Решение № 2022 от 28.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2022 гр. Пловдив, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330115407 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба П. Г. К. против „НЕТКРЕДИТ” ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев” (ЛИТЕКС ТАУЪР) № 3, ет. 10, представлявано от Б.Ц.Н. и И. Н. Х., с която са предявени обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречие нрави и императивните разпоредби на ЗПК и чл. 22 ЗПК, както чл.

143, ал.2, т. 3 и т.20 ЗЗП за установяване в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит „***“ № **** от *** г. е недействителен, както и при условията на евентуалност за установяване в отношенията между страните, че клаузата на чл. 6 във вр. с чл. 4, ал. 3 от Договор за потребителски кредит „***“ № **** от *** г. е недействителна.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил срещу ищеца насрещен иск с правно основание чл. 240 във вр. с чл. 79 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 450 лв.- главница /остатък от чиста стойност/ по Договор за потребителски кредит „***“ № **** от *** г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 30.10.2024 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът по главния иск сочи, че на *** г. в качеството на кредитополучател е сключил с ответника в качеството на кредитор договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът му е предоставил паричен заем в размер от 500 лв., като ищецът се е задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва в срок до тридесет дни от усвояването при посочен в договора годишен лихвен процент от 40,60 % и ГПР в размер на 49,09 %. Съгласно чл.11, ал. 2 от договора възнаградителната лихва се сочи, че е уговорено, че се изчислява ежемесечно, като в случай, че в последния ден на падежа на лихвеното 1 плащане, не се погаси предоставената в заем сума, ведно с дължимото лихвено плащане, то дължимата лихва за ползване на усвоения транш до окончателното му погасяване се заплаща на всеки 30-ти ден, следващ датата на падежа на предходното лихвено плащане. От така изложеното ищецът счита, че процесният договор за кредит е без уговорен краен срок.

Твърди се, че в договора е посочено, че общата дължима сума по кредита е 703,04 лв. без яснота какви преки и косвени разходи са включени в тази сума. Посочва се, че в чл. 4.3. от договора е предвидено като задължение на потребителя предоставянето на обезпечение, което да отговаря на определени условия. При липсата на възможност на потребителя, в чл.

6 е предвидена за неустойка в размер на 4 лева плюс 0.89% от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и 0,89 % от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден. Съгласно ал. 2-ра на чл. 6 от договора, неустойката се начислява на ден, а съгласно ал. 4та начислената неустойка се заплаща заедно със следващото лихвено плащане по кредита на падежа на лихвеното плащане. Посочва се, че към настоящия момент задълженията по кредита не са изпълнени от ищеца. Твърди се, че договорът за кредит е недействителен поради липса на съществена задължителна информация по чл.11, ал. 1 от ЗПК като лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и индекса или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, като периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент и др. изрично посочени компоненти. Сочи се, че размерът на ГПР не е верен, тъй като в него не са включени преки и косвени разходи на потребителя с оглед на предвидената в чл. 6 неустойка. Твърди се, че преди подписване на договора, потребителят не е запознат с искането за представяне на обезпечение. Твърди се, че с неустойката се прехвърля на потребителя риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Счита неустойката за скрито възнаграждение за кредитора, което следва да се включи при формиране на ГПР. Твърди се противоречие с добрите нрави, като с излагат съображения, че предвидената неустойка излиза извън присъщите й функции. Цитира се съдебна практика. Сочи се нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, като се излагат подробни съображения в тази насока. Оспорва се клаузата за неустойка за недействителна на собствено основание, като неравноправна и противоречаща на добрите нрави, като се излагат доводи в тази насока. Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски.

Ответникът по главния иск не оспорва сключването на процесния договор за кредит с описаните в исковата молба условия по него, както и че при формиране на ГПР не е включена предвидената в договора неустойка. Оспорват се твърденията, че договора за кредит и клаузата за неустойка са недействителни, като се сочи, че както договорът, така и отделните клаузи са съобразени с императивните законови изисквания и не противоречат на добрите нрави. Ответникът посочва, че съгласно законовите разпоредби в ГПР не следва да се включва предвидената неустойка, доколкото същата представлява разход, който потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора. Оспорва се да е налице нарушаване на разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, като се излагат подробни 2 съображения в тази насока. Излагат се съображения за спазване на разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 11 ЗПК. На основание изложените доводи моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

Ищецът по насрещния иск посочва, че тъй като страните не са отправяли писмени изявления за прекратяване на договора, то следва да се приеме, че договорът е продължил своето действие до срока за издължаване на кредита – 06.07.2023 г. Твърди се, че по договора за кредит е предоставена сумата от 500 лв., като е заплатена от кредитополучателя единствено сумата от 50 лв., като е останала дължима главница в размер на 450 лв. Иска се да бъде осъден кредитополучателя да върне сумата от 450 лв., ведно със законна лихва. Претендират се разноски.

