Решение № 1024 от 10.03.2026, Административен съд - Пазарджик
- Съд
- Административен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно дело 736/2024
- Вид
- Решение № 1024
- Подписан
- 10.03.2026
- Състав
- Светлозара Стойнова
Други актове по делото
- Разпореждане № 2818 от 16.07.2024 · Светомир Бабаков
- Определение № 3004 от 30.07.2024 · Светомир Бабаков
Цитирани разпоредби
- чл. 149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2, предл. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 137, ал. 1, т. 5 · Закон за устройство на територията
- чл. 137, ал. 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 148, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 215, ал. 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 223, ал. 1, т. 8 · Закон за устройство на територията
- чл. 223, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 225, ал. 2, т. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 225а · Закон за устройство на територията
- чл. 225а, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 225а, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 31, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 40, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 46 · Закон за устройство на територията
- чл. 46, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 47, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 50, т. 1, б. "г" · Закон за устройство на територията
- § 5, т. 38 · Закон за устройство на територията
- чл. 19 · Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони
РЕШЕНИЕ
№ 1024
Пазарджик, 10.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - XVI състав, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА
При секретар ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА административно дело № 20247150700736 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. с чл. 225а от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Образувано е по жалба на С. Б. М., [ЕГН] от гр. Септември против Заповед № 1021/19.06.2024 г. издадена от Иванка Вощанска - за кмета на Община Септември съгласно Заповед № 1010/18.06.2024г., с която на жалбоподателя е наредено да премахне в качеството му на извършител и собственик на незаконен строеж: „Масивна пристройка, изградена о към северната страна на първи етаж на двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от две помещения, едното с предназначение: баня, а другото с предназначение: тоалетна“, находящ се в УПИ X-620 в кв. 31 по действащия план на гр. Септември, общ. Септември, одобрен със Заповед № 1517/1980 г., с административен адрес: гр. Септември, общ. Септември, обл. Пазарджик, [улица]. Релевирани са доводи за незаконосъобразност, постановена в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на целта на закона. По същество се твърди, че от оспорената заповед не ставало ясно как административният орган е приел, че процесният строеж е изграден след 2012 г. Изразява становище за търпимост на процесния строеж.
Ответникът - Кмет на община Септември, чрез процесуалния си представител адв. И. оспорва жалбата. Излага подробни съображения за законосъобразност на оспорената заповед. Претендира сторените по делото разноски.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване е Заповед № 1021/19.06.2024 г. на кмета на Община Септември, подписана от зам.-кмета при условията на заместване, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: „Масивна пристройка, изградена о към северната страна на първи етаж на двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от две помещения, едното с предназначение: баня, а другото с предназначение: тоалетна“. Заповедта е издадена въз основа на Констативен акт № 05/10.06.2024 г., съставен от служители на Община Септември, след извършена проверка на място. В констативния акт е прието, че строежът е собственост на С. М. и с предназначение „баня и тоалетна“. Установено е реализирането на строителство в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ - без разрешение за строеж и на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ - без одобрен и съгласуван инвестиционен проект. Констативният акт е връчен на жалбоподателя. Постъпило е възражение от С. М. против Констативни протоколи № 1, 2, 3, 4, 5 и 6 от 10.06.2024 г., ведно с доказателства за заплатени данъчни задължения. Последвало е издаването на процесната заповед за премахване на незаконен строеж.
По делото са разпитани двама свидетели. Един свидетел на жалбоподателя – Й. Т. във връзка с твърденията за търпимост на стоежа и един свидетел на ответника – С. Н..
