Решение № 146 от 11.10.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. гр.Несебър, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Административно наказателно дело № 20242150200480 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на Е.Д.Д., в качеството й на управител на „Д.И.А.В.Г.“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „А.“ № ******, против Наказателно постановление № 777486-F776433/10.07.2024г. на Началник Отдел „Оперативни дейности” – Б., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на дружествотожалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева, за извършено административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, поради това, е същото е издадено в противоречие със закона или в условията на евентуалност да разпореди административнонаказващият орган да приложи чл. 28 от ЗАНН, като издаде на дружеството писмено предупреждение. Моли съда също така, че ако счете наказателно постановление за законосъобразно, както и че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, да намали ищуществената санкция до предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание представител на дружеството-жалоподател не се явява. С постъпило по делото писмено становище заявява, че поддържа жалбата и изразява становище по същество.

Представя писмени доказателства.

Процесуалният представител на ТД на НАП – гр. Б. в съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна. Пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

1

От фактическа страна:

На 01.07.2024г., в 19:48 часа, е била извършена проверка от служители на НАП, в това число и свидетелят А. С. - на длъжност инспектор по приходите в ЦУ на НАП, на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бистро „Малина“, находящ се в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, до хотел „Зорница“, стопанисван от жалбоподателя „Д.И.А.В.Г.“ ООД. При проверката инспекторите по приходите при ТД на НАП – гр. София установили, че при сравнение на данните на фискалното устройство /ФУ/ и наличната сума в касата на обекта има необосновано различие в касовата наличност, както следва: Установеният дневен оборот от монтирания в обекта ЕКАФП, съгласно разпечатания дневен финансов „Х” отчет с № 000028084 от 01.07.2024г. бил в размер на 1262,79 лева /л. 12/. След изършен опис на паричните средства от управителя на дружеството, се установило, че фактическата наличност на паричните средства е 525,41 лева /12 – гръб/. В резултат на това инспекторите констатирали отрицателна разлика между регистрирани продажби и фактическа наличност в касата на обекта в размер на 737,38 лева, която според контролните органи не била регистрирана, като изведена сума чрез функциите „служебно изведени“ на ФУ. На място било констатирано, че процесното фискално устройство притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Предвид гореизложеното, наказващият орган заключил, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна в касовата наличност, чрез отразяване като реквизит „служебно изведени“ суми в паметта на фискалното устройство. Констатираното нарушение било отразено в Протокол за извършена проверка № 0187264 от 01.07.2024г.

При тези данни на дружеството бил съставен и връчен по надлежния ред АУАН № F 776433 от 02.07.2024г. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.

118, ал. 4 от ЗДДС. Въз основа на АУАН, на 10.07.2024г. било издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото. В жалбата си същият твърди, че в хода на проверката не са установени други нарушения или издаване на предупрежденияна дружеството в тази или предходна година. Твърди, че нарушението не е довело до щети на фиска и че с установената отрицателна разлика е извършено разплащане с доставчици.

Излага съображения за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаният свидетел А. С.. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.

Жалбоподателят не оспорва изложената по-горе фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и 2 служебно закононарушенията на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери за установено следното:

Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административнонаказващия орган. Не се установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. Същите са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква „г” от заповед № ЗЦУ -384/27.02.2024г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. В т. 2.1 от същата заповед е дадено правомощие на „органите по приходите” да съставят актове за установяване на административни нарушения. В случая АУАН е съставен от св. С. – старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП. Качеството на свидетеля е отразено и в изготвения официален документ протокол за извършена проверка № 0187264 от 01.07.2024г., съдържанието на който не е оспорено по делото. Ето защо са налице достатъчно доказателства за компетентността както на актосъставителя, така и на наказващия орган.

Съдът, счита, че описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя А. С., присъствала при установяване на нарушението. Същата в съдебно заседание заявява, че след като се легитимирали по време на процесната проверка, се е извършил опис на всички налични в обекта парични средства. В изпълнение на това била установена отрицателна разлика между данните от фискалното устройство /ФУ/ и наличната сума в касата на обекта, възлизаща в размер на 737,38 лева, които не били отразени във фискалното устройство чрез функцията „служебно изведени“.

Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Тази разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент.

Всяка разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Търговецът е бил задължен да регистрира във ФУ всяка промяна в касовата наличност, извън случаите на продажби. Независимо от начина и основанието на което сумата от 737,38 лева не е регистрирана като изведена във ФУ, тази разлика представлява промяна в касовата наличност, изразяваща се в извеждане на пари в касата, която не е била отразена във фискалното устройство, чрез операцията "служебно изведени" суми, обстоятелство, което не се оспорва от жалбоподателя.

Бездействието на жалбоподателя да отрази тази промяна в касовата наличност осъществява от обективна страна състава на административното нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006г. на МФ. Изводът, който се налага е, че на 01.07.2024г., жалбоподателят безспорно е нарушил визираните в наказателното постановление разпоредби на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 3 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, поради което е бил законосъобразно санкциониран.

Съдът не споделя доводите в жалбата, че следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН и следва да бъде издадено предписание на дружеството, а не да бъде санкционирано с имуществена санкция.

Дружеството е осъществяващо търговска дейност и следва да спазва данъчното законодателство и незнанието или натовареността в обекта не е основание за допускане на нарушения. Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по ниска степан на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. В тази връзка съдът счита, че макар и да са представени фактури по делото, от които е видно, че жалбоподателят е имал основание да се разплаща с доставчици в деня на проверката, това по никакъв начин не го оправдава да н е изпълни задълженията си по закон, като не отрази във ФУ като „служебно изведени“, използваните пари в касата.

Отделно от това на съда му е служебно известно, че на дружеството и преди това е санкционирано за извършване на същото нарушение с Наказателно постановление № 427846F505041 от 21.10.2019г. на Началник Отдел „Оперативни дейности”- Б. в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, което е било предмет на разглеждане по АНД № 669/2020г. по описа на РС-Несебър. С решението си по делото съдът е потвърдил НП, а с Решение № 510 от 05.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 447 / 2021 г. на XIII състав на Административен съд – Б., решението на въззивната инстанция също е потвърдено.

Що се отнася до наложеното на жалбоподателя административно наказание, съдът намира, че същото е необосновано определено, като административно-наказващия орган не е посочил основание за опрделяне на размер над предвидения в закона минимум. Ето защо съдът счита, че определеното наказание следва да бъде намалено до предвидения от закона минимум от 1000 /хиляда/ лева, като счита, че по този начин ще бъдат постигнати в максимална степен целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл. 12 от ЗАНН.

Предвид изхода по делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в тежест на жалбоподателя следва да се възложат сторените от ЦУ на НАП разноски за юрисконсулт в размер на 85 лева, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 777486-F776433/10.07.2024г. на Началник Отдел „Оперативни дейности” – Б., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на „Д.И.А.В.Г.“ ООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „А.“ № ******, представлявано от Елена Димитрова е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева, за административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г . на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА наказанието на 1000 /хиляда/ лева.