Решение № 1333 от 23.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 15301/2025
- Вид
- Решение № 1333
- Подписан
- 23.01.2026
- Състав
- СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 290 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1333 гр. С., 23.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110115301 по описа за 2025 година
Производството е образувано е по искова молба на ЗД „Бул Инс“ АД срещу „Групама застраховане“ ЕАД.
Ищецът твърди, че на 29.09.2023г., в **************************, настъпило ПТП между МПС „Опел Мерива“ с рег. № *************, управлявано от Г. С., и МПС „Фолксваген Голф“ с рег. № *************, управлявано от В. Р.. Бил съставен двустранен констативен протокол, според който ПТП било резултат от противоправното поведение на водача на МПС „Опел Марива“. Към датата на ПТП, л. а. „Фолксваген“ бил застрахован по имуществена застраховка „Автокаско“ при ищцовото дружество, като била предявена претенция от застрахования, по която била образувана преписка.
Другият автомобил бил застрахован при ответника по застраховка „ГО“. Било определено и изплатено обезщетение от 535,23лв. и сторени 25,00лв. ликвидационни разноски. Счита, че с изплащането на застрахователно обезщетение встъпил в правата на застрахования спрямо застрахователя на делинквента по „ГО“, който поканил да плати сумата, но същият отказал.
Съобразно изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 560,23лв. – регресно вземане за изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва иска. Счита, че не са заплатени премиите по застрахователната полица. Оспорва механизма на ПТП, наличието на причинно-следствена връзка между него и евентуално настъпили вреди, както и техния размер. Оспорва двустранния констативен протокол по съдържание и авторство. Отрича водачът на застрахования при него автомобил по „ГО на 1 автомобилистите“ да е проявил противоправно поведение.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните юридически факти: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) отговорността на виновния водач да е обезпечена чрез сключване с ответното дружество на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
С доклада по чл. 146 ГПК е отделено за безспорно между страните, че МПС „Опел“ е било застраховано към датата на ПТП при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“; че ищцовото дружество е изпратило покана до ответното дружество за изплащане на обезщетение, като ответникът е отказал.
По делото е представена застрахователна полица от 12.07.2023г. /л. 7/, съгласно който В. В. Р. застрахова при ищцовото дружество л. а. „Фолксваген Голф“ с рег. № *********** по имуществена застраховка „Автокаско“ за 2 периода от 01.08.2023г. до 31.07.2024г., за което дължи застрахователна премия от 500,09лв. От изслушаната и приета съдебно-счетоводна експертиза се установява, че застрахователната премия е платена по банков път в пълен размер на 12.07.2023г., поради което възражението на ответника за неплащане на премията е неоснователно. Ето защо, между застрахованото лице и ищцовото дружество е възникнало облигационно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ за процесния лек автомобил, в чийто времеви обхват на покритие попада датата на твърдяното събитие – 29.09.2023г.
На 29.09.2023г. В. Р. е подал уведомление за щета до ищцовото дружество, в което е посочил, че на 29.09.2023г. в 15:30ч. в ********************************* бил паркирал на тротоара лекия си автомобил „Голф“ и водач на л. а. „Опел Мерива“ с рег. № ************* като връщал назад го ударил, като му причинил увреждания по предна броня, решетка, преден десен калник. Извършен е оглед и калкулация на щетите от застрахователя, като са предвидени за подмяна и боя облицовка предна броня с отвори за фарове за мъгла, решетка ПВЦ фар за мъгла предна лява, решетка предна броня – среда, решетка предна броня – цяла, лайсна предна броня – лява и калник преден десен. Определено е обезщетение за уврежданията в размер от 535,23лв., което на 04.12.2023г. е изплатено на застрахования /л. 18/.
От страна на ищеца е изпратена до ответника покана, с която се претендира сумата от 550,23лв., от които 535,23лв. изплатено обезщетение и 15лв. ликвидационни разноски. На 11.04.2024г. е получен отговор от "Групама Застраховане“ ЕАД, в който се посочва, че след преглед на представените документи и снимков материал е установено, че естеството и степените на деформации по автомобила не кореспондират с декларираните увреждания и не са резултат от ПТП с друг автомобил, поради което отказват да платят сумата.
По делото е спорно настъпването на ПТП между двата автомобила, като ответникът оспорва представения двустранен констативен протокол. Съгласно същия /л. 6/, на 29.09.2023г. в 15:30ч. в **************************, е настъпило ПТП между л. а. „Фолскваген Голф 5“ с рег. № *************, управляван от В. Р., и л. а. „Опел Мерива“ с рег. № *************, управляван от Г. С.. В обстоятелства, при които е настъпило ПТП (т. 12), за л. а. „Опел“ е отбелязано „при паркиране“. Отразени са щети по предна броня на л. а. „Фолксваген“, като в забележка е отбелязано, че водач А е пострадал, а водач Б е виновен. В заглавната част на протокола е посочено, че свидетел на събитието е лицето Д. Д..