Свидетелят Н. посочва, че имало някакво строителство, но не знаел какво точно се е строяло. Изразил е несигурност дали се касае за същата пристройка, защото не знаел точно за какво става въпрос. Свидетелства, че нещо се е строяло зад къщата, не е обърнал внимание дали е имало нова сграда. Сочи, че пристройка е нещо, което се строи до къщата, като такова нещо не бил видял. Не знаел дали има в действителност, но мислил, че имало някаква пристройка, ама не бил сигурен. След което посочва отново, че не е сигурен „май, че я нямаше тази пристройка, не знам“, в допълнение казва „може да не е същата пристройка, може и нещо друго, да сте си имали майстори там нещо да правят, но видях, че имаше хора там. Не съм сигурен, че говорим за една и съща постройка.“ Свидетелят Т. посочва, че ходел на гости на жалбоподателя със съпругата си. Ние със съпругата ми сме женени от 1983 г. Разяснил е хронологично с посочване на конкретни години свързани с житейски събития и е обвързал с тях започването на строителството на процесната постройка с края 1984 г.. Обяснил е, че е имало проблеми набирането на материалите и в тази връзка с трудността при строенето. Посочил е, че е участвал в строителните дейности - в основите и в другите строителства, които се осъществявали бавно, поетапно. Описал е пристройка като такава със северно изложение, долепена е до къщата, едноетажна, около 10 квадрата, с тухли и плоча, масивна. Т. С., че края на 1985 г. пристройката е завършена.
Показанията на свидетеля Т. съдът кредитира в пълна степен като пълни, обективни и ясни, съответстващи на събрания по делото доказателствена материал. Тези дадени от свидетеля Н., доведен от процесуалния представител на ответника, съдът намира за уклончиви и неясни, които по никакъв начин не изясняват фактите и обстоятелства, поради което не следва да ги кредитира.
За изясняване на относимите към спора факти и обстоятелства са назначени четири съдебно-технически експертизи – основано и допълнителна с вещо лице Л. М. и две повторни с вещи лица Е. Т. А. Х. и П. И..
Заключението изготвено от вещото лице П. И., неоспорено от страните, съдът кредитира в пълна степен като обективно, ясно, мотивирано и изготвено от компетентно лице.
Вещото лице е проследявайки Регулационните планове на гр. Септември от 1055 г. до 1980 г. е установила, че основната жилищна сграда, свободно стояща в УПИ XI-621, кв. 31 е построена в периода 1955 г.- 1971 г., като към 1971 г. са запазени паянтовата жилищна сграда и паянтовия обор в дъното на двора.
Вещото лице е отбелязала, че от действащия Регулационен и застроителен план на гр. Септември от 1980 г. е видно, че паянтовата сграда на основното застрояване (ПЖЗ), свободно ситуирана и паянтовия обор в дъното на двора са заличени, но е нанесена нова паянтова селскостопанска сграда на вътрешната регулация с УПИ XI-621, кв. 31, липсва процесната пристройка откъм северната фасада на новата основна жилищна сграда.
Експертът е извела извод, че за времето от построяването на новата основна жилищна сграда в периода 1960 г. до 1971 г. в този период без наличие на тоалетна на приземния и първия жилищен етаж на основната жилищна сграда се е ползвал друг, външен санитарен възел - тоалетна (клозет). Във връзка с горното е предположила, че той е бил в паянтовата сграда на основното застрояване в дъното на парцела или в другата второстепенна постройка, обозначена като кухня и заличена в плана от 1971 г. Следователно в периода от 1971 г. до 1980 г. не е имало санитарен възел в УПИ.
Посочва, че в плана, който е и действащ от 1980 г. е нанесена нова паянтова селскостопанска сграда на вътрешната регулация с УПИ XI-621, кв. 31, но не и процесната пристройка към основната жилищна сграда, т.е. липсва тоалетна (клозет) и единственото предположение е той да е преместен в новата паянтова пристройка до 1983 г. , когато се твърди, че е започнало строителството на пристройката към северната фасада на основната жилищна сграда.
Вещото лице е отбелязало, че на л. 128 от делото жалбоподателят не е оспорил, че към 1983-1985 г. имотът е бил водоснабден. Отбелязва още, че след като в застроителния план на гр. Септември липсва допълващо застрояване, т. е. не е отразено и с оглед липсата на кварталнана разработка, строежът не е бил допустим съгласно правилата и нормативите за строителството, действали към момента на изграждането му.
