Решение № 4725 от 08.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4725 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно гражданско дело № 20251100507609 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу решение № 8420 от 12.05.2025 г. по гр.д. №57719/2024 г. по описа на СРС, 63 състав, в частта с която са отхвърлени предявените против М. М. М. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал.

1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата 2000,00 лева представляваща частично претендирана главница по договор за кредит №PLUS-19031163/15.12.2021 г. за периода 15.11.2024 г. до 15.07.2027 г. (чиито общ размер е 20721,01 лева) и сумата 2900,28 лева представляваща обезщетение за забава върху главница в размер 20721,01 лева за периода 26.01.2024 г. до 10.06.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 10.06.2024 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №34982/2024 г. по описа на СРС, 63 състав.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че неправилно съдът е приел, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 10 и 11 от ЗПК.

Излага, че при сключване на договора са спазени всички изисквания за действителност като са посочени вкл. индивидуализиращите данни за страните, размер на получена сума и общо дължимата сума по договора, ГЛП и ГПР, условия за издължаване на кредита, размер на погасителна вноска и датата на плащането й. Поддържа, че ясно е посочен размера на главницата по договора и годишния лихвен процент, който в случая е фиксиран. В съответствие със закона е посочен и процента на ГПР, в който не следва да се включва застрахователната премия, тъй като сключването на застраховка по договора не е задължително условие за сключването на самия договор. Отделно от това посочва, че застрахователната премия е заплатена от кредитора на застрахователя и с връщането й от заемополучателя кредиторът не се обогатява, респ. тя не представлява скрито оскъпяване на 1 кредита, за да се включва в ГПР. В договора по разбирам за потребителя начин е посочен размера на застрахователната премия и включването й към месечната погасителна вноска, при което икономическата тежест, която потребителят поема е посочена в точни цифрови стойности. Счита, че претендираната главница е изцяло дължима и същата не е погасена от направените предходни плащания, с които при приложенито на чл. 23 ЗПК биха се покрили вноските за главница до 15.05.2023 г., вкл. , а пертендираните в настоящото производство касаят последващ период. Моли решението да бъде отменено, а исковите претенции уважени в тяхната цялост. Претендира присъждането на разноски за производството.

В законоустановения срок въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за правилността на решението и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.

2 ЗА.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените с въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните намира следното:

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Предвид горното съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Предвид липсата на възражения в този смисъл съдът приема за безспорно между страните, установеното от първоинстанционния съд, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ и М. М. М. е сключен договор за паричен заем № PLUS19031163/15.12.2021 г. по силата на който ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 80000,00 лева, платим на 120 месечни вноски при годишен лихвен процент 5,89% и годишен процент на разходите 6,21%. Не е спорно, че при сключване на договора на потребителя е отпуснат и кредит за покупка на застраховка, който да бъде платен директно на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат, а дължимата застрахователна премия в размер на 15744,00 лева е разделена на равен брой вноски към всяка погасителна месечна вноска, при което дължимата от кредитополучателя месечна вноска е в размер на 1015,35 лева. Съгласно договора страните са се съгласили кредитополучателят да заплати и такса ангажимент в размер на 500,00 лева, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита като кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита, поради което преведената на ответника сума на 16.12.2021 г. е в размер на 79500,00 лева. Крайният срок на договора е уговорен 15.12.2031 г., но предвид липсата на плащания от страна на кредитополучателя след 15.11.2022 г. кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем на основание чл. 5 от договора. Уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е получено от М. М. М. на 26.01.2024 г.

От приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно – счетоводната експертиза е видно, че ответникът е заплатил по договора сумата 9141,00 лева, от които 3996,98 лева главница, 1443,20 лева – застрахователна премия и 3700,82 лева възнаградителна лихва. Съгласно заключението посочения в договора 6,21 % ГПР е определен с включена такса ангажимент, а при включване и на дължимата застрахователна премия (15744,00 лева) ГПР по договора възлиза на 9,42 %. Вещото лице е посочило, че при съобразяване на платените по договора суми в размер на 9141,00 лева непогасената главница по договора е 70859,00 лева.

Установено е, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. и Приложение №1 към него от 11.04.2023 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземанията си по 2 договора, сключен с М. М., като цесията е съобщена на длъжника с връчване на исковата молба, поради което ищецът е носител на вземанията по договора.

