Решение № 514 от 14.05.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. Варна, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20243100500607 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 05478/29.02.2024г. по описа на ЧСИ Л.С от Община Варна, представлявана от кмета Б.К, чрез гл. юрисконсулт Ж.Х, срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати производството по изп. дело № 20248950400042 по описа на ЧСИ Л.С.

Жалбоподателят излага, че с решение № 715/25.05.2023г. по адм. дело № 217/2023г. по описа на ВАдмС е осъден да заплати на В. Г. Г. деловодни разноски в размер на 50 лева. На 08.01.2024г. е извършил паричен превод за дължимата сума чрез „Български пощи“ ЕАД. Изпълнителният лист е издаден на 10.01.2024г., а изп. дело е било образувано на следващия ден. Молбата му за прекратяване на изп. производство е оставена без уважение, тъй като взискателят е възразил, че сумата е само депозирана, но не е доказано да е платена. Жалбоподателят намира, че се касае за неоказване на дължимото съдействие от страна на кредитора, което поведение го поставя в забава и следва да рефлектира върху отговорността за разноските по образяваното изп. производство. Отправеното искане е за отмяна на обжалвания отказ и за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

Взискателят е депозирал становище срещу жалбата, като я намира за допустима, но неоснователна. Сочи, че издадената разписка за приемане на пощенски запис от „Български пощи“ ЕАД удостоверява депозирането на 1 сумата от 50 лв. от жалбоподателя на 08.01.2024г., но не доказва извършено плащане и не покрива изискванията на приложимата правна норма за прекратяване на изпълнението. Оспорва наличието на хипотезата по смисъла на чл. 95 от ЗЗД. Моли жалбата да се остави без уважение и за присъждане на сторените по делото разноски.

ЧСИ е депозирал мотиви по обжалваното действие, в които е изложил фактологията по делото и становище за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Изпълнително дело № 20248950400042 по описа на ЧСИ Л.С е образувано на 11.01.2024г. по молба на В. Г. Г.. С молбата е представен изпълнителен лист от 10.01.2024г., издаден въз основа на решение № 715/25.05.2023г. по адм. дело № 217/2023г. по описа на ВАдмС, с което Община Варна е осъдена да заплати на В. Г. Г. деловодни разноски в размер на 50 лева.

На 26.01.2024г. длъжникът е депозирал молба с искане изп. дело да бъде прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като претендираната сума е заплатена на взискателя на 08.01.2024г. В подкрепа на твърдението е представено копие на разписка за приемане на паричен превод от дата 08.01.2024г. на сумата от 50 лв. с получател В. Г. Г..

С разпореждане от 08.02.2024г. съдебният изпълнител е оставил молбата без уважение.

Към жалбата е приложено писмо от „Български пощи“ ЕАД, с което уведомяват Община Варна, че пощенският превод е върнат на подателя с посочено указание „непотърсен“. Преводът е изпратен в отдел „Контрол на парични преводи и платежни операции“, където се съхраняват неизплатените парични преводи в срок от пет години след края на издаването им. Посочено е също, че не е намерена информация за изплатен на подателя пощенски паричен превод с посочен код.

В разпоредбата на чл. 433, ал.1 от ГПК са уредени хипотезите, даващи основание за прекратяване на изпълнението, а съгласно втората алинея на цитираната разпоредба изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.

Съгласно чл. 433, ал.1, т. 1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

В конкретния случай въззивникът твърди да е изпратил пощенски запис за дължимата сума, но не и сумата по него да е постъпила в патримониума на кредитора. От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че пощенският запис е върнат на подателя, като непотърсен.

Липсата на документ, изходящ от „Български пощи“ ЕАД, за извършено плащане на сумата по пощенския запис на получателя, изключва приложението на хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК за прекратяване на изпълнението.

2

Твърдението на въззивника за неоказване на кредиторово съдействие, от което претендира благоприятни правни последици за себе си, е неоснователно. Вероятната причина за връщане на пощенския запис е, че същият е изпратен на адрес, различен от посочения в изпълнителния лист.

Видно от представеното копие, пощенският запис е изпратен на адрес гр.

Варна, ул. ************ а в молбата за образуване на изпълнителното производство, така и в изпълнителното основание е посочено, че адресът на взискателя/кредитора е гр. Варна, ул. ************ Посоченото обстоятелство налага извод за липса на недобросъвестно поведение от страна на кредитора, доколкото същият не е бил уведомен за изпратения му пощенски запис.

По изложените съображения предявената се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Взискателят е поискал присъждане на разноски, което искане следва да се остави без уважение. Разноски в настоящото производство не се дължат.

Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение.

Предмет на настоящото производство е законосъобразността на извършено от съдебения изпълнител действие, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба по реда на чл.

435 и чл. 463 от ГПК правоимащата страна разполага с възможността по чл.

74 от ЗЧСИ.

Воден от горното, съставът на Варненския окръжен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 05478/29.02.2024г. по описа на ЧСИ Л.С от Община Варна, представлявана от кмета Б.К, чрез гл. юрисконсулт Ж.Х, срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати производството по изп. дело № 20248950400042 по описа на ЧСИ Л.С.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.

437, ал. 4, изр. второ от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3