Решение № 23 от 16.02.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Търговище, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН П. ИВАНОВ

Членове:

ЯВОР ПЛ. ТОМОВ

ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20253500600296 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 313 и сл. от НПК, във връзка с чл.43, т.3 от НПК, след постановяване на определение № 470/04.11.2025 г. по ЧНД № 965/2025 г. І н.о. на ВКС, с което делото е изпратено на ОС Търговище.

Образувано е, както следва:

– по въззивна жалба на адв.С. Н. от ВАК, срещу осъдителната част на присъда № 9/30.05.2025 г. постановена по НЧХД № 129/2023 г. по описа на Районен съд Нови Пазар.

Със същата, НПРС е признал подсъдимата Т. А. Д., за виновна за това, че „на 01.10.2022 г. и на 15.10.2022 г., в с.********, обл.********, при условията на продължавано престъпление, като родител на детето Е. И. К., на първата дата осуетила, а на втората дата не изпълнила съдебно решение - определение №11/10.01.2022 г. по в.гр.д.№ 425/2021 г.по описа на Окръжен съд –******** /относно упражняване на лични контакти на бащата И. С. К. с детето Е. И. К.“ - престъпление по чл.182, ал.2, пр.първо от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а НК я е освободил от наказателна отговорност и е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

Със същата присъда подсъдимата Т. А. Д. е била призната за невиновна, че описаното по-горе престъпление представлява „особено тежък случай“ по смисъла на чл.182, ал.2, пр. последно от НК и оправдана по тази част на първоначалното обвинение. Подсъдимата Д. е била призната за невиновна и за това да е осъществила продължавано престъпление по чл.182, ал.2, пр. последно, вр. с чл.26 от НК касаещо датите 05.11.2022 г. и 19.11.2022 г., 1 спрямо същото дете, за което също е била оправдана.

С оглед изхода на делото, подсъдимата е била осъдена да заплати на частния тъжител И. С. К. направените по делото разноски в размер на 3454.50 лв., както и по сметка на РС Нови Пазар сумата 189.21 лв. разноски по делото, представляващи частта от възнаграждение за изготвяне на СПЕ, заплатена от бюджетните суми на съда.

На основание чл.190, ал.1 от НК частният тъжител е осъден да заплати на подсъдимата направените по делото разноски в размер на 1553 лв. представляващи частта от възнаграждение за изготвяне на СПЕ, заплатена от бюджетните суми на съда.

След постановяване на присъдата, с опр.№ 104/03.07.2025 г. постановено по същото дело, РСНП е оставил без уважение молба с вх.№4644/16.06.2025 г. от частния тъжител И.

К. относно изменение на присъдата САМО в частта за разноските.

Срещу присъдата и определението за разноските са постъпили въззивна, респ. въззивна частна жалба, като с разпореждане рег.№ 9/05.08.2025 г. на ОСШ и доколкото на нито един от жалбоподателите не било указано да внесе дължимите държавна такси за обжалване, било отказано образуване на производство по Глава ХХІ от НПК, респ. и на частно производство по Глава ХХІІ от НПК, и делото било върнато в РСНП за изпълнение на дадените указания по администриране .

- въззивна частна жалба на тъжителя К., в която се твърди, че е направил разноски, както следва: 1.в размер на 1500 лв. за адвокатско възнаграждение по НЧХД № 129/2023 г. на РСНП преди същото да бъде прекратено в с.з. от 21.09.2023 г., /поради това, че тъжбата не отговаряла на изискванията по чл.81 от НПК/; 2.в размер на 3000 лв. заплатени от него за адвокатско възнаграждение по ВЧНД № 589/2024 г. на ОСШ, по което с реш.№ 14/25.01.2024 г. определението на РСНП от 21.09.2023 г. за прекратяване на съдебното производство по НЧХД № 129/2023 г. е било отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Заявява, че след постановяване на присъдата, РСНП не се е произнесъл изобщо по въпроса за направените от него разноски пред първата и въззивната инстанция.

С доводи за нарушение на процесуалните правила и материалния закон, адв.Н. моли присъдата на РСНП, В ЧАСТТА, в която подс.Д. е била призната за виновна, да бъде отменена, като бъде постановена нова присъда, с която бъде призната изцяло за невиновна по всички повдигнати обвинения. Претендира присъждане на направените разноски. В с.з. подсъдимата се явява лично и адв.Н., която представя допълнение към жалбата, пледира за отмяна на присъдата на РСНП. Развива подробно съображенията си във връзка на първо място - с недопустимостта на първоинстанционното производство, като поддържа, че същото е образувано извън срока по чл.81, ал.3 НПК, поради което е нарушено правото на защита на подсъдимата по чл.55 НПК; и на второ място –с незаконосъобразността по същество на присъдата, като се сочи, че липса задълбочен анализ на събраните по реда на НПК доказателства, като част от същите са останали необсъдени. В частност, твърди се, че РСНП не е подложил на оценка показанията на свидетеля А. Д. относно изложените от него 2 лични впечатления за датите 01.10.2022 г. и 15.10.2022 г., както и не е анализирана представената по делото комуникация между страните от 30.09.2022 г. в приложение „Вайбър“, установяваща знание на тъжителя, че детето и подсъдимата ще бъдат извън гр.********. Отделно се посочва, че в хода на проведеното производство не са били събрани убедителни доказателства, които да установят двете форми на изпълнителното деяние предвидени в нормата на чл.182, ал.2 от НК, тъй като ако срещи на определените дати не са били осъществени, то това е по причини стоящи извън волята на подсъдимата, поради което не могат да й бъдат вменени, поради което не е налице и субективната страна на престъплението. По подробно развитите съображения и без да ангажира допълнителни доказателства, адв.Н. пледира за оправдателна присъда. Претендира присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция, за което прилага съответни доказателства.

Въззиваемата страна – частния тъжител И. С. К., се явява лично и се представлява от адв.К. от АК-********, който от една страна поддържа частната жалба против разноските по делото, а от друга оспорва въззивната жалба на подсъдимата. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Съдът, след преценка на оплакванията в жалбата, и изцяло правилността на обжалваната присъда, по реда на чл.314, ал. 1 от НПК, констатира следното:

Районен съд Нови Пазар е приел следната фактическа обстановка:

В периода от 2015 г. до 2020 г. частният тъжител и подсъдимата живели на съпружески начала в гр.Варна, след което са се разделили. По време на съвместния им живот било родено малолетното им дете Е., като след настъпилата раздяла, подсъдимата и детето заживели в дома на родителите й в с.********, общ.********, ул.“********№****.

По силата на решение № 31/20.05.2021 г. постановено по гр.д.№ 870/2020 г.по описа на НПРС, изменено с решение №6/10.01.2022 г. по в.гр.д№ 425/2021 г.по описа на ШОС, влязло в законна сила на 01.12.2022 г., упражняването на родителските права над детето е предоставено на майката и местоживеенето му е определено да бъде при нея, на посочения по-горе адрес. На бащата И. С. К. бил определен лежим за лични контакти с детето, както следва: за период от три месеца, считано от влизане на решението в сила, режима на лични контакти на бащата с детето Е. следва да се осъществява - всеки първи и трети петък от месеца от 14 ч.до 16 ч. в присъствието на майката, в подходящо помещение на ДСП ******** и в присъствието на социален работник на ОЗД към ДСП ********; след това за период от четири месеца режима на лични контакти на бащата с детето Е. следва да е всеки първи и трети петък от месеца от 10 ч. до 18 ч., като детето се предава от майката на бащата в ДСП - ******** и после се връща от бащата в дома на майката в с.********, общ.********; след това всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя с приспиване, 15 дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, пет дни през пролетната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, пет дни през пролетната ваканция, на рождения ден на детето- 09.11. от 10.00 ч. до 3

