Решение № 2617 от 19.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2617 гр. София, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20221100500251 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно - по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), вр. § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН, вр. чл. 258 - 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 20202740 от 25.10.2021 г., постановено по гр. дело № 533 по описа за 2021 г., Софийският районен съд, III ГО, 86-ти състав, е отказал да издаде заповед за защита, на основание чл. 4 ЗЗДН, срещу Р. П. П. , ЕГН **********, по молбата на Н. М.

К., ЕГН **********. Осъдил е Н. К. да заплати по сметката на Софийския районен съд сумата от 50.00 лева - държавна такса. Осъдил е Н. К. да заплати на Р. П. сумата от 400.00 лева - разноски по делото. Отхвърлил е искането на Н. К. за присъждане на разноски по делото.

Молителят Н. М. К. (въззивник в настоящото производство) е останал недоволен от така постановеното Решение и го е обжалвал с въззивна жалба, вх. № 25166667 от 19.11.2021 г., по описа на СРС. Излага оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като поддържа, че е необоснован. Сочи довод, че е налице противоречие на изводите на първата инстанция с доказателствения материал по делото. Изтъква и съображения, че неправилно е прието от съда между страните да е налице само неразбирателство, след като по безспорен начин от доказателствата се установявало ответникът да е извършил акт на домашно насилие. Моли въззивния съд да отмени обжалваното Решение и вместо него да 1 постанови друго, с което да уважи молбата за съдебна защита и да наложи адекватна мярка по чл. 5 ЗЗДН. Претендира присъждане на направените разноски. Представи писмени бележки по делото.

Ответникът по молбата за защита Р. П. П. (въззиваем в настоящото производство) в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е депозирал отговор по подадената от молителя въззивна жалба. Оспорва същата изцяло като неоснователна по изложените в нея оплаквания за неправилност на съдебния акт. Заявява искане за присъждане на направените разноски за въззивното производство. Представи писмени бележки по делото.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, от легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалването, като оспореният съдебен акт е валиден и допустим, и подлежи на въззивно обжалване по чл. 17 ЗЗДН, вр. чл. 258 ГПК.

Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, приема следното:

За да отхвърли молбата за съдебна защита, Софийският районен съд е приел за установено въз основа на показанията на разпитаните свидетели К.Г.П. и С.Г.П., че на 17.12.2020 г. в град София, на ул.“*******“ № *******, между страните Н. К. и Р. П., е възникнал конфликт, който е породен от трайно влошените им отношения и от факта, че молителят К. е в процес на развод с дъщерята на ответника по молбата за защита - Р. П..

Съдът е обосновал, че по делото не е доказано да е извършен акт на домашно насилие, излагайки, че преценява показанията на св. К.П. за противоречиви, включително с изложената обстановка в молбата за защита и становището към нея.

Въззивният съд споделя фактическите констатации и правни изводи на първоинстанционния съд, основани на приетата доказателствена съвкупност по делото.

Освен това, първата инстанция е събрала всички поискани от страните, относими и допустими доказателства и е изяснила изцяло делото от фактическа страна. Въззивният съд препраща към тези доказателства и изводи, на основание чл. 272 ГПК, правейки ги по този начин част от своя съдебен акт, като предвид изложените с въззивната жалба оплаквания, и на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, ще следва да изложи и свои мотиви.

Доводите за неправилност на Решението от 25.10.2021 г. във въззивната жалба на молителя са, че първостепенният съд неправилно е намерил между страните да е налице неразбирателство. Това оплакване е неоснователно, тъй като от гласната доказателствена съвкупност по делото се установява еднопосочно единствено, че на сочената в молбата за защита дата е възникнал конфликт, в който са участвали молителят, дъщерята на ответника, както и самият ответник. Св. К.П. е чула ругатни, а св. П.а (съпруга на ответника), е възприела, че дъщеря й Д.а и Н. К. около 19 30 часа на 17.12.2020 г. са имали физическо съприкосновение на вратата на апартамента в кв.“Банишора“, при което Р. П. тръгнал да й помогне, искайки да откопчи дъщеря си от молителя. Дадените от св. К.П. показания, че е видяла от стълбищната площадка как ответникът е ударил с юмрук в лицето молителят и го е ритал, не се подкрепят от останалата доказателствена съвкупност по делото.

