Решение № 14 от 09.01.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Перник, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500572 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на дял ІІ, глава ХХ от ГПК .

С Решение № 552/26.09.2024 г. по гр. д. № 1852/2023 г. по описа на ВКС на РБ е обезсилено решение № 19/16.01.2023 г. по гр. д. № 586/2022 г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260034/14.07.2022 г. по описа на Районен съд – Радомир, в частта му, с която е отменен констативен нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 483/2006 г. на нотариус Б.К., с район на действие РС – ***, като недопустимо, и производството по делото е прекратено в тази част.

Със същото решение на ВКС, решение № 19/16.01.2023 г. по гр. д. № 586/2022 г. на Пернишки окръжен съд е отменено в частта му , с която е потвърдено решение № 260034/14.07.2022 г. по описа на Районен съд – Радомир, в частта му, с която е отхвърлен искът по чл. 124 ал. 1 от ГПК, предявен от Д. С. А., К. С. Ц., с конституирани на нейно място наследници – Д. В. Ц. и И. В. Ц., С. В. А. и В. П. Г. за признаване на установено по отношение на Б. О. Р., че той не е собственик на част от УПИ ***, кв. *** по регулационния план на ***, общ. ***, обл. ***, с площ на частта, съгласно удостоверение № 127/13.08.2019 г. и скица № 84/03.09.2019 г., издадени от община Радомир от 955 кв. м., която част е заключена между цифрите 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 1 по скица-проект, представляваща приложение № 10 1 към заключението на вещото лице Р.С. по изслушаната съдебно-техническа експертиза и делото е върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Въззивната жалба против решението на РС Радомир по дело № 586/2022 е подадена в срок и от лице , ищец по делото , при внесена държавна такса. Тя е допустима и делото следва да бъде разгледано по същество.

За да се произнесе повторно по същество, Пернишкия окръжен съд съобрази:

Пред РС Радомир е бил предявен иск на Д. С. А., К. С. Ц., с конституирани на нейно място наследници – Д. В. Ц. и И. В. Ц., С. В. А. и В. П. Г. за признаване на установено по отношение на Б. О. Р., че той не е собственик на част от УПИ ***, кв. *** по регулационния план на ***, общ. ***, обл. ***, с площ на частта, съгласно удостоверение № *** и скица № 84/03.09.2019 г., издадени от община Радомир от 955 кв. м., която част е заключена между цифрите 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 1 по скица-проект, представляваща приложение № 10 към заключението на вещото лице Р.С. по изслушаната съдебно-техническа експертиза.

Фактическите твърдения на ищците са били , че А.Т.П. , техен праводател, е бил собственик на два имота в м.”***„ , ливада и ленище , с обща площ от 1.1 декара, които при проведената делба се паднали в дял на двама от неговите наследници , братята С. и Р. Т., след което – внесени в ТКЗС. По заявление на С., подадено пред поземлената комисия гр. Радомир през 1992 г , и след служебно изготвен помощен план, ПК Радомир се произнесла през 2019 г с решение № , с което възстановила правото на собственост върху тези два имота на наследниците на С. и Р., като границите на нововъзстановения имот били в границите на притежаван от ответника по – голям по площ урегулиран поземлен имот . Твърди се още, че С.С.П. , праводател на ответниците, е бил собственик на други два имота в същата местност, с обща площ от 0.6 декара; синовете му К. и В. не били собственици на тези имоти. Имотите били внесени в ТКЗС, урегулирани през 1963 г. за мероприятие – градина , което обаче не било изпълнено, и че за част от така урегулирания имот Д. В. С., син на В., се снабдил с нотариален акт № ***,т. $$$$, рег. Номер ***, дело № 483 от 2006г на нотариус Б.К. при РС Радомир , които го легитимирал като собственик по силата на давност и завещание на имота , представляващ УПИ ***, кв. *** по регулационния план на ***, общ. ***, обл. ***. Впоследствие този имот бил продаден на В. Р., чийто наследник е ответника. Претендира се от ищеца , че реалните граници на възстановения имот са тези по удостоверението към решението и по този начин част от УПИ ***, кв. *** по регулационния план на ***, общ. ***, обл. ***, с площ на частта, съгласно удостоверение № *** и скица № 84/03.09.2019 г., издадени от община Радомир от 955 кв. м., която част е заключена между цифрите 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 1 по скица-проект, представляваща приложение № 10 към заключението на вещото лице Р.С. по изслушаната съдебно-техническа експертиза, е всъщност собствена на ищците. Затова се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено , че ответниците не са собственици на така описаната част от имота УПИ ***, кв. *** по регулационния план на ***, общ. ***.

2

Искът е приет от ответника да е неоснователен. Правата на собственост на ищците се оспорват, като се като се отрича идентичност между имотите, описани в делбения протокол на ищците , и терена , попадащ УПИ ***, кв.

*** по плана на Б.; твърди се, че не са били налице основания за постановяване на позитивно за ищците решение на ПК, тъй като не е спазена процедурата по чл. 11 ал. 4 от ППЗСПЗЗ към реституционното решение.

Оспорва се и твърдението на ищците, че притежаваните от ответника имоти са били внесени в ТКЗС , и поради това са придобили имота по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Иска се отхвърлянето на претенцията.

Според заключението на вещото лице , възстановения с решението на ПК „ сега общинска служба по земеделие „ е идентичен с бивш имот № 94.1 по помощния план по чл. 13а ал. 1 от ППЗСПЗЗ за поземлен имот в м. „*** , с . Б.

