляваща разликата между претендираната от ищците сума 130009,25 лв. и остатъка от насрещното вземане за неустойка 29 948,35лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 12.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението.