Решение № 80 от 08.09.2026, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Л., 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л. в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАДЕЖДА ДИМИТРОВА при участието на секретаря З.П. като разгледа докладваното от НАДЕЖДА ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20264320200186 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 63 и следващи от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба, подадена от М. Д. М. с ЕГН **********, с адрес в [заличен адрес по GDPR], чрез процесуален представител – адв. Р. М. от АК Ловеч срещу Наказателно постановление № ******, издадено на ****** г. от Венцислав Иванов Спасов – Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Ловеч с което на основание чл.

93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00 (две хиляди) лева за извършено нарушение по чл. 6, ал. 1, изр. 1, предл. 3 от ЗАвПр.

В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, издадено в нарушение на нормите на ЗАНН, ЗАвПр и подзаконовите нормативни актове. Твърди се, за противоречива фактическа обстановка, несъответстваща на закона.

В съдебно заседание жалбоподателят М. Д. М., редовно призован, не се явява.

Представлява се от процесуален представител адв. Р. М. от ЛАК, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление.

В подкрепа на искането си адв. М. излага съображения, че в хода на съдебното производство не са намерили доказателствена опора изложените в наказателното постановление фактически обстоятелства. Посочва, че от събраните по делото доказателства се установява, че с. Б. е отдалечено от общинския център населено място, в което липсва редовен транспорт. В тази връзка акцентира върху показанията на разпитания в съдебното производство кмет на селото, според когото именно той е съдействал за придвижването на майката и детето до гр. Л., като е знаел, че жалбоподателят пътува към града.

Според защитата конкретното пътуване е било продиктувано от необходимостта да бъде оказана помощ на лица, нуждаещи се от транспорт, и е представлявало проява на обичайни човешки отношения и взаимопомощ между жители на населеното място, а не извършване на транспортна услуга по занятие.

Адвокат М. сочи също, че по делото не е доказано жалбоподателят да е получил парично възнаграждение за превоза. Поддържа, че от една страна, не е установено да му е била заплатена каквато и да било сума, а от друга – наличната уговорка за поемане на 1 разходите за гориво не следва да се приема сама по себе си като доказателство за извършване на превоз срещу възнаграждение, доколкото същата е свързана с компенсиране на направените разходи.

Подчертава, че по делото липсват доказателства жалбоподателят да е извършвал транспортна дейност системно, трайно или по занятие. В тази връзка се позовава и на показанията на кмета на селото, че жители, разполагащи с автомобили, периодично оказват съдействие на други лица при необходимост от придвижване.

На последно място адв. М. поддържа, че по делото не са установени по несъмнен начин конкретни факти, сочещи на извършен от жалбоподателя превоз на пътници срещу заплащане, включително и на процесната дата. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление като неправилно, недоказано и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“, не се явява и не се представлява. Не заявява становище по същество.

Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят живее в село Б., общ. Л., като към ******г. разполагал със собствен лек автомобил „О.А.“ с рег. № [лични данни заличени]. На процесната дата свидетелката Е.

И. С., която също живее в с. Б., се намирала в населеното място заедно със своята малолетна дъщеря, която поради оплаквания от болка в ухото се нуждаела от медицински преглед.

В селото липсва редовен транспорт, като автобус има единствено в ранните сутрешни часове. Поради необходимостта да достигне своевременно до болнично заведение, свидетелката потърсила възможност за превоз. Първоначално се обърнала към кмета на селото – св. А. Д., който не могъл да я превози поради техническа неизправност на автомобила си, но й предложил да се свърже с жалбоподателя, тъй като последният също пътувал към града.

Свидетелката се свързала по телефона с жалбоподателя и го попитала дали може да превози нея и детето до болницата. След посещението в лечебното заведение си тръгнали обратно. В района на с. К. водачът на автомобила самокатастрофирал, следствие на което пътничката С. пострадала и двете с дъщеря й били откарани в спешно отделение в Л..

На ******г. служителите на ОО „АА“ – Ловеч получили сигнал от колегите си в РУ Л. за инцидента със съдържание за самокатастрофирал автомобил в района на с. К.. Двамата служители разговаряли с водача на самокатастрофиралия автомобил – М.Д.М., който им заявил, че в автомобила возел жена и дете, когато насреща излязъл автомобил и той загубил управление. Св. А. А. Д. съставил акт на водача на автомобила въз основа на снети от пострадалата пътничка сведения, че е заплатила за превоза. АУАН е съставен за нарушение на чл. 6, ал. 1, изр. 1, предл. 3 от ЗАвПр.

Във връзка със случая на жалбоподателя е съставен АУАН № 515 от ****** г.

АУАН е съставен на ****** г. в присъствие на нарушителя. Предявен е на жалбоподателя на същата дата и подписан от него без възражения.

В АУАН актосъставителят А. А. Д. приел, че с поведението си, управлявайки собствения си лек автомобил О.А. с рег. № [лични данни заличени], превозвайки две пътнички (майка с дете) извършва обществен превоз на пътници срещу заплащане с което виновно е нарушил чл. 6, ал. 1, изр. 1, предл. 3 от Закона за автомобилните превози.

В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН от жалбоподателят е подадено писмено възражение в което е заявено, че не е извършил вмененото му нарушение, не е извършвал обществен превоз на пътници срещу заплащане. Отправено е искане за прилагане разпоредбата на чл.

54 от ЗАНН при липса на доказателства за вмененото му нарушение и прекратяване на преписката с мотивирана резолюция.

2

Възражението е сметнато за неоснователно и въз основа на АУАН, наказващият орган Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Ловеч – Венцислав Иванов Спасов издал обжалваното наказателно постановление № ****** от ****** г., с което за нарушение по чл. 6, ал. 1, изр. 1, предл. 3 от ЗАвПр, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1 999,99 лева.

Така установена фактическата обстановка се установява от доказателствата приобщени по делото и описани в съдебния протокол, а така също и от показанията на разпитаните в хода на съдебното производството свидетели А. А. Д. /актосъставител/, М. Д.

М. /свидетел при съставяне на АУАН/, Е. И. С. /пострадала пътничка/, А.К.А. /кмет на с. Б./ и Г. В. Й. /служител на РУ – Л./.

В показанията си свидетелката Е. И. С. посочва, че между нея и жалбоподателя била уговорена цена от 20 евро за извършвания превоз, като плащането следвало да бъде извършено след прибирането й в дома. Свидетелката твърди, че и преди е ползвала услугите на жалбоподателя и му е заплащала за превоз, като първоначално цената била 20 лева, а след увеличаването й на 20 евро тя преустановила да ползва услугите му.

На връщане, в района на с. К., управляваният от жалбоподателя автомобил самокатастрофирал. Свидетелката посочва, че шофьорът е карал според нея твърде бързо.

В резултат на произшествието свидетелката получила телесно увреждане, включително фрактура на ключица, а детето било прегледано от медицински екип.

Свидетелката не е заплатила уговорената сума за превоза.

Разпитаният служител на РУ – Л. – Г. В. Й. заявява, че лично не познава жалбоподателя. На датата на произшествието, след като получил информация за настъпилото ПТП, той се отправил към ЦСМП – Л., където се намирала пострадалата пътничка. При проведения разговор тя му заявила, че жалбоподателят не за първи път я превозвал до гр. Л., че му е заплащала за тези превози и че превозвал и други лица от селото.

Свидетелят посочва, че от пострадалата С. било снето писмено сведение, като не си спомня точно размера на сумата и посочва, че по спомен тя била 30 евро или 30 лева, за които твърдяла, че се осъществява превоза. След получения сигнал Инспектор Г. Й. уведомил ОДЧ и служителите на „Автомобилна администрация“, които предприели действия спрямо жалбоподателя.

Актосъставителят А. А. Д. заявява, че на процесната дата получил сигнал от служители на РУ – Л. за настъпилото ПТП в района на с. К., поради което с колегата му св.

М. Д. М. посетили лечебното заведение в град Л.. От пострадалата Е. С. било снето сведение от служители на РУ – Л., в което било отразено, че същата е превозвана с автомобила от водача срещу заплащане. При проведен разговор с жалбоподателя, последният е потвърдил, че е превозвал пострадалата. Въз основа на това сведение бил съставен АУАН. Свидетелят изрично посочва, че не е разговарял лично с пострадалата, не е снел обяснение от водача на автомобила и не се е интересувал дали реално водачът е взел пари за превоза от пострадалата или не.

Другият разпитан служител на „АА“ – св. М. Д. М., посочва, че на ******г. били на работа с колегата му А. Д. в град Л., когато получили от служители на РУ – Л. сигнал за самокатастрофирал автомобил в района на с. К. и пътник, който бил в спешно отделение на град Л.. Било снето сведение от пострадалата пътничка и въз основа на тях е съставен АУАН. В сведението било посочено, че пострадалата е заплатила 20 евро на шофьора на автомобила /жалбоподателя/ за превоза. Свидетелят посочва още, че разговаряли с водача, който обяснил, че превозва хора, тъй като в населеното място липсвали транспортни възможности. Същевременно свидетелят заявява, че при проверката не са установени други конкретни случаи на извършван от жалбоподателя превоз.

Разпитаният кмет на населеното място – св. А.К.А. заявява, че познава жалбоподателя и свидетелката. Посочва, че почти ежедневно пътува до гр. Л. и при възможност превозва жители на селото, тъй като така или иначе има работа в града. В конкретния случай 3 свидетелката първоначално потърсила него за превоз на детето до болницата, но автомобилът му бил повреден. Поради това той предложил да се обърнат към жалбоподателя, за когото знаел, че също пътува до града.

Според този свидетел в селото жителите, които разполагат с автомобили, си оказват помощ при необходимост от транспорт и тези пътувания се извършват като услуга, а не срещу заплащане.

С протоколно определение на съда от ****** г. по делото е изискана информация, във връзка с което е депозирано писмо рег. № ****** от 30.06.2026 г. на РУ Л. сочещо, че при направена справка в АИСaisdo е установено, че спрямо жалбоподателя М. Д. М. няма подавани жалби и сигнали свързани с извършване на превоз на пътници без притежание на удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози, с изключение на процесния случай от дата ****** г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице (срещу когото е издадено атакуваното НП) и против акт, подлежащ на съдебен контрол, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Относно процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване изискванията на ЗАНН. Същият съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН, като е налице конкретно и достатъчно ясно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено.