Решение № 1961 от 31.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1961 гр. Варна, 31.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20243110102224 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх.

№15779/26.02.2024г. от „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, ЕИК103002253, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ №33, срещу Х. П. Н.

ЕГН **********, гр. В. с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване, искове с правно основание, както следва: чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 183, във вр. с чл. 187, във вр. с чл. 200 от ЗЗД за признаване за установено, че Х. П. Н. ЕГН **********в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер 1112354 дължи на „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД дължи на ищеца сумата от 930.53лв.

(деветстотин и тридесет лева и 53ст.), представляваща сбор от непогасени по давност главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 07.01.2020г. до 01.04.2022г. на адрес гр. В., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-17.02.2023г. до окончателното им плащане и с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че Х. П. Н. ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване и канализацияВарна“ ООД сумата от 189.81 лв. (сто осемдесет и девет лева и 81ст.), представляваща сбор от непогасени по давност обезщетения за забава върху тези главници за, периода от 06.03.2020г. до 13.02.2023г. и за които суми е издадена заповед № 795 от 20.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 1918/2023г. по описа на ВРС.

Претендират се съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр.д. №1918/2023г. на ВРС.

В исковата молба ищецът излага, че е предоставил на ответника ВиК услуги в качеството му на потребител В и К услуги за имот на адрес гр. В.. Сочи, че ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида с абонатен номер 1112354, чийто титуляр е ответникът. На 13.05.2014г. Н. придобила правото на собственост върху водоснабден недвижим имот на посочения адрес, находящ се в сграда-етажна собственост, от която дата същата е придобила качеството „потребител" на В и К услуги и за нея е възникнало задължението да заплаща тяхната стойност в нормативно 1 регламентирания за това срок. На 28.09.2022г. след проведена публична продан на процесното жилище, за собственик е обявена Д. А. Т. ЕГН **********, съответно след тази дата ответницата не е потребител на ползваните В и К услуги в имота.

Позовава се на разпоредбата на чл.5, т.6 от Общите условия, съгласно която потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок. Сочи, че ответникът не е заплатил претендираните суми за реално доставени и отчетени В и К услуги чрез електронен карнет (таблет), затова е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, което е уважено.

Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради това в указания му едномесечен срок ищецът предявява иск за установяване на вземанията си.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му от съда особен представител е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва, че ответницата е собственик на обекта на потребление на ВиК услуги. Твърди, че ответницата не е искала присъединяване към водопроводната мрежа на ищеца, нито е подписвала договор между страните, поради което няма качеството на потребител на ВиК услуги. Оспорва, че претендираните количества вода са реално доставени през процесния период. Оспорва, че ответницата е използвала ВиК услугите на ответното дружество, както и че е получила и потребила фактурираните количества вода. Твърди, че ищцовото дружество не е доставило фактурираните количества вода и същите не са отчетени от средство за търговско измерване и показанията му не отговарят на потреблението в обекта. Оспорва, че ищцовото дружество правилно е извършило отчитането на потребената от ответницата вода и пресмятането на крайните дължими суми.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

От приобщеното към настоящото дело ч.гр.д.№ 15624/2021 г. е видно, че същото и образувано по заявление с вх. №12832/07.02.2023 г. от „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД като по него е издадена Заповед № 795/20.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение, по силата на която е разпоредено длъжникът Х. П.

Н. да заплати на кредитора "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК: 103002253, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ №33, сумата 2861.08 лв. /две хиляди осемстотин шестдесет и един лева и осем стотинки/, представляваща главница за потребени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1112354, за която има издадени фактури за периода 04.11.2013 г. - 04.04.2022 г., за обект -имот, находящ се в гр. В., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 17.02.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата 1346.91 лв. /хиляда триста четиридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 04.12.2013 г. до 13.02.2023 г., както и сумата от 134.16 лева /сто тридесет и четири лева и шестнадесет стотинки/, представляваща направени по делото съдебно деловодни разноски, от които 84.16 лева - заплатена от заявителя държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение..

По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор на „Водоснабдяване и канализация – Варна, ООД.

Представена е и справка за недобора на частен абонат с абонатен № 1112354, с адрес на потребление: гр. В. с титуляр Х. П. Н., съгласно която са дължими суми за ВиК услуги за „Битови нужди“ по водомер №0340037 в размер на 930,53 лв., както и законната лихва върху тази сума, считано от падежа на всяко от фактурите до 13.02.2023 г. в размер на 189,81 лв.

2

Видно от представената справка от АВ №1331279/14.10.2022 г. на името на Х. П.

