Решение № 3887 от 27.10.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 11390/2025
- Вид
- Решение № 3887
- Подписан
- 27.10.2025
- В сила
- 27.10.2025
- Състав
- ПЕТЯ ДАНАИЛОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- член 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т.33 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
- чл. 30, ал. 5 · Закон за измерванията
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 3887 гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно наказателно дело № 20251110211390 по описа за 2025 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 93 с-в в публичното заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА при секретаря Д. Байректаров, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 11390 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. М. Н. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № ***, издаден от СДВР-МВР, с който на Д. М. Н., ЕГН- **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 800 (осдемстотин) лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят- редовно призован, не се явява лично, не ползва процесулен представител. В жалбата се моли за отмяна на ЕФ с довод за недоказаност осъществяването на състава на нарушение, нито на такова при повторност. Оспорва се техническата годност на използваното автоматизирано техническо средство. Изложен е аргумент за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Претендира се присъждане на разноски за 1 адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна -редовно призована, не изпраща представител. Приложени са писмено становище от пълномощник на въззиваемата страна -гл.юрк. В.П., с изложени доводи за законосъобразност на ЕФ и правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Лек автомобил марка „***“ рег. № *** бил собственост на „***, представлявано от М.М..
На 26.05. 2025г. в 09: 02 ч. в гр. София, на бул. „Александър Малинов“ до бл. № 491, с посока на движение от “Околовръстен път“ към ул.“Д-р Ат. Москов“ с АТСС- "TFR1-M 567", била засечена скорост на движение на МПС - „***“ рег. № *** от 86 км/ч. ( при отчетен толеранс от 3%), при максимално разрешена скорост на движение от 50 км. /ч. , въведено с общото ограничение, предвидено в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за населено място.
Нарушението било установено с техническо средство – мобилна система за видеоконтрол.
АТСС било вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 24.02.2010 г. със срок на валидност на одобрението до 24.02.2020 г. Изготвен бил снимков материал като веществено доказателствено средство, на който са заснети процесното МПС и регистрационният номер, марката и регистрационния номер на процесното МПС.
Поради констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДП бил издаден ЕФ серия К № *** на М.М.-каноне представител на „***.
На 13.06.25г. била подадена Декларация по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДП от М.М., в която декларирал, че на 26.05.2025г. процесното МПС било предоставено на жалбоподателя Д. Н..
Въз основа на това бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № *** на жалбоподателя Д. М. Н.. В същия било отразено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № *** на 19.07.2024 г.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства – ЕФ серия К № ***; ЕФ серия К № ***;
Справка за регистрация на МПС; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи; Заповед за утвърждаване на образец за електронен фиш; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта; Протокол от проверка № 2-38-24; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ; Протокол за използване на АТСС; Часови график; Ежедневна форма на отчет; Протокол за проведено обучение; Декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДП; Схема на организация на движението и действащите пътни знаци, както и веществени доказателствени средства – разпечатки на фотоснимки, изготвени с техническо средство, заснемащо датата, точния час на 2 нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство и др.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, като пряко относими към предмета на доказване по делото.
От приложеното а справка от БИМ, се установява, че използваното АТСС "TFR1-M 567" - мобилна система за видеоконтрол, с което е констатирано и заснето процесното нарушение, е проверено и е със срок на валидност до 24.02.2020г. Следва да се посочи, че срокът на валидност на удостоверението за одобрен тип средство за измерване е изтекъл към датата на нарушението, което е било заснето на 26. 05.2025 г., но съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип, като от протокол № 2-38-24 от проверка на мобилна система за видеоконтрол "TFR – 1M" от 27.05.2024 г., се установява, че същата съответства на одобрения тип, поради което АТСС се счита за валидна на основание чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДП: "Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към процесния ЕФ като годно веществено доказателствено средство. От същия се установява видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 86 км/ч (след приспадане на 3 км/ч толеранс). Представен е и снимков материал относно местонахождението на АТСС в момента на установяване на нарушението, съгласно член 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата на движение по пътищата.
