Определение № 562 от 11.04.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 562 гр. Варна, 11.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20213100900702 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е въззивна жалба с вх. № 3447/09.02.2023г. срещу Решение № 19/16.01.2023г. по т.д. № 702/2021г. по описа на ВОС.

При администриране на жалбата с Разпореждане № 905/13.02.2023г. същата е оставена без движение за заплащане на държавна такса в размер на 941,56лв., дължима за въззивното производство.

В отговор на разпореждането е постъпила молба вх. № 4867/23.02.2023г. на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на въззивниците от заплащане на държавна такса за въззивното обжалване поради липса на достатъчно средства. Искането е придружено с декларации за материално и гражданско състояние, доказателства за реализираните от тях доходи и медицинска документация, касаеща здравословното състояние на въззивника Д., както и това на общото им непълнолетно дете.

Видно от декларациите, изходящи от въззивниците М. Д. и А. Д., същите са съпрузи, обитават общо жилище и споделят едно домакинство с непълнолетното си дете, реализират доход единствено от трудова дейност – в размер на 1 324,27 лева на месец /за Д./ и в размер на 1000,00 лева /за Д./, притежават един апартамент в гр. Варна. В частта за здравословно състояние е декларирана необходимостта от провеждане на лечение за въззивника Д., което налага реализирането на средномесечен разход в размер 1200-1300 лева, както и временно необходимост от средства за лечение на заболяване за член на семейството им /тяхното дете/ в размер 200 – 300 лв. месечно.

Представено е удостоверение от работодател на М. Д., от което е видно, че в периода 08.2022 – 01.2023г. е получавал средномесечно трудово възнаграждение в размер на 2863,71лв, както и ГДД за 2021г. за А. Д. с деклариран доход от адвокатска дейност 987,50 лв/месечно.

Към молбата също е прикрепена медицинска документация за Д., удостоверяваща констатираното заболяване, налагащо продължително лечение, както и медицински документи за състоянието на непълнолетния им син Г. Д..

Съгласно служебно изготвените справки въззивниците притежават апартамент, находящ се в гр. В., бул. „В. В.“ № ***, ап. *, който обитават, поземлен имот с идент. № *** с площ 270 кв.м., находящ се в гр. В. бул. „В. В.“ № ***, урегулиран поземлен имот с идент. № ***, находящ се в м-ст „Т.“, с. Г., общ. С., както и четири поземлени имота – ниви, с идент. № ***, № ***, №

***, № ***, находящи се в с. Г., общ. С.

1

От справка от ТП на НОИ Варна е видно, че въззивникът М. Д. е активен пенсионер от 09.2022г., получаващ средномесечна пенсия в размер на 800 лв., а в месеците 12.2021 – 06.2022, през които е бил във временна неработоспособност е получавал обезщетение за безработица в средномесечен размер от 1200 лева.

Видно от справка от ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ въззивниците притежават МПС лек автомобил „Вартбург 353“, регистриран на 25.03.1988г.

Представените от въззивниците банкови извлечения по притежаваните от тях банкови сметки удостоверяват наличностите по тях.

Предвиденото от законодателя освобождаване на страната от заплащане на такси и разноски по делото цели облекчаване за същата при завеждането и воденето на съдебното производство независимо и въпреки затрудненото и́ материално положение, гарантирайки защитата на правата и законните и́ интереси.

Видно от представените доказателства по чл. 83, ал. 2 от ГПК, страните получават доходи от трудова заетост и пенсии в общ размер от около 4000 лева, от които постоянният разход за лечението на М. Д. възлиза в размер 1200-1300 лева, декларирана е и необходимост от реализиране на непостоянен разход за лечението на заболяване на общото им непълнолетно дете в размер между 200 – 300 лв. месечно.

Предвид декларираната липса на допълнителни доходи от други източници, както и данните за притежавано имущество, а именно единствено жилище, в което въззивниците живеят и четири ниви, от които няма данни да реализират приходи, предвид здравословното състояние на Д., както и фактът, че се грижат за непълнолетното си дете, съдът намира, че въззивниците нямат достатъчно средства да заплатят държавната такса в размер на 941,56 лева.

С оглед съвкупната преценка на събраните доказателства, редом с декларираните данни по делото, се налага изводът, че лицата са материално затруднени и заплащането на държавната такса в посочения размер би затормозило семейния им бюджет.

Поради изложеното, са налице предвидените в закона предпоставки за освобождаване на страната от задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА М. Д. Д., ЕГН ********** и А. Д. Д., ЕГН **********, двамата с адрес гр. В., бул. В. В. ***, ет.*, ап.*, от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 941,56 лева за въззивно обжалване на решение № 19/16.01.2023г. по делото по подадената от молителите въззивна жалба вх. № 3447/09.02.2023г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

2