Решение № 8710 от 14.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8710 гр. София, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110101231 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Т, с която срещу С. Т. С. са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: сумата от 1469,37 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.12.2020 г. до м.04.2022 г. в имот, находящ се в **, аб. № **, ведно със законната лихва от 08.01.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 275,97 лева, представляваща обезщетение забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 06.12.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия; сумата от 43,86 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.12.2020 г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 08.01.2024 г. до изплащане на вземането; и сумата от 10,67 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.02.2021 г. до 06.12.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, но не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за 1 който се отнасят, като в случая такава не била заплатена за исковия период.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му по делото особен представител, с който оспорва предявените искове по размер при твърдения за значително завишаване на месечните задължения и изравнителните сметки. Релевира възражение за погасяване на претендираните вземания по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове Третото лице – помагач Т изразява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ:

Основателността на предявените искове се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2) продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното количество и на претендираната стойност на купувача и 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал.

1 ГПК в тежест на ищеца е да установи горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично 2 волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

От приетите като писмени доказателства по делото – удостоверение за идентичност от 25.01.2012 г., издадено от Столична община, район Връбница, и договор за продажба на държавен недвижим имот, сключен по реда на Наредба за държавните имоти, се установява, че на 16.10.1989 г. собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 45, находящ се в **, е била придобита от Т. С. А. и Е. К. А..

3

Видно от служебно извършени по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. справки, Т.

С. А. е починал 11.02.2019 г., а Е. К. А. – на 27.03.2023 г., като след смъртта си и двамата са оставили за свой единствен наследник по закон сина си С. Т. С., който по силата на наследственото правоприемство е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот (арг. от чл. 5 ЗН).

Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав счита за доказано, че между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение процесния обект.

За установяване на обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на каква стойност, по делото е прието заключение на СТЕ, което съдът, съобразно правилата на чл. 202 ГПК, кредитира като обективно, компетентно и добросъвестно изготвено. От последното се установява, че за процесния имот и период стойността на потребената топлинна енергия е в размер на 1469,37 лева. По делото не се твърди и не се установява посоченото вземане да е погасено чрез плащане.

С оглед на горното, съдът намира, че исковата претенция за главница за доставена топлинна енергия е доказана по своето основание, което от своя страна обуславя и разглеждане на своевременно релевираното от ответника възражението за погасяване по давност на съдебно предявеното вземане.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите условия в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Задълженията за заплащане на месечните начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това (45 дни след това).

Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане, съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на 4

Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. / давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.

Настоящото производство е образувано с факта на подаване на исковата молба в съда – на 08.01.2024 г., поради което и с оглед приложение на нормите на чл. 115, б.

„ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“ ЗЗД от този момента давността се счита спряна и прекъсната, както е и спряна давността за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., като това се отнася само до вземанията, които не са погасени по давност, доколкото спиране и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла. Предвид приложимост на специалната 3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 08.01.2024 г., а непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата. В случая непогасени по давност са всички предявени вземания за процесния период /м.12.2020 г. – м.04.2022 г./, поради което съдът намира за неоснователно релевираното в обратен смисъл възражение на ответника.

Предвид гореизложените изводи, искът с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 1469,37 лева.

Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.01.2024 г. до окончателното плащане.