Съдът прие, че мястото на контрол и това на нарушението са несъмнено установени, включително и с оглед на посочените GPS координати на снимката, която е веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДП.
Относно възражението на ж-ля за липса на повторност като елемент от вменения му за осъществен състав на нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДП, следва да се отбележи, че към преписката са представени доказателства /справка от АИС-АНД и за това, че ЕФ серия К № ***/ 19.07.2024 г., с който е обоснована повторност на нарушението е връчен на 05.02.2024 г.
Налице е доказателство, че същият е платен /съгл. справка и отговор от ОПП-СДВР от 05.09.2025г. и влязъл в сила. В тази насока съдът не приема за основателни доводите на жалбоподателя в депозираната жалба, свързани с оспорване на повторността.
Настоящето нарушение е извършено на 26.05.2025 г., т. е. в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № ***, с който е наложено наказание за същото по вид нарушение, поради което се явява повторно по смисъла на § 6, т.33 от ДР на ЗДП.
3
Съдът не намери за основателни и доводите на жалбоподателя, че не е доказано да е управлявал МПС-то на посочената дата. Налице са безпротиворечиви и обективни доказателства,като е приложена Декларация по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДП от М.М., в която декларирал, че на 26.05.2025г. процесното МПС било предоставено на жалбоподателя Д. Н..
Съответно, не са обосновани доводите на жалбоподателя, че не е доказано да е управлявал автомобила.
Поради изложеното съдът прие, че доказателствата са единни и несъмнени и въз основа на тях по се установява възприетата от съда фактическа обстановка.
От правна страна съдът намира следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и процесуално е допустима, а разгледана по същество, се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира, че АНО е правилно е избрал за реализиране на отговорността на водача процесуалния ред, съответен на нормативната уредба, актуална към момента на деянието.
Нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, в редакцията от 01.04.2019 г. предвижда че "при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение".
Понятието за АТСС е легално дефинирано в § 6, т. 65 от ДР на ЗДП, въведена също с изменението на ЗДП от 13.03.2015 г. Видно от посоченото в цитираната разпоредба, техническото средство може да бъде както стационарно, така и мобилно-"прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", както и в настоящия случай. Следва да се отбележи, че въведеното уточнение на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, относно отсъствието на контролен орган и нарушител, касае процеса по генериране на самия електронен фиш, а не на установяване на нарушението.
Съставеният ЕФ вменява извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДП. От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в ЕФ дата, час и място с техническо средство било заснето движение на процесния автомобил „***“ рег. № *** със скорост от 86 км. /ч., при ограничение от 50 км. /ч., въведено за населено място, с което е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДП. Нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство, съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДП.
Съгласно справката на БИМ и техническата документация на стационарната система за видеоконтрол, в електронния фиш е приспаднат в полза на нарушителя толеранс от 3 км/ч (допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната стационарна система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при скорост над 100 км/ч), като е посочена скорост на движение от 84 км/ч, което е повече от максимално позволената скорост от 50 км/ч в населено място. Доколкото пътят се намира в населеното място общото ограничение е винаги 50 км/ч., освен ако с пътен знак не е въведено друго. Съответно, следвало е водачът да спазва общото ограничение от 50 км/ч за населено място.
4
Извършеното деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено при форма на вина пряк умисъл.
Съгласно член 182, ал. 1, т. 4 от ЗДП: "Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 31 до 40км/ч. - с глоба 400 лева". Тъй като превишаването на максимално допустимата скорост е с 36 км/ч правилно е определена приложимата санкционна разпоредба. Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДП, когато нарушението по ал. 1, т. 1 – 5 от ЗДП е „повторно“, наказанието за съответното нарушение е глоба в двоен размер. С оглед на това, правилно и законосъобразно АНО е наложил адм.наказание глоба в размер на 800 (осемстотин) лева.
В пълнота следва да се отбележи, че деянието не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид. Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото.
С оглед изложеното и като прие, че наведените в жалбата възражения са неоснователни, съдът намери, че издаденият ЕФ следва да бъде потвърден.
Разпечатката съдържа 45 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e3ddca6f-7e27-4eb1-867e-378b419614d5