Присъда № 27 от 02.07.2026, Районен съд - Асеновград

МОТИВИ към присъда №27/02.07.2026г. по НОХД №203/2026г. по описа на АРС, ІІІ н.с.

Против подсъдимия В. С. Ш. е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл.183, ал. 1 от НК, а именно затова, че в периода от месец септември 2024 година (18.09.2024 г.) до месец февруари 2026 година, включително, в град Асеновград, област Пловдивска, като е осъден с влязло в сила съдебно решение – Решение № 429/16.08.2024 г. по гражданско дело № 20245310100829 по описа за 2024 г. на Районен съд - Асеновград, влязло в сила на 18.09.2024 г., да издържа свой низходящ- малолетния Т. В. Ш., роден на 12.08.2022 година, с местоживеене: град Асеновград, област Пловдив, улица „Никола Кръстев“ № 25, съзнателно не е изпълнил задължението в размер на повече от две месечни вноски, а именно – осемнадесет месечни вноски, в размер на 153,39 евро (равностойност на 300,00 лева) всяка, или в общ размер на 2 761,02 евро (равностойност на 5 400,00 лева).

В проведеното на 08.05.2026г. разпоредително заседание по делото, беше докладвана и разгледана постъпилата молба от С. Т. Г. майка и законен представител на малолетния пострадал Т. В. Ш., подадена чрез адв. Ц. С. от АК Пловдив, в качеството й на упълномощен повереник. Така депозираната молба беше уважена, като С. Т. Г. бе конституирана по делото, в качеството на частен обвинител, като бе приета и нейната претенция за заплащане направените по делото разноски. В хода на съдебното производството частния обвинител С. Т. Г. се явява лично, заедно с адв. Ц.

С..

В съдебно заседание, представителят на Прокуратурата, поддържа обвинението така както е повдигнато, счита същото за доказано по несъмнен начин. По отношение на наказанието, предлага да се наложи такова при условията на чл.54 от НК, което да бъде „лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца, чието изпълнение да се отложи на основание чл.66, ал.1 от НК. По този начин прокурора счита, че ще се изпълнят целите предвидени в чл.36 от НК.

Повереникът на частния обвинител - адв. Ц. С. по същество, счита делото за изяснено от фактическа и правна страна. По отношение на вида на наказанието което следва да се наложи на подс. Ш., както и начина за неговото изтърпяване, изразява своето съгласие със становището на прокурора. Претендира за присъждане на направените по делото разноски от частния обвинител.

Сл. защитник на подс. Ш., адв. Х. Х. счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна. Изтъквайки налични по отношение на подсъдимия смекчаващи вината обстоятелства, моли за налагане на предвиденото в закона алтернативно наказание „Пробация“ , за подходящ срок определен от съда.

Подс. В. С. Ш. се признава за виновен, съжалява за случилото се и моли за справедливо наказание.

Съдът, като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК, събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият В. С. Ш. е роден на 14.01.2001 г. в село Церетелево, обл.

Пловдивска, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, работещ като машинен оператор в „Е. ****“ ЕООД - кв. „Долни Воден“, гр. Асеновград, с постоянен адрес по лична карта село Ц., ул. „Г. Д.“ № 21, настоящ адрес град Асеновград, ул. „А. С.“ № 2, ет. 7, ап. 30, ЕГН **********.

1

Св. С. Т. Г. живеела в гр. Асеновград, като през 2020г. се запознали с подс. В. С.

Ш., който тогава живеел в село Ц.,обл. Пловдивска. Известно време след запознанството им, те заживели в неговото село. В резултат на съвместното им съжителство св. Г. забременяла, като на 12.08.2022г. тя родила момче- Т. В. Ш.

/справка лист 12 от съд.дело/. След раждането на детето, семейството се установило на квартира в гр. Асеновград, на ул. „А. С.“ №65. Когото детето било на възраст около едно година, св. Г. разбрала, че подс. Ш. има връзка с друго момиче, което дори било бременно от него. Малко след това, отношенията между двамата родители се влошили, като подс. Ш. изоставил св. Г. и синът си. След напускането на квартирата, св. Г. останала да живее сама с детето, а подс. Ш. се установил да живее на адреса на новата си приятелка, която също живеела в гр. Асеновград. От момента на раздялата си със св. Г., подс. В. Ш. не полагал никакви грижи и не давал пари за отглеждането на синът си. В резултат на това св. С. Т. Г. подала жалба в Районен съд гр. Асеновград, където било образувано гр.д. № 829/2024 г. Същото приключило с Решение № 429/16.08.2024г. /листи от 26 до 29 от ДП № 829/2024г./ с което било определено местоживеенето на Т. В. Ш., с посочен адрес на неговата майка, на която били предоставени упражняването на родителските права върху детето. По отношение на подс. Ш. бил определен режим на лични отношения със синът му. Със същото решение подс. Ш. бил осъден да заплаща на детето Т. В. Ш., чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 15.04.2024 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от момента на забавата до окончателното изплащане, платима до 23-то число на текущия месец, както и сумата 1500 лева представляваща издръжка на детето за периода от 15.11.2023 г. до 15.04.2024 г. включително, ведно със законната лихва от момента на забавата до окончателното изплащане. Съдебният акт влязъл в сила на 18.09.2024 г. След влизане на решението в сила, подс. Ш. не се интересувал много от детето, като нито плащал присъдените суми за издръжки, нито пък му правел някакви подаръци за празниците или по друг повод.

В случаите когото той идвал да вземе детето, се оправдавал пред св. Г., че нямал пари и възможност да плаща издръжките. Бездействието му по отношение на издръжките принудило св. С. Т. Г. да подаде жалба в РП Пловдив, ТО Асеновград. Въз основа на това била образувано предварителна проверка, а въз основа на резултатите от нея на 24.03.2025г. било образувано досъдебното производство- ДП № 211/2025г. по описа на РУ Асеновград с оглед извършено от подс. Ш. в периода от м. септември 2024г. до м. март 2025 г., престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

В хода на образуваното досъдебно производство, се установило, че подсъдимия продължил съзнателно да не изпълнява задължението си, като по този начин, изпаднала в забава, в размер на повече от две месечни вноски. Бездействието му продължило за периода от месец септември 2024 година (18.09.2024 г.) до месец февруари 2026 година включително. По този начин, подс. Ш. не заплатил на своя низходящ - Т. В. Ш. дължимата издръжка съгласно решението на съда,а именно:осемнадесет месечни вноски, в размер на 153,39 евро (равностойност на 300,00 лева) всяка, или в общ размер на 2 761,02 евро (равностойност на 5 400,00 лева).

През посочения период подс.Ш. продължил да не плаща други пари, необходими за отглеждането на синът си, като същия не се е интересувал от своето дете, ката макар и да го виждал не му купувал подаръци или пък да го води на почивки.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото 2 доказателства-обясненията на подс. В. С. Ш. , свидетелските показания на С. Т. Г., Решение № 429/16.08.2024г. по гр.д. № 829/2024 г., по описа на РС Асеновград, справка от ДСИ при РС Асеновград, Справка Дирекция „Социално подпомагане“ гр.

Пловдив, справка от Дирекция „Бюро по труда “ гр. Пловдив, Агенция по заетостта, свидетелство за съдимост и характеристична справка.

От събраните и проверени по реда и със средствата предвидени в НПК доказателствени материали, по безсъмнен начин се установява извършването на деянието, предмет на настоящето наказателно производство, неговото авторство, време и място на осъществяване, което не се оспорва и от подсъдимия.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. В. С. Ш. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като през периода от месец септември 2024 година (18.09.2024 г.) до месец февруари 2026 година, включително, в град Асеновград, област Пловдивска, като е бил осъден с влязло в сила съдебно решение – Решение № 429/16.08.2024 г. по гражданско дело № 20245310100829 по описа за 2024 г. на Районен съд - Асеновград, влязло в сила на 18.09.2024 г., да издържа свой низходящ – малолетния Т. В. Ш., роден на 12.08.2022 година, с местоживеене: град Асеновград, област Пловдив, улица „Никола Кръстев“ № 25, съзнателно не е изпълнил задължението в размер на повече от две месечни вноски, а именно – осемнадесет месечни вноски, в размер на 153,39 евро (равностойност на 300,00 лева) всяка, или в общ размер на 2 761,02 евро (равностойност на 5 400,00 лева).