Н. същата е придобила на 13.05.2014 г. от Н. Т. И. и Ж. С. И. ап. 67, находящ се в гр. В.

(л.29). Съгласно същата справка на 28.09.2022 г. е вписано придобиването чрез публичен търг на същия апартамент с длъжник Х. П. Н. и купувач Д. А. Т..

Представена е справка за отчета чрез електронен карнет на водомер 034037, на адрес: гр. В. на името на Х. П. Н., съгласно която съгласно реален отчет на водомера в обекта на потребление са потребени общо 283 куб.м вода за периода от 07.01.2020 г. до 01.04.2022 г., като в началото на периода показанията на водомера са 717 куб.м, а в края 1000 куб.м. Като номер на пломба на водомера е посочен 314397.

По делото е изслушано и приобщено към доказателдствения материал заключението на вещото лице Я. Л. по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като надежно и компетентно дадено и от което се установява, че за периода от 07.01.2020 г. до 01.04.2022 г. размера на задълженията на абоната за потребени ВиК услуги възлиза на сумата от 930,53 лв., а законната лихва за забава върху тази сума от датата на всяко от формиращите я задължения 13.02.2023г. по чл.414 ГПК възлиза на 190,13 лв. Съгласно представена на вещото лице снимка по Вайбър на процесния водомер при подмяната показанията му към този момент са в размер на 1178 м3. Пломбата на водомера е с №314397, изпратената й снимка.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК, като по същество ищецът претендира установяване дължимостта на сума, представляваща потребено и незаплатено количество вода за процесните отчетни периоди, както и сума, представляваща обезщетение за забава върху незаплатените количества вода, въз основа на сключен договор при Общи условия.

Въз основа на общите правила на договорното право, в тежест на ищеца по делото е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е налице неизпъление на договорно задължение за заплащане на цената на предоставена стока/услуга, в случая - вода и В и К услуги по Договора при Общи условия на ответника.

Съгласно пар.1 т. 2 от ЗРВКУ, „потребители“ са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

В чл. 11 ал.7 и 8 от ЗРВКУ се урежда реда, по който се изготвят, одобряват, публикуват и влизат в сила общите условия на В и К операторите, а именно „В и К операторите публикуват одобрените от комисията общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник.

Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от В и К операторите различни условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения.” Чрез приетите по реда на чл. 11 ал.7 от ЗРВКУ Общи условия не се създават правоотношенията между В и К операторите и потребителите на В и К услуги.

Качеството потребител на В и К услуги, възниква по силата на закона - пар.1 т. 2 от ЗРВКУ.

Отношенията между В и К операторите и потребителите на В и К услугисе регулират още от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване 3 на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Съгласно наредбата, правоотношенията между операторите и потребителите възникват още преди присъединяването и се регулират чрез предварителен договор за присъединяване към водоснабдителната система по чл. 12 ал.2 т.2 от Наредбата. След подаване на писмено заявление за присъединяване към водоснабдителната система по чл. 13 от Наредбата, се сключва договор за предоставяне на В и К услугите по чл. 14 от Наредбата, който има силата на окончателен договор за присъединяване.

От изложеното до тук става ясно, че и преди влизане в сила на представените по делото Общи условия между потребителите на В и К услуги и В и К операторите съществуват договорни отношения. Задължението за заплащане на предоставените В и К услуги възниква от момента на присъединяването на обекта към водопреносната и канализационна мрежа. Задължението за плащане възниква в патримониума на потребителя по смисъла на пар.1 т. 2 от ЗРВКУ, а именно на собственика или ползвателя на обекта. В този смисъл по делото е релевантно установяването на качеството собственик или ползвател на ответника за претендирания период.

Видно от събраните по делото доказателства партида с номер 1112354 се води на името на ответника Х. П. Н.. Същата, по силата на закона, е притежавала качеството на ползвател на процесния обект на потребление през процесния период, което е видно от вписванията по партида на ищцата в имотния регистър.

Въз основа на това съдът приема, че в качеството си на ползвател на апартамент № 67, разположен в жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. В., присъединена към ВиК мрежата, ответникът се явява потребител на ВиК услуги по смисъла на пар.1 т. 2 от ЗРВКУ. Въз основа на тези факти, същият е обвързан от Общите условия на ищцовото дружество в качеството му на потребител. Не е установено по делото ответникът да е възразил срещу конкретни разпоредби на договора при Общи условия, да е подал заявление, при което да е сключен индивидуален договор – „допълнително писмено споразумение”, дерогиращо разпоредбите на договора при Общи условия /чл.