За да отхвърли предявените искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата 2000,00 лева частична главница по договора, както и сумата 2900,28 лева обезщетение за забава за периода 26.01.2024 г. до 10.06.2024 г. районният съд е приел, че сключеният между страните договор е недействителен поради неспазване на изискванията на чл. 11 ЗПК относно непосочване на начина, по който е формиран размера на главницата по договора, начина на определяне на лихвения процент, липсата на посочен общ размер на дължимата възнаградителна лихва за целия срок на договора, както и непосочването на това кои компоненти се включват в годишния лихвен процент, при което и на основание чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на договора без допълнителни такси за лихви и такси. Съобразявайки направените преди образуване на делото плащания от страна на ответника на суми за погасяване на застрахователна премия и възнаградителна лихва съдът е приел, че с тях се погасяват претендираните в настоящото производство вземания за главница и обезщетение за забава.

Производството по делото е образувано за установяване на вземания, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.06.2024 г. по ч.гр.д. № 34982/2024 г. по описа на СРС, 63 състав. С подаденото пред съда заявление по чл. 410 ГПК кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение за сумата 20721,01 лева частично претендирана главница по договор за потребителски кредит № PLUS-19031163/15.12.2021 г., чиято предсрочна изискуемост е обявена считано от 26.01.2024 г., и обезщетение за забава в размер на 2900,00 лева за периода 26.01.2024 г. 10.06.2024 г. върху главница в размер на 20721,01 лева. Длъжникът е депозирал възражение, с което е признал дължимостта на сумата 18721,01 лева от частично претендираната главница и е оспорил задълженията за главница в размер на 2000,00 лева и за лихва за забава в размер на 2900,00 лева, за които е предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит, чиито нормите са повелителни, поради което по отношение на тях намират приложение дадените разрешения в т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2013 год., ОСГТК, според които при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, т.е. той може служебно да се произнесе по действителността на клаузи в договор за потребителски кредит, когато са налице за това правни или фактически обстоятелства.

По наведените в жалбата оплаквания следва да се посочи, че както и районният съд е констатирал в раздел "параметри и условия" от процесния договор са посочени размер на кредита и общ размер на кредита, които са идентични без да е съобразена удържаната сума за такса ангажимент и това, че на кредитополучателя е предоставена сума в размер на 79500,00 лева. Посочен е лихвен процент в размер на 5,89% без обаче да са посочени условията за прилагането му - върху сума в размер на 80000 лева или върху сумата 79500 лева, върху целия размер на кредита или върху остатъчната непогасена главница, при което действително е налице неяснота не само по отношение на това как е формирана главницата, но и по отношение на условията при които се прилага посочения лихвен процент. Отделно от това липсва размер на дължимата по договора възнаградителна лихва и какво включва общата стойност на плащанията по договора. Гореизложеното поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е отпуснатия му кредит и с колко той се оскъпява. Ето защо възраженията на въззивника в този смисъл са неоснователни.

Въззивникът възразява, че премията за застраховка не е включена в ГПР, тъй като тя не е разход по кредита, а се заплаща от кредитора на застрахователя и впоследствие следва да бъде върната от кредитополучателя, както и че с плащането й кредитът не се оскъпява и кредиторът не се обогатява. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ,т. 10 ЗПК договорът за 3 потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В процесния договор е посочен ГПР с размер от 6,21% без да са посочени разходите, които се включват в него като от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че при определяне на процесния ГПР е включена уговорената в договора такса ангажимент в размер на 500 лева. В Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити е отразено, че ГПР е формиран на базата на месечните погасителни вноски, включително и с 30-дневен гратисен период, и лихвен процент в размер на 5,89%. В "Свързани с договора разходи" и "Всеки друг разход, свързан с договора за кредит" обаче са отразени само такса ангажимент, еднократна в размер на 0,62% от размера на кредита и цена на банков превод според тарифата на съответната банка. Никъде не е отразено като разход по кредита, че потребителят следва да заплати застрахователна премия в общ размер на 15744,00 лева. Това обстоятелство не е взето предвид и при калкулация на ГПР, което се признава от ищеца, а и се установява от заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Според чл.19, ал.1 от ЗПК обаче е трябвало да бъде включено, тъй като ГПР изразява общите други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Съгласно определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета „общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. В случая видно от приложения Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити сключването на застраховка не е изискване за получаване на кредита, но според т. 3 „Условия за усвояване на кредита“ е посочено, че се заплаща застрахователната премия директно на застрахователя. По делото не са представени доказателства, че потребителят се е съгласил или е поискал сключването на застраховка на договора, както и че е бил запознат с дължимата застрахователна премия преди сключването предвид непосочването на застрахователната премия в стандартния формуляр. Видно от формуляра размерът на застрахователната премия не е упоменат макар месечната погасителна вноска по кредита да е посочена с включена застрахователна премия.