По тази правна квалификация съдът призна подс.Ш. за виновен.

По делото безспорно се установи, че подс. Ш. е бил осъден да заплаща издръжка на синът си Т. В. Ш., като неговото бездействие на практика е продължило през периода от месец септември 2024 година (18.09.2024 г.) до месец февруари 2026 година, включително, т.е. същия не е платил издръжки за осемнадесет месечни вноски, в размер на 153,39 евро (равностойност на 300,00 лева) всяка, или в общ размер на 2 761,02 евро (равностойност на 5 400,00 лева).

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината - пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

По наказанието:

Съобразно принципа за законоустановеност на наказанието следва да се вземат предвид визираните в закона санкции, при извършване на престъпленията по чл.183, ал.1 от НК, които са „Лишаване от свобода” до една година или “Пробация”.

Съобразно принципа за индивидуализация на наказанието следва да се отчетат степента на обществената опасност на дееца и деянието. Съдът, като преценява обществената опасност на дееца, счита, че доколкото по отношение на подс. Ш. няма влезли в сила присъди, то следва да се направи извод, че се касае за личност с ниска степен на обществена опасност. Доколкото все пак, към настоящия момент са налице данни, че подс. Ш. е с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по друго досъдебно производство, то това не дава основание за прекалено омаловажи случая,предмет на делото, като той все пак в продължение на повече от една година е 3 проявил и продължава да бездейства по един недопустим начин, като не дава пари за издръжка на своето дете. Относно обществената опасност на деянието, съдът преценява същата като ниска, тъй като не се касае за тежко престъпление по смисъла на чл.93,т.7 от НК, като с поведението си същия е показал своята трайна упоритост и незаинтересованост, към изпълняване на родителските си задължения към своето дете.

Все пак следва да се отчете и факта, че подс. Ш. е създал ново семейство, като от фактическото си съжителството с новата жена той има родено друго дете /справка лист 76 от ДП/. Предвид всичко изложено, съдът се съобрази с целите на наказанието предвидени в чл.36 от НК, като отчете всички по-горе изложени обстоятелства, счете, че на подсъдимия следва да се определи наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, като се отчете и това, че той осъзнава вината си и изразява съжаление на своето поведение. В този смисъл съдът счете, че на подс. Ш. следва да се наложи второто алтернативно предвидено в чл.183,ал.1 от НК наказание, а именно „Пробация“. като следва да се опреди следната съвкупност от пробационни мерки съобразно разпоредбата на чл. 42а, ал. 4, вр. ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2, вр.ал. 1 от НК-„Задължителна регистрация по настоящ адрес” в град Асеновград, ул. „А. С.“ № 2, ет. 7, ап. 30, за срок от една година, на основание чл. 42а, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 от НК, която пробационна мярка следва да се изпълни чрез явяване и подписване на подс. Ш. пред съответния пробационен служител или определеното от него длъжностно лице в периодичност два пъти седмично до изтичане на определения срок, както и мярката „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година, на основание чл. 42а, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т.2 от НК. Предвид данните за личността на подсъдимия, както и предвид проявените от негова страна трайно безразличие към синът си и пълно бездействие към задължението си да му плаща издръжка, то съдът е на становище, че двете пробационни мерки в този срок в пълна степен ще съответстват на целите предвидени в чл.36 от НК относно генералната и индивидуална превенция спрямо извършителя. За съдът в действително е налице възможност да наложи на подс. Ш. и наказание „лишаване от свобода“, но пък е на становище, че то не би се оказало адекватно спрямо извършено от подс. Ш., а и ефикасно относно неговото превъзпитание и поправяне за конкретното престъпление.