Решение № 15560 от 15.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15560

***, 15.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110102525 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на ***, с която е предявен срещу *** иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 268,97 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „*** за вреди на л. а. „****, рег. № ****, вследствие на ПТП от 15.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.01.2025 г., до окончателното плащане.

Ищецът *** твърди, че по силата на договор за имуществена застраховка „*** е заплатил застрахователно обезщетение за причинени вреди на застрахования при него л. а. „****, рег.

№ ****, вследствие на ПТП от 15.05.2024 г., настъпило в ***, на ул. „****, с посока от бул.

„**** към ул. *** при попадане на автомобила в необезопасена дупка, пълна с вода. Според ищеца, отговорен за настъпването на процесното ПТП е ответникът ***, тъй като пътят, по който се е движил увреденият автомобил, представлява част от общинската пътна мрежа и на основание чл. 31 от Закона за пътищата именно общината отговаря за поддържането му.

Сочи, че във връзка с процесното ПТП е образувана преписка по щета № *****/17.05.2024 г., по която е извършен оглед и е съставен опис, а на 09.09.2024 г. е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 268,97 лв. в полза на собственика на увредения автомобил. Заявява, че с регресна покана с изх. № РК-014-4966/02.10.2024 г. ответникът е поканен да заплати процесната сума, но той не е направил това, поради което същата се претендира в настоящото производство. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и по размер. Счита, че липсват данни относно размерите на твърдяното препятствие на пътя на ул. „**** към 17.05.2024 г., като застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение без да се интересува от действителните обстоятелства относно твърдяното ПТП. Счита, че застрахователят е следвало да извърши преценка относно евентуално инсцениране на застрахователното събитие, но той не е сторил това. Излага довод, че въз основа на обществена поръчка е било възложено на „*** с договор № **** г. извършването на ремонт на процесната улица, с оглед на което тя е била 1 ремонтирана и на същата не е съществувала дупка. Не оспорва заплащането от ищеца на застрахователното обезщетение в размер на 268,97 лв. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира следното от фактическа и от правна страна:

Нормата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя, изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди на застрахованото имущество, това, което е платил на застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице-възложител дължи на застрахования. За да бъде основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право: валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП) по имуществена застраховка „*** на процесния автомобил; настъпване на застрахователно събитие – ПТП в срока на застрахователно покритие; видът, характерът и размерът на причинените от процесното ПТП вреди на застрахования при ищеца автомобил и причинно-следствената връзка между застрахователното събитие и причинените вреди; предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, а именно: противоправното поведение (действие или бездействие) на служители на ответника или на лица, които същият е натоварил с поддръжката на пътя, причинени при или по повод изпълнението на възложената работа вреди на застрахования, причинно-следствената връзка между противоправното поведение на виновните лица и причинените вреди; плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

С определение от 03.04.2025 г. по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към 15.05.2024 г. по отношение на л. а. „****, рег. № ****, е била налице действаща застраховка „*** при ***, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 268,97 лв. в полза на собственика на увредения автомобил. Тези обстоятелства се установяват и от приложените по делото застрахователна полица № **** от 25.03.2024 г. и документи по застрахователната преписка по щета № *****/2024 г.

От събраните писмени доказателства се установява, че на 17.05.2024 г. водачът на увредения автомобил Р. М. Р. е подал до ищеца искане за завеждане на претенция по застраховка „*** и декларация за реализирано на 15.05.2024 г., в 10:50 часа, ПТП на ул.

„****, срещу фирма „****, в посока от бул. „**** към ул. *** при което преминал през дупка, пълна с вода, вследствие на което спукал гума и изкривил джанта. Посочено е, че органите на ПП-КАТ МВР са уведомени за произшествието. В декларацията е отразена схема на ситуацията при възникване на събитието.

По повод декларираното застрахователно събитие при ищеца е образувана преписка по щета № *****. По делото е отделено за безспорно, а и се установява от представено преводно нареждане от 09.09.2024 г., че ищецът е заплатил в полза на собственика на увредения автомобил сумата от 268,97 лв.

Не е спорно, че от ищеца е изпратена регресна покана изх. № РК-014-4966/02.10.2024 г. до ответника за възстановяване на изплатеното обезщетение, като видно от обратната разписка 2 поканата е връчена на 04.10.2024 г.

Като доказателство по делото е приет протокол за ПТП № 1949766/15.05.2024 г., съставен от младши автоконтрольор при ОПП - СДВР при посещение на място, в който е отразен механизмът на ПТП и е съставена схема – отбелязано е, че при движение на л. а. „****, рег.

№ ****, по ул. „****, с посока от бул. „**** към чл. *** срещу фирма „**** автомобилът е попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, пълна с вода, в резултат на което са му нанесени щети – предна лява гума с джанта и ходова част.

По делото е разпитан свидетелят Р. М. Р. - водач на л. а. ****“, рег. № ****. Той си спомня, че в деня на процесното ПТП, което се случило през май месец миналата година, рано сутринта, на изхода от бул. ****, по пътя, който според него се води ул. *** точно под моста на ****“, преминал през дупка. Спомня си, че е валяло обилно, било ветровито, имало много вода по пътя, поради което не видял дупката. Заявява, че се е движил със скорост не повече от 35 км/ч, защото попаднал в дупката на излизане от кръстовището, но усетил, че автомобилът е увреден може би километър по-нататък по ул. „***. Тогава се обадил на спешен телефон 112 и на телефона на застрахователя, описал къде се е случило произшествието и къде е преминал през дупката. Повикал и влекач, който да откара автомобила до център за смяна на гуми, тъй като свидетелят счел, че не е безопасно да смени гумата сам, предвид лошата метеорологична обстановка. Валежът продължил през цялото време, до пристигането на служителите на МВР, които съставили протокола за ПТП.

След това автомобилът бил откаран в сервиз ****, където гумата била сменена на следващия ден.

В производството е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, от което се установява следният механизъм на ПТП: на 15.05.2024 г., около 10:50 часа, л. а. „****, рег. № ****, се е движил по ул. „****, с посока от бул. „**** към ул. *** и пред фирма „****, превозното средство е попаднало в необезопасена дупка на пътното платно, пълна с вода.

Според вещото лице описаните в протокола за ПТП увреждания на автомобила - предна лява гума, задна дясна джанта и ходова част, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с процесното ПТП, а стойността, необходима за възстановяване на автомобила, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 700,24 лв. с ДДС.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при преминаване през дупка върху самата гума действат ударни сили, които е възможно да разкъсат нишките, държащи гумата в нейната радиална цялост, но е възможно при някои гуми тези нишки да са с по-голяма здравина и попадането в дупка да не доведе до разкъсване на гумата, а само до увреждане на джантата. Точно такъв бил случаят със задната джанта. Сочи, че при странично преминаване през дупката може да се деформира самата джанта, тоест е напълно възможно да се увредят точно по този начин детайлите, така, както са описани от застрахователя - предна лява гума, без да се увреди джанта, и в същото време да бъде леко деформирана задна дясна джанта. С оглед на данните, че дупката е била пълна с вода, експертът сочи, че водачът не би могъл да я възприеме, докато не попадне в нея. Според вещото лице показанията на свидетеля Р. напълно кореспондират с отразеното в протокола за ПТП, като всички увреждания са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП.

Съдът дава вяра на заключението на САТЕ, доколкото същото е компетентно изготвено и обосновано.

Въз основа на съвкупния анализ на доказателствата по делото настоящият съдебен състав приема за установен следният механизъм на ПТП – на 15.05.2024 г., около 10:50 часа, л. а.

„****, рег. № ****, се е движил по ул. „****, с посока от бул. „**** към ул. *** и пред фирма „****, превозното средство е попаднало в необезопасена дупка на пътното платно, пълна с вода.

Посоченият механизъм се установява, на първо място, от представения по делото протокол за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, 3 съставляващ официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление, т. е. съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия – така решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. по описа на ВКС, I т. о., решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. по описа на ВКС, I т. о. и решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. по описа на ВКС, II т. о.

Съдът намира, че приложеният по делото протокол за ПТП е съставен, след като е било извършено посещение от органите на МВР на мястото на произшествието, което обстоятелство се установява от протокола, където в графа „посетено на място“, при възможни отговори „да“ или „не“, опцията „не“ е зачертана с „х“, което води до извод, че местопроизшествието е било посетено от съставителя на протокола. Доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на МВР след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП – мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила, наличието и разположението на дупката на пътя и на щетите по автомобила, както и за липсата на сигнализация за дупката на пътното платно или нейното обезопасяване. Ответникът не е опровергал в процеса на доказване материалната доказателствена сила на процесния протокол за ПТП, поради което отразените в него обстоятелства следва да се приемат за настъпили.