Ответникът по насрещния иск оспорва се предявеният насрещен иск, излагат се съображения за недействителност на договора и на оспорените клаузи. Твърди се, че поради недействителност на чл.1, ал.1 от договора за кредит предвиждащ автоматично подновяване до пет години, то падежът е настъпил след една година от сключване на договора или на *** г., като се прави възражение за погасяване по давност на вземането към датата на депозиране на насрещната искова молба. Излагат се доводи и за начална дата, от която да тече срокът на погасителната давност свързани с недействителността на целия договор, като се сочи, че същият е започнал да тече от датата на сключване на недействителния договор *** г.

Посочва се, че съгласно чл. 55 ЗЗД при заплащане на сума без основание, срокът на погасителната давност за връщане на тази сума започва да тече от датата на получаване на сумата. С оглед на така изложеното се моли предявеният насрещен иск да се отхвърли.

Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се оспорва и от приетия като писмено доказателство Договор за потребителски кредит „***“ № **** от *** г. се установява, че кредиторът Неткредит ООД се задължава да предостави на кредитополучателя П. Г. К. потребителски кредит под формата на кредитна линия в размер на 500 лв., със срок на ползване 1 година от датата на сключването на договора, като с изтичането му срокът се продължава с една година за общо пет години, ако в 30 –дневен срок преди изтичане на първоначалния или всеки последващ едногодишен период нито една от страните не изрази писмено желание за прекратяване на договора.

Установено е, че в рамките на срока на договора потребителят може многократно да усвоява суми по кредитната линия до максимално разрешения лимит. В разпоредбата на чл.

2, ал. 2 от Договора е установено, че първият транш от 500 лв. се предоставя към датата на сключване на договора.

В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора е договорено, че кредитополучателят се задължава да заплати дължимата лихва по първия транш по кредита в срока на лихвения период или в срок от 30 дни.

В разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Договора е установено задължение за кредитополучателя - в 3 срок до края на деня, следващ деня на предоставяне на сумата по първия транш, да предостави на дружеството гаранция по кредита, съгласно реда и условията, предвидени в Общите условия. Установено е, че банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, следва да бъде за сумата в размер от 1 000 лв. и със срок на валидност до 06.07.2023 г.

С клаузата на чл. 6, ал. 1 от Договора е установено, че при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за предоставяне на гаранция по кредита, последният дължи неустойка в размер на 4 лв. плюс 0, 89 % от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и 0, 89 % от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден, като неустойката се начислява, считано от изтичане на срока по чл. 4, ал. 3 от Договора и се дължи само за периоди, в който кредитът е бил без гаранция. В разпоредбата на чл. 6, ал. 4 е установено, че неустойката се заплаща заедно със следващото лихвено плащане по кредита – на падежа на лихвеното плащане.

В чл. 11, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от Договора е установено, че чистата стойност на кредитната линия е в максимален размер от 500 лв., като общата дължима сума е в размер от 703, 04 лв., при установен годишен процент на разходите от 49, 09 %.

С определението за насрочване на делото съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.

4 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че в посочения в договора годишен процент на разходите не е включено задължението за заплащане на неустойка, както и че е предоставена на кредитополучателя на датата на сключване на договора за кредит сумата от 500 лв.

В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е заявил, че доверителят му признава, че е заплатил сумата от 50лв. по договора за кредит, като не твърди да се извършвани други плащания.

Приет е като писмено доказателство и СЕФ, като клаузите са идентични с цитираните от договора за кредит.

Приета е като писмено доказателство и разпечатка на електронен документ, в която е отразено, че кредитът е просрочен, като падежът на лихвено плащане е настъпил на 04.03.2019 г.

По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

В случая не намира приложение разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗПК, а разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК относно необходимото съдържание на договора, доколкото макар договорът да е сключен под формата на кредитна линия, последният не представлява овърдрафт със срок за погасяване до три месеца.

Разпечатката съдържа 33 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e3d900cf-faa6-4a2d-946f-ccb4de55ddb8