Решение № 443 от 07.08.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. Благоевград, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20251200500381 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

Образувано e по въззивна жалба на Д. К. Г., ЕГН **********, подадена чрез адв. С. П., срещу Решение № 27 от 07.02.2025 г. по гр. д. № 333/2024 г. по описа на Районен съд *, с което жалбоподателят е осъден да преустанови противоправното въздействие върху общите части на сградата, изразяващо се в паркиране на автомобил в дворното място, с което се блокира входа на сградата и да възстанови свободния достъп до главния вход на сградата, построена в парцел ІІ /втори/, в квартал 118 по регулационния план на *, с административен адрес на сградата *, ***. Районният съд се е произнесъл и по разноските, като е осъдил Д. Г. да заплати на К. А. Г., ЕГН **********, сумата от 1100 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Жалбоподателят не споделя изводите на районния съд, тъй като ги намира за едностранчиви и счита, че те противоречат на доказателствата по делото, поради което оспорва заключението на съда, че автомобилът му затруднява достъпа до входа на сградата. Поддържа, че свидетелите на ищеца са заинтересовани от изхода на делото. Сочи, че свидетелите на ответника също живеят в сградата и имат интерес от безпрепятствен достъп до нея, а заявяват, че автомобилът не им пречи. Намира, че е извън предмета на делото обстоятелството дали автомобилът пречи на достъпа до стаята на приземния етаж. Моли да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски.

Постъпил е отговор на въззивна жалба от К. А. Г., ЕГН **********, подаден чрез адв. Е. Ц., в който се изразява становище за неоснователност на 1 жалбата и за правилност на обжалваното решение. Намира за доказано обстоятелството, че ответникът редовно паркира автомобила си във входното пространство пред главния вход на сградата. Счита, че заключението по съдебно-техническата експертиза потвърждава, че това блокира входа на сградата и възпрепятства свободния достъп на ищеца до нея. Намира това за потвърдено и от свидетелските показания. Поддържа, че дворното място е обща част и следва да се ползва от съсобствениците без да създава неудобства за останалите съсобственици. Намира за доказано, че паркирането на автомобила създава пречки по-големи от обикновените по смисъла на чл. 50 ЗС. Счита, че е доказано, че при настъпването на необходимост е налице затруднение за достъпа и спрямо екипът на спешната медицинска помощ.

Моли да се потвърди съдебното решение. Претендира разноски.

Жалбата е редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл.

260 и чл. 261 от ГПК и е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване акт. Редовен е и подадения отговор.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на К. А.

Г., подадена срещу Д. К. Г.. В нея ищецът е изложил следните обстоятелства, въз основа на които основава своя иск. Ищецът твърди, че в Нотариален акт № *, том I, дело № *** г. А. Д. Г. и Я. А. Г. безвъзмездно са учредили право на строеж на техните синове К. Г., С. Г. и А. Г. върху триетажна жилищна сграда, проектирана в източната част на парцел I в квартал 118 по регулационния план на * с площ от 529 кв.м. по нотариален акт № ***, т. II от * г., по скица № 342/1977 г. с площ от 562 кв.м. при съседи: улица, улица, К. П.. К. Г. следвало да построи и да бъде собственик на първи жилищен етаж, С. Г. – на втория, а К. Г. – на третия. През 1997 г. ищецът К. Г. и неговата съпруга Г. Я. Г. дарили на своя внук С. А. Г. третия жилищен етаж. Дарението било обективирано в Нотариален акт № *, том IV, дело *** г., по силата на който те дарили третия жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, построена в парцел II, квартал 118 по регулационния план на гр. * при съседи: улица, парцел I, парцел III, парцел XVI, образуван от парцел I/първи/ в кв. 118 по регулационния план на *, действащ през 1977 г. Според нотариалния акт ищецът К. Г. и неговата съпруга Г. Г. са запазили правото на ползване и владението на посочения недвижим имот.

Въз основа на Нотариален акт № *, том VI, дело *** г. ответникът Д. Г. бил надарен от своите родители К. А. Г. и Ф. С. Г. със следния недвижим имот, представляващ: първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда построена в парцел I в квартал 118 по стария регулационен план на * , действащ през 1977 г., а по новия регулационен план на * парцел II в квартал 118 по регулационния план на *, източна част на същия парцел, целия с площ от 529 кв.м. при съседи: улица, улица, и К. П., като родителите му си запазили правото на ползване върху посочения имот.

Ищецът сочи, че е ползвател на третия етаж от сградата. Твърди и че въз основа на наследствено правоприемство от своите родители А. Г. и Я. Г., обективирано в Нотариален акт № *, том I дело *** г. е собственик на 1/3 ид. ч. от парцел II в квартал 118 по регулационния план на *, целия с площ от 529 кв.м., който е образуван от парцел I в кв.118 по регулационния план на гр. *, действащ през 1977 г. при съседи: улица, улица, и К. П.. Според ищеца ответникът е собственик единствено на първия жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, построена в парцел I в кв. 118 по стария регулационния план на * действащ през 1977 г., а по новия регулационен план на * парцел II в кв.

2

118 по регулационния план на *.

Ищецът твърди, че в продължение на години ответникът и членове на неговото семейство неправомерно блокират входа към сградата чрез паркирането на автомобил точно във входното пространство пред главния вход на сградата, находяща се в парцел II в кв. 118 по регулационния план на * с административен адрес *, ***. Поддържа, че с тези действия, изразяващи се в паркирането на автомобил, те възпрепятстват свободния достъп на ищеца до главния вход на жилищната сграда и му създават затруднения, които са поголеми от обичайните. Според ищеца паркирания автомобил изцяло блокира пространство до входа, като за да стигне до входа на сградата човек трябва си глътне корема и да забърши автомобила.

Ищецът твърди, че е с множество заболявания. Счита, че от Експертно решение № 92138/19.10.2023 г. е видно, че той е с диабетна ретинопатия, слепота на едното око и намалено зрение на другото, хипертонично сърце, неинсулинозависим захарен диабет, диабетна полиневропатия, дегенерация на макулата и задния полюс, алергична астма, експириторен задух. Поддържа, че блокираният достъп до входа на сградата му създава изключителен дискомфорт, тъй като той е напълно сляп с едното око.

Ищецът твърди, че през късната есен на 2023 г. е изпаднал в критичен пристъп на задух и при повикване на спешна медицинска помощ, екипът от доктор и медицинска сестра не е могъл да го изнесе на носилка, а се е наложило да го влачат, тъй като входа на сградата отново е бил блокиран от паркиран автомобил на членове на семейството на ответника. Сочи, че се е случвало ответникът да паркира на мястото не своя, а чужд автомобил. Така той използвал входа на сградата като паркинг, което според ищеца е неправомерно действие, което ограничавало достъпа до главния вход на къщата.

Ищецът поддържа, че входът на сградата представлява обща част на сградата. Счита, че е недопустимо еднолично и самоволно чрез паркиране на автомобил да се блокира главния вход на сградата и да се пречи на останалите обитатели, ползватели и съсобственици в нея да имат свободен достъп до главния вход. Ищецът твърди, че се е опитал да проведе разговор с ответника относно блокирането на главния вход, чрез паркирането на автомобила, но ответникът не е проявил разбиране. Двамата от години били в лоши взаимоотношения и не можели да постигнат разбирателство.

Ищецът твърди, че входното пространство е единственият начин да се стигне до главния вход за сградата, който обслужва трите етажа на сградата.

Поддържа, че ответникът, който е един от етажните собственици, пречи на останалите обитатели да ползват свободно и безпрепятствено входа на сградата според неговото предназначение.

Ищецът иска на осн. чл. 109 ЗС да се осъди ответника да преустанови противоправното въздействие, което се изразява в паркиране на автомобил, с което се блокира входа на сградата и да възстанови свободния достъп до главния й вход.

Ответникът Д. К. Г. е подал отговор на искова молба, с който е оспорил основателността на предявения иск. Ответникът поддържа, че в сградата притежава първия етаж, гараж и една стая в приземния етаж, която според него се равнява на 1/3 ид. ч. от общите части на сградата. Д. Г. сочи, че той не притежава право на собственост върху самия парцел. Твърди обаче, че 3 неговият баща К. А. Г. притежава от парцела толкова ид. ч. от правото на собственост, колкото притежава и ищеца. Ответникът поддържа, че именно въз основа на разрешението на неговия баща оставя от време на време неговия лек автомобил на свободното дворно място. Сочи, че спрямо поземления имот не е правено разпределение на ползването. Твърди, че ищецът ползва от него част, която е по-голяма от това, което притежава. Ответникът поддържа, че не паркира постоянно автомобила в двора, но в малкото случаи, в които го прави, го паркира по начин, който не създава пречки на живеещите в сградата. Твърди, че в сградата живеят още три семейства и че досега не е имало оплаквания от живеещите в нея. Сочи, че има други спорове с ищеца, поради които смята, че е предявен настоящия иск. Счита, че колата не е паркирана постоянно на соченото място, както и че има достатъчно място между нея и жилищната сграда.

Ответникът не оспорва, че паркира своя лек автомобил на дворното място. В о.с.з., проведено на 27.06.2024 г., е заявил, че автомобилът е джип, които от 10 години винаги е бил паркиран на това място, като всяка сутрин колата излиза и вечерта късно бива прибирана на същото място.

В хода на първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства. Прието е заключение по съдебно-техническа експертиза.

За да постанови своето решение районният съд е констатирал, че ответникът не оспорва, че от време на време паркира своя лек автомобил на двора, с разрешението на своя баща, който е титуляр на идеална част от правото на собственост върху парцела. Въз основа на доказателствения материал първоинстанционният съдебен състав е приел, че ищецът живее на партерния/гаражен етаж в стая, която е приспособена за живеене. Счел е, че подхода към сградата е откъм дворното място /откъм западната фасада/, непосредствено до входната метална врата, изградена на уличната регулация.

Посочил е, че входната врата на стаята, в която живее ищецът е откъм двора /южната фасада/, като за достъпа до тази стая се преминава през входната метална врата на уличната регулация и покрай западната фасада на жилищната сграда, с дължина от около 13 м., се достига до входа на стаята.

Районният съд е посочил, че от огледа на вещото лице се установява, че към момента на огледа е бил паркиран лек автомобил в дворното място, на отстояние около 0,30 м. от имотната граница от запад и на 0,90 м. от фасадата на жилищната сграда. Входът към жилищната сграда не се възпрепятствал от паркирания автомобил, но подхода към стаята, в която живеел ищеца била с ограничена широчина, като пешеходец можел да преминава свободно, но преминаването му с вещи за бита ставало затруднено или невъзможно в зависимост от техните размери.

Първоинстанционният съд е обсъдил свидетелските показания. Посочил е, че според свид. Л. Г. автомобилът е на ответника и винаги е паркиран на соченото място. Тя твърдяла, че ищецът е със здравословни проблеми и се е налагало да викат „Бърза помощ“, да бъде извеждан на носилка, но заради автомобила не било възможно да премине количка или носилка. Свид. П. Г. била дъщеря на свид. Г. и сочила, че винаги когато посещава ищеца и своята майка, на двора е паркиран автомобил, който пречи на свободното влизане.