По делото са разпитани като свидетели двамата посочени участници в ПТП и лицето Д. Д..
Свидетелят Г. С. посочва, че кара автомобил „Опел Мерива“, като имал ПТП с него с един таксиметров шофьор, управляващ „Киа“ с жълт цвят, като го опрял леко при маневра назад. Отрича да има произшествие през 2023г. в кв. О.. По отношение на предявения му двустранен констативен протокол на л. 6 посочва, че подписът за водач „Б“ е негов, но не го е попълвал той, като 3 заявява, че между управлявания от него автомобил и този на В. Р. никога не е имало ПТП.
Свидетелят В. Р. посочва, че притежава МПС „Фолксваген Голф 5“, с което претърпял ПТП през 2023г., в края на годината. Случило се през деня, като бил спрял в *********************************, като пред него имало „Опел Зафира“, водачът на която върнал назад, ударил го и му свалил бронята.
Бил съставен протокол за ПТП между двамата водачи, като същият бил изваден от другия шофьор и го попълнили. Нямали разногласия помежду си.
Свидетелят бил в своя автомобил по време на ПТП, който бил в спряло положение. С другия водач се познавали. Уврежданията по автомобила му били отпред по бронята. Посочва, че бил паркирал на място, което е обособено като място за паркиране. По време на ПТП в неговия автомобил била Д. Д., а другият водач бил сам, като нямали разногласия по вината. Отрича през 2023г. да е имал други ПТП. Заявява, че ПТП е настъпило в ж. к. Н., а в кв. О. няма настъпили произшествия.
Свидетелят Д. Д. посочва, че била свидетел на ПТП, което станало преди около 2 години, юли-август. Била ангажирана служебно на адреса на ******************, като В. Р. също бил на място. Двете коли били паркирани отпред на улицата и при маневра назад сивият Опел ударил Голфа.
Между двамата водачи станал скандал, като се разбрали да съставят протокол.
Спорът между тях бил кой е виновен. Не помни дали към момента на удара В. бил в колата. Двете коли били паркирани една пред друга на тротоара, като нямало обособени места за паркиране. Щетите по автомобила на Р. били ожулена боя и откачена броня. Посочва, че не била в автомобила към момента на ПТП, а на 3-4 метра с лице към автомобилите. Била на място при попълване на протокола за ПТП, като не участвала в неговото попълване и на него няма неин почерк. Потвърждава, че ПТП настъпило на ****************** в ж. к.
Н., като не знае дали между тези две лица има други ПТП-та.
По делото е изслушана и приета съдебна авто-техническа експертиза.
Стъпвайки на показанията на свидетелите и на двустранния протокол вещото лице приема, че водачът на л. а. „Опел Мерива“ при движение на заден ход е ударил намиращия се зад него л. а. „Голф“, като уврежданията по него на база средни пазарни цени възлизат на 884,06лв. При изслушването си посочва, че е възможно уврежданията по автомобила да настъпят при съприкосновение с другия автомобил, но е възможно и да бъдат получени при удар в бетонна кашпа или по-висок бордюр. Разяснява, че в случая има и вертикална компонента, а не само хоризонтален удар.
При съвкупната преценка на събраните доказателствени източници, съдът намира, че по делото не е установено по категоричен и несъмнен начин, че уврежданията по л. а. „Фолксваген“ са резултат именно от соченото ПТП, настъпило между двата автомобила на описаните място и дата. В протокола за ПТП, който свидетелят С. отрича да е попълвал, е посочено, че ПТП е настъпило в кв. О., като същото място е посочено и в уведомлението за щета, подадено от
В.
Р. до ищцовото дружество
–
*********************************. Свидетелят С. отрича въобще между 4 двете превозни средства някога да е настъпвало ПТП където и да било.
Свидетелите Р. и Д. посочват, че ПТП настъпило в кв. Н., ******************. Двата квартала са различни (О. и Н.), а разстоянието между двете улици (Л. № 8 и Б. № 14) е над 10 км според google.maps, която разлика за градски условия е изключително съществена. Свидетелят Р. посочва, че ПТП настъпило към края на 2023г., а свидетелят Д. юли-август.
Според свидетеля Р. по време на ПТП Д. Д. била вътре в автомобила „Голф“, докато свидетелят Р.а посочва, че била извън автомобила, на 3-4 метра от него.
Свидетелят Р. посочва, че нямало никакви разногласия с другия водач, който сам пожелал да попълнят протокол за ПТП, докато свидетелят Д. посочва, че между тях станал скандал и имало спор кой е виновен. Свидетелят Р. посочва, че бил паркирал на обособено за това място, докато свидетелят Д. посочва, че били спрели на тротоара, където нямало обособено място за паркиране.
Свидетелят Р. посочва, че другият автомобил бил „Опел Зафира“, докато същият в действителност е „Опел Мерива“. Това, което съвпада между показанията и на тримата свидетели е, че се познават помежду си.