; на база наличните по делото и допълнително установени данни и материали , е невъзможно да се установи идентичност между тези имоти и имотите по протокол от 15.05.1946г. – ливада и ленище на ищците. За землището на *** няма създаден регистър на бившите имоти, въпреки проведената за целта анкета. Съгласно помощния план, съседите на бившия имот № 1 са имоти по кадастралния план от 1961г. – 1963г., имоти пл. № ***, ***, *** и ***, собствениците на които не съвпадат със съседите по разделителния протокол.

Вещото лице казва още, че границите на бившите имоти не са установени съгласно разпоредбите и изискванията на чл. 13а ал. 4 от ППЗСПЗЗ , няма към преписката по изготването на плана приложени доказателства , от които да е видно , че пред техническата служба на община Радомир се е развило производство по чл. 11 ал. 4 от ППЗСПЗЗ , че техническата служба е постановила решение, което да се одобри със заповед на кмета, а изработения помощен план не е в състояние да замени липсващото такова решение.

Възоснова така установените факти, районния съд е приел , че ищците не се легитимират като собственици на реституирания имот и е отхвърлил исковете . Решението му е било потвърдено от ПОС с решение по гр. д. № 586/2022 г.; което на свои ред е отменено в една част от ВКС , а в друга – обезсилено, и исковото производство прекратено в тази част . С решението си ВКС се е произнесъл по въпроса: „Допустимо ли въззивният съд да потвърди решение на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск за собственост, ако в мотивите е приел, че ищецът не е доказал правото си на собственост, не че ответникът е доказал правото си, отричано от ищеца?“ Приел е, че съгласно ТР № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС, т.1, в производството по отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, като преценката за това е свързана с допустимостта на иска. При наличие на правен интерес от предявяването му, ответникът е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, защото само неговото право е предмет на спора, като трябва да изчерпи всички основания, на които то е могло да се породи. Посочил е, че в конкретния случай произнасянето на въззивния съд противоречи на разясненията, дадени в тълкувателния акт, тъй като изводът за неоснователност на предявения иск е обоснован с липсата на установеното от ищците право на собственост.

3

Обусловил е изхода от спора от материалноправната легитимация на ищците, вместо да обсъди претендираното от ответника право на собственост въз основа на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните. Приел е, че като не е обсъдил събраните по делото доказателства в подкрепа на твърдяното от ответника право на собственост и не е направил въз основа на тях фактически и правни изводи за претендираното от него и отричано от ищеца право, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е обусловило отмяната на въззвното решение и връщането му за разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Перник, който да обсъди събраните доказателства и да направи следващите се от тях фактически констатации и правни изводи относно твърдяното от ответника право на собственост върху спорния недвижим имот.

За да се произнесе повторно по същество , ПОС прецени следното :

По делото е безспорно, че ищците черпят права от реституционно решение № 61/10.09.2019г., с което им е възстановен в реални граници имот, очертан на терен като част от имот на ответниците. Затова искът е допустим, при интерес от исканото установяване.

По правата на ответника върху имота, съобразно дадените от ВКС указания:

При отрицателен установителен иск за непринадлежност на право на собственост , ответника , който претендира това право за себе си , следва да го докаже при условията на пълно главно доказване.

Ответника претендира да е собственик по силата на наследство , завещание и придобивна давност на имота, представляващ УПИ ***, кв. *** по плана на ***. Установява се от записа в емлячния регистър , че праводателя им С.П. е имал два имота в м. „*** „ , каквито обаче в записите на двамата му сина в същия регистър не фигурират; следователно наследствено правоприемство по закон няма настъпило. Не може да се каже, че В. С. е завещал собствените си имоти на сина си Д., тъй като това завещание отстъства като документ по делото. Тъй като се касае за земеделска земя, правата върху които се възстановявят чрез реституция по ЗСПЗЗ, то съобразно чл. 5 ал. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, ответниците не могат да се позоват на изтекла в тяхна полза преди датата на постановяването на реституционното решение придобивна давност. Няма и свидетелски показания, които да установяват владение на С. върху тази част от имота. Обратно, от показанията на разпитания свидетел Д. на л. 123 от първоинстанционното дело личи , че тя познава имота на ищците и те са го обработвали, докато им е реституиран. Нещо повече , съобразно практиката на ВКС, обективирана в ТР № 9/2012 г. и в множество други инстанионни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, приема се, че ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, не може да оспорва легитимацията на ищеца с възражението, че ищецът или наследодателят му не са били собственици на възстановения им по ЗСПЗЗ имот към образуване на ТКЗС или че липсва идентичност между притежавания към образуване на ТКЗС имот и възстановения, ако самият 4 ответник не заявява собствени или на наследодателя му права върху имота към образуване на ТКЗС.

С оглед изложеното и доколкото РС Радомир е достигнал до различен извод относно основателността на иска, първоинстанционото решение е неправилно и следва да бъде отменено , като иска бъде уважен изцяло.

Предвид изхода на спора , право на разноски имот ищците, като такива им се дължат за три инстанции, включително такси и хонорари на вещо лице и особен представител.

Воден от изложеното, Окръжен съд гр. Перник

РЕШИ:

Отменя изцяло решение № 260034/14.07.2022 г. по описа на Районен съд – Радомир , като вместо това ПОСТАНОВЯВА: