Решение № 2961 от 01.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2961 гр. София, 01.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20211100515360 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба от ответника „Флекстроник“ ООД (с предишно наименование „Флекстроник инженеринг“ ООД), чрез пълномощника адв. И. М., срещу решение №20150293/02.07.2021г., постановено по гр.д.

№71483/2015г. на СРС, 24 състав, в частта, с която е осъдено дружеството да заплати на „НИК СЪЛЮШЪН“ ООД сумата от 17139,01 лева, представляваща 50% от нетната печалба от машината, изчислена след приспадане на разходите по нейната изработка от стойността на същата, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда (05.05.2016г.) до окончателното плащане.

Поддържа се, че решението в посочената част е недопустимо, тъй като бил предявен насрещен иск от първоначалния ищец срещу ответника като форма на защита срещу предявения от последния насрещен иск по реда на чл.211 от ГПК. По този начин ищецът изменил предмета на делото, като въвел факти, различни от посочените в първоначалната искова молба. Касаело се за предявен насрещен иск на насрещния иск, каквато възможност не била предвидена в ГПК. Така предявеният иск бил недопустим, поради което решението следвало да бъде обезсилено. Счита, че първоинстанционният съд следвало да прекрати 1 производството по делото по тази претенция и да укаже на ищеца, че може да предяви иска си в ново производство. Поддържа, че е налице нарушение на установените в чл.214 от ГПК правила за изменение на иска, а именно забраната за едновременна промяна на основанието и петитума на исковата молба. При условията на евентуалност счита решението за неправилно като постановено в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалноправните норми, както и необосновано. Счита, че не са изпълнени предвидените в договора предпоставки за заплащане на посочената сума. Ищецът не доказал изпълнението на задълженията си по договора, съответно липсвали документите, удостоверяващи такова изпълнение и не била издадена фактура за сумата, поради което претенцията се явявала неоснователна. Била допусната техническа грешка от вещото лице при изчисляване на размера на разликата между договорената цена и производствената стойност, като сумата възлизала на 14139,01 лева, а не 17139,01 лева. Тази грешка била възпроизведена от съда в съдебното решение. Поради изложеното моли решението в обжалваната част да бъде обезсилено и производството по делото в тази част да бъде прекратено, и при условията на евентуалност да бъде отменено и претенцията да бъде отхвърлена.

Подадена е насрещна въззивна жалба от ищеца „НИК – Сълюшън“ ООД, чрез пълномощника адв. Б. М., срещу решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 9724,78 лева, от която сумата от 6093,60 лева по фактура №0000000160/16.10.2014г., сумата от 607,02 лева – лихва за забава за периода от 16.10.2014г. до 08.10.2015г., сумата от 2738,40 лева, дължима по фактура №0000000154/29.09.2014г., както и лихва за забава върху тази сума в размер на 285,76 лева за периода от 29.09.2014г. до 08.10.2015г., представляваща издадени фактури по договор за проектиране, разработка и инсталиране на производствено оборудване от 19.05.2014г., като неоснователни и недоказани, за които суми в производството по ч.гр.д. №61889/2015г. по описа на СРС, 24 състав, е издадена заповед по чл.410 от ГПК. В жалбата се излагат оплаквания, че в обжалваната част решението е неправилно, незаконосъобразно, и необосновано, и постановено в нарушение на процесуалните норми. Поддържа се, че дружеството е изпълнило своята част от договора, като е предоставило машината в средата на м. юли 2014г. на територия, определена от ответника, като същата била представена пред крайния клиент, сглобена и работеща в част механична. Невъзможността машината да бъде тествана в автоматичен режим била по вина на ответника, който отговарял 2 за софтуера и хардуера на машината – електронната част. Причините за недобрата работа на машината били поради монтирани от ответника датчици и контролер с недоказан качествен произход. Многократно служители на ищеца се опитвали да пригодят машината да заработи с изискванията на крайния клиент, като многократно било посочвано на управителя на ответника да смени контролера и датчиците, които създавали проблеми, но същият отказал. Недостатъците на машината били единствено по вина на ответника. След отстраняване на недостатъците машината била приета от крайния клиент с протоколи от 15-ти и 16ти декември 2014г. Ответникът не заплатил доставените части по процесните фактури, както и дължимата по договор нетна печалба в размер на 50%.

Впоследствие ответникът осчетоводил прихващане на неплатените фактури с първоначално платените аванси. Счита, че прихващането е недопустимо, тъй като липсвало такова изявление, отправено до ищеца. Освен това с договора не било уговорено връщане на платените аванси. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Подаден е писмен отговор от насрещната страна „Флекстроник“ ООД, чрез пълномощника адв. И. М., с който насрещната въззивна жалба се оспорва и се прави искане за потвърждаване на решението в обжалваната от ищеца отхвърлителна част. Поддържа се, че ищецът не е изпълнил задълженията си да проектира, разработи, достави, монтира и въведе в експлоатация в част механична процесната машина в срок до 01.08.2014г. В насрещната въззивна жалба било направено и признание за забавено изпълнение, като ищецът признал, че машината е била приета през м. декември 2014г. Било налице изявление за прихващане, направено от ответника до ищеца, както и било направено възражение за прихващане с подадения писмен отговор на исковата молба. Поддържа, че забавянето в приемането на машината се дължи на некачествена изработка от ищеца. Не било изпълнено задължението на ищеца да предаде изработената и монтирана машина в срок със съответната техническа и експлоатационна документация, предвидена в договора. До завеждане на насрещния иск не била издадена фактура за 50% от нетната печалба, от което можел да се направи извод, че изпълнителят сам не е смятал за дължимо такова възнаграждение поради неточното и некачествено изпълнение на задълженията по договора.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК , намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу 3 подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира за неоснователни поддържаните с въззивната жалба на ответника доводи, че решението е недопустимо в частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД за 50% от нетната печалба от машината, изчислена след приспадане на разходите по нейната изработка. Не се касае в случая за изменение на иска, доколкото предявените първоначални искове са останали за разглеждане в производството така, както са предявени с исковата молба, а за последващо съединяване на искове преди първото заседание по делото. Това не води до недопустимост на производството, като в случая следва да се има предвид и разпоредбата на чл.213 от ГПК, която допуска съединяване на дела за разглеждане в едно производство, когато същите са между едни и същи страни или които имат връзка помежду си. В случая страните по така предявените искове са едни и същи, както и претенциите произтичат от едно и също правоотношение между тях.

Първоинстанционното решение е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, с изключение на размера, до който е уважена претенцията за 50% от нетната печалба от машината, предвид допусната техническа грешка в СТЕ, която е възпроизведена в мотивите и диспозитива на съдебното решение.

Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която са уважени насрещните претенции на „НИК Сълюшън“ ООД срещу „Флекстроник“ ООД с правно основание чл.92 от ЗЗД, чл.82 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

По исковете с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД и 4 чл.86, ал.1 от ЗЗД.

За основателността на иска за заплащане на възнаграждение по договор за изработка ищецът като изпълнител, който претендира заплащане на възнаграждение, следва да докаже следните предпоставки: че е налице между страните валиден договор за изработка, изпълнение на задължението на ищеца да извърши възложената му работа, както и, че същата е приета от ответника. В тежест на ответника е, ако се докажат посочените предпоставки, да докаже, че е заплатил уговореното възнаграждение в уговорените от страните срокове.

Съгласно сключения между страните договор ищецът се е задължил да проектира, разработи, достави, монтира и въведе в експлоатация основно и изключително само в част механична „Машина за полуавтоматичен монтаж на LC адаптери и Checkwaer“, съгласно техническата спецификация на възложителя и техническа и ценова оферта на възложителя, неразделна част от договора. Според договора изпълнителят трябва да гарантира повторяемост на процеса и резултатите, който да не е по-малък от 99%. Срокът за изпълнение на договора е уговорен до 01.08.2014г., а възнаграждението по договора е, както следва: цена в размер на 50% от реализираната нетна печалба от оборудването, предмет на договора, като се приспаднат уговорените аванси в размер на 3000 лева без ДДС – авансово плащане, и 5000 лева без ДДС – плащане в двуседмичен срок след изготвяне и представяне на цялата техническа документация относно машината, установено с двустранно подписан приемо-предавателен протокол.

В случая ищецът претендира суми по издадени фактури за изработени детайли за машината, но в сключения между страните договор липсва уговорка за възнаграждение за изработка на отделни детайли, извън уговорената крайна цена по договора, представляваща по същество 50% от печалбата от продажбата на машината, след приспадане на разходите за нейната изработка. Така издадените фактури обаче са осчетоводени в счетоводството на ответника, видно от заключението на ССчЕ, поради което въззивната инстанция приема, че ответникът е признал задълженията. Съгласно константната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК (решение № 84 от 23.05.2014 г. по гр. д. № 3361/2017 г. по описа на ІІІ г. о., ВКС, решение № 210 от 19.19.2016 г. по гр. д. № 861/2016 г. по описа на ІV г. о., ВКС, решение № 108 от 25.06.2020 г. по гр. д. № 1538/2019 г. по описа на IV г. о., ВКС и др.) при установяване на фактите от значение за изхода на делото съдът следва да вземе предвид процесуалните позиции на страните и направените от тях признания на неизгодни факти, които преценени според правилото на чл.175 от ГПК - с оглед на всички обстоятелства по делото, биха 5 насочили към основателност или неоснователност на исковата претенция. В случая отразяването в счетоводството на ответното дружество на задълженията по процесните фактури в размер на 1132,29 лева представлява признание за неизгоден за страната факт, който съдът цени на основание чл.175 от ГПК.