Обстоятелството, че на процесната дата е имало съприкосновение между дъщерята на ответника и нейният съпруг Н. К., е установено въз основа на представената заповед за 2 незабавна защита, издадена на 21.12.2020 г. по гр. дело № 64074/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 92-ри състав (приложена на л. 30 от първоинстанционното дело). Видно от същата е задължен Н. М. К. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо съпругата му Д.Р. К.а и малолетните Р. Н. К., роден на 18.01.2017 г., и Н. Н. К., роден на ******* г.

Данни за конфликта между двамата съпрузи са налични и в приобщените към доказателствата по делото материали по преписка № 226000 – 14548/2020 г., по описа на 02 РУ – СДВР.

Представеното съдебно-медицинско удостоверение (СМУ) № 1242/2020 г. (л. 7 от първоинстанционното дело) не е годно да установи твърденията на молителя в молбата за защита, противно на аргументите изложени във въззивната жалба. Същото е изготвено на 21.12.2020 г. – четири дена след твърдяния акт на домашно насилие и не установява автора на констатираните телесни увреждания. Отделно от това, следва да се посочи, че според показанията на св. К.П. ответникът е ритнал молителя по хълбока странично, а след това и в гърба. От СМУ не е видно освидетелстваното лице – Н. М. К. да има травми на долните крайници и по гърба.

За пълнота на изложението следва да се обоснове, макар да не са изложени конкретни оплаквания във въззивната жалба, че представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН също не би могла да се ползва с предвидената й в чл. 13, ал. 3 ЗЗДН доказателствена сила, тъй като по делото са събрани гласни доказателства, които си противоречат помежду им, и така не биха могли да допълнят или потвърдят декларираното по реда на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Ето защо, като не е доказано по делото пълно и главно от въззивника - молител, чиято е и доказателствената тежест за това, че на 17.12.2020 г., около 19 30 часа в жилището на ул.“*******“ № *******, ап. 4, ответникът го е обиждал, заплашвал, бутал и ударил по лицето, са обосновани заключенията на първата инстанция, че между страните са налице трайно влошени отношения, а конфликтът е породен и от факта, че Н. К. е в процес на развод с дъщерята на въззиваемия - ответник.

По тези съображения, като намира първоинстанционното Решение за правилно и законосъобразно, Софийският градски съд следва да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалвания съдебен акт, включително и в частта за разноските.

По разноските за въззивната инстанция.

Въззивният съд постановява, на основание чл. 17, ал. 2 ЗЗДН, вр. чл. 11, ал. 3 ЗЗДН и чл. 18, ал. 1, във връзка с чл. 16 ТДТКССГПК, въззивникът Н. К. да заплати, по сметка на Софийския градски съд сумата от 12.50 лева - държавна такса по въззивната му жалба.

Предвид изхода на спора във въззивната инстанция въззивникът Н. К. дължи на въззиваемия Р. П. сторените разноски за въззивното разглеждане на делото в размер на сумата от 600.00 лева, съобразно с договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК (на л. 45 от въззивното дело). На въззивника разноски не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, Софийският градски съд, на основание чл. 17, ал. 5, изр. 1, предл. 1 ЗЗДН

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20202740 от 25.10.2021 г., постановено по гр. дело № 533 по описа за 2021 г. на Софийския районен съд, III ГО, 86-ти състав.

ОСЪЖДА Н. М. К., ЕГН **********, да заплати, по сметка на Софийския градски съд, държавна такса в размер на 12.50 лева (дванадесет лева и петдесет стотинки).

ОСЪЖДА Н. М. К., ЕГН **********, да заплати на Р. П. П., ЕГН **********, сумата от 600.00 лева - разноски за въззивното производство.

ОСТАВЯ без уважение искането на въззивника Н. М. К. за присъждане на разноски за въззивното производство, като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 17, ал. 6 ЗЗДН, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4