Определение № 863 от 08.07.2026, Административен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 863 по входящ номер № 1271 от 07.07.2026 г.

Силистра, 08.07.2026 г.

Административният съд - Силистра - VII състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ЖАНЕТ БОРОВА като разгледа докладваното от съдията Жанет Борова административно дело № 173/2026 г. на Административен съд - Силистра, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по искане от Р. М. Х., [ЕГН] с постоянен адрес: гр. Силистра, [улица], подадена чрез адв. В. П. от АК – Силистра, за спиране на предварителното изпълнение, допуснато по силата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-39-0003 от 02.06.2026 г., издадена от началник ОО „АА“ на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Силистра, с която са наложени принудителни административни мерки /ПАМ/ - по чл. 106а от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година и временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 1/една/ година, чрез сваляне и отнемане на 1 /един/ брой регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация на превозно средство част II.

Искането за спиране на предварителното изпълнение е депозирано отделно с вх. № 1271 / 07. 07. 2026 год.

След като се запозна с молбата и представените с нея доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Искането за спиране, е процесуално допустимо предвид, че е подадено в срок, от активно легитимно лице, с правен интерес и е съединено с оспорване на издадената заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-39-0003 от 02.06.2026 г., издадена от началник ОО „АА“ на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Силистра.

Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 107, ал. 3 от Закона за автомобилните превози / ЗАвП/, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК. Същевременно презумпцията по чл. 107, ал. 3 от ЗАвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 106а от ЗАвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 107, ал. 3 от ЗАвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 от АПК. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК на актове по чл. 106а от ЗАвП, преценява дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ЗАвП обжалването на заповедите, с които се прилагат ПАМ по чл. 106а ЗАвП се извършва по реда на АПК. Подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 107, ал. 3 ЗАвП, поради което и именно законодателят е този, който презюмира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В действителност, целта на искането за спиране на изпълнението на административния акт е защита на интересите на жалбоподателя, адресат на изпълнението, поради което и в хипотеза на чл. 166, ал. 4 АПК, молителят е този, който следва да докаже значителна или трудно поправима вреда, която предварителното изпълнение на акта би могла да му причини.

В ЗАвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. При липса на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането, съдебната практика е извела, че тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение.

За да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му, тоест следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

В случая оспорващият твърди и представя доказателства, касаещи здравословното му състояние и твърди, че с оглед на същото е необходимо да ползва автомобил.

Както беше посочено по – горе, законовото правило на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК изрично определя, че съдът извърша преценка на искането за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение само на базата на нови обстоятелства - такива, които са възникнали след издаване на оспорения акт. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на жалбоподателя. Следва изрично да се посочи, че законодателят изисква вредите да са резултат от предварителното изпълнение, не от акта. В случая не са посочени и не са налице обстоятелства, които да са възникнали след издаването на оспорения акт и които да са в състояние да породят значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение. Претендираните в случая вреди от жалбоподателя са породени именно от изпълнението на акта, т. е. настъпването им не е резултат от нови обстоятелства, настъпили след издаването му.

Следва да се има предвид, че трудно поправимата или значителна вреда, трябва да е противопоставима на защитения от закона обществен интерес и да го преодолява. Посочените от жалбоподателя вреди – лишаване от възможността да управлява и ползва собствения си автомобил не са от естество да преодолеят съображенията на ЗАвП, уреждащ контрола при извършването на правнорегламентирана дейност. Законовата разпоредба предпоставя засягане на правата на собственика на автомобила, в защита на особено важния обществен интерес за осигуряване защитата на здравето и сигурността на пътниците. Това въздействие върху субекта е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на определен вид правонарушения. Крайният резултат е осуетяване на възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение, чрез препятстване възможността за движение по пътищата на ППС, поради което посочените от жалбоподателя вреди не са от естество да преодолеят съображенията за защита на обществения и държавен интерес.

По изложените съображения, съдът приема, че искането е неоснователно и недоказано, поради което следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, вр. чл. 107, ал. 3 от ЗАвП, СсАС,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на