Обяснила е още, че ако процесния строеж се разглежда като необходимост за задоволяване на санитарно-хигиенните изисквания на основната жилищна сграда чрез пристрояване, то чл. 101 от ППЗТСУ указва отново начина, че отклоненията се допускат с разрешение на главния архитект на общината: „При надстрояване, пристрояване или преустройство на сгради, както и при преустройство на отделни помещения могат да се допускат отклонения от строителните правила, норми и нормативи за фасадите, издатините и вътрешното разпределение на сградите и жилищата, както и от техническите норми за дограми, елементи и съоръжения съобразно архитектурно-градоустройствените, стопанските, техническите, санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания. Отклоненията се допускат с разрешение на главния архитект при общината“, но такова разрешение не е представено.
Съдът кредитира и неоспореното заключение по допълнителната съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице М., която отговаря на въпроса „Има ли изградени в жилищната сграда тоалетна и баня, както и друга тоалетна и баня в имота?“. Експертът е посочила, че на западната фасада на жилищната сграда е изпълнена масивна пристройка, представляваща разширение на втория етаж откъм запад, като са оформени две помещения - кухненска част и баня и тоалетна. Пристройката е свързана функционално с втория етаж.
Видно от представените от процесуалния представител на ответника съдебно решение на Административен съд – Пазарджик по адм. д. № 739/2024 г. и оставящото го в сила решение на Върховен административен съд по адм. д. № 2096/2025 г. установената от вещото лице масивна пристройка представляваща разширение на втория етаж на двуетажна масивна жилищна сграда, с предназначение: едната й част – кухня, а другата й част – баня е наредена за премахване с влязла в сила Заповед № 1020/19.06.2024 г. на кмета на община Септември.
Вещото лице е категорична, че към първия етаж на жилищната сграда няма обособен санитарно помещение /баня и/или тоалетна/. В имота няма изградени или обособени други сгради или помещения, с предназначение „баня и тоалетна“.
Съдът кредитира и заключението на повторната СТЕ изготвено от вещото лице А. Х., в частта по въпрос 1, т. 5, т. 6 и т. 8. В констативната част вещото лице е установява, че в УПИ Х-620, кв. 31 по действащия план на гр. Септември, по северната фасада на сградата на основното застрояване - представляваща еднофамилна жилищна сграда с един полуподземен и един надземен етажи, на разстояние от страничната регулационна граница повече от 4,00 m и на разстояние от дъното на УПИ - повече от 8,00 м, е изпълнена масивна пристройка на един етаж.
Вещото лице е посочило, че достигнатите градоустройствени показатели в УПИ Х-620, кв. 31, гр. Септември: Пзастр. 33 %; Кинт. 0,33; Позел. 42 %, не превишават нормативно допустимите за устройствена зона „Жм“, установени с действащия към настоящия момент чл. 19 от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Процесната пристройка към сградата на основното застрояване в УПИ Х-62, кв. 31 по плана на гр. Септември, отстои на по-големи от нормативно изискуемите разстояния до вътрешните регулационни граници на УПИ, регламентирани в чл. 31, ал. 1 от Закон за устройство на територията.
Констатациите на вещото лице М. по повод липсата на други баня и тоалетна към първия етаж се потвърждава и от изложението в констативната част на заключението на вещото лице А. Х.. Последната е посочила, че преди изграждането на процесната пристройка, в съществуващата еднофамилна жилищна сграда - нито в полуподземния, нито в надземния етажи, е имало обслужващо помещение с предназначение - санитарен възел. С изграждането на процесната пристройка към сградата на основното застрояване, последната е допълнена с липсваща й функция - санитарен възел. По този начин застроената площ на жилищната сграда се е увеличила с площта на пристройката.
Въз основа на тази фактическа обстановка, Административен съд – Пазарджик намира жалба за процесуално допустима.
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 20.06.2024 г.. Жалбата е подадена на 27.06.2024 г. пред Административен съд – Пазарджик. Спазен е срокът за оспорване по чл. 149, ал.1 от АПК във вр. с чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Оспорва се подлежащ на обжалване административен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването.
Разпечатката съдържа 33 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e3def582-3825-4000-8a1c-7ec9f84a15bc