12.00 ч., през първия ден на Мюсюлманските празници - Рамазан Байрям и Курбан Байрям от 10.00 ч. до 18.00 ч., на всяка четна година, през втория ден на Мюсюлманските религиозни празници - Рамазан Байрям и Курбан Байрям от 10.00 часа до 18.00 часа на всяка нечетна година, на Нова година през четните години от 10.00 часа на 31.12. до 12.00 часа на 01.01, като бащата следва да взема детето от дома на майката и да го връща там. До приключване на производството по гр.д.№ 870/2020 г. на НПРС упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Е., са предоставени на подсъдимата, като е постановено детето да живее при нея на посочения по-горе адрес. Спрямо бащата И. К. бил определен режим, както следва: През месец май 2021 г. - първа, трета и пета неделя от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа, като контактите се осъществяват в присъствието на майката Т. А. Д.. През месец юни 2021 г. -всяка събота от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа, като контактите се осъществяват в присъствието на майката Т. А. Д.. През месец юли 2021 г.- всяка неделя от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа, като контактите се осъществяват в присъствието на майката Т. А. Д.. От месец август 2021 г.нататък - всяка първа и трета събота от месеца ,от 10.00 часа до 16.00 часа ,като детето се взема от бащата от дома на майката, находящ се в с.********, общ. ********, ул. „******** № **** и се връща от него там.

С определение №11/10.01.2022 г. по в.гр.д.№ 425/2021г. по описа на ШОС посоченото по-горе определение било изменено, като съдът е определил режим на лични контакти на бащата И. С. К. с детето Е., както следва: за месеците януари, февруари и март 2022 г.- всеки първи и трети петък от месеца от 14 ч. до 16 ч. в присъствието на майката, в подходящо помещение на ДСП ******** и в присъствието на социален работник на ОЗД към ДСП ********. За месеците април, май, юни и юли режима на лични контакти на бащата с детето Е. следва да е всеки първи и трети петък от месеца от 10 ч. до 18 ч., като детето се предава от майката на бащата в ДСП - ******** и после се връща от бащата в дома на майката в с.********, общ.********. След това всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч.в събота до 18 ч.в неделя с приспиване, 15 дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, пет дни през пролетната ваканция, на рождения ден на детето 09.11. от 10.00 часа до 12.00 часа, през първия ден Мюсюлманските празници - Рамазан Байрям и Курбан Байрям от 10.00 часа до 18.00 часа, на всяка четна година, през втория ден на Мюсюлманските религиозни празници - Рамазан Байрям и Курбан Байрям от 10.00 часа до 18.00 часа на всяка нечетна година, на Нова година през четните години от 10.00 часа на 31.12. до 12.00 часа на 01.01, като бащата следва да взема детето от дома на майката и да го връща там.

Постановените от съдилищата мерки не винаги били спазвани от страните. Така, съгласно определените и посочени по-горе привременни мерки, на 01.10. 2022 г. /събота/ в 10.00 ч., частният тъжител следвало да вземе детето Е. от дома на неговата майка, находящ се в с.********, обл.********, ул.“******** № **** и да го върне на същото място в 18.00 часа на следващия ден. На 30.09.2022 г. около 16.20 ч. тъжителят получил на мобилния си телефон съобщение от подсъдимата със следния текст: “Здравей, на прегледи сме. Няма да 4 успеем.Извън ******** сме.“, на което той отговорил: “Кога да дойда да го взема. Аз ще дойда. Ти си длъжна да изпълняваш съдебните решения. И пак какво му има на сина ми.

Защо не отговаряш. Трябва да видя сина си. Защо го криете.“. За така посочените разменени SMS е представена разпечатка от телефона на тъжителя, която е приета като доказателство от РСНП и не е оспорена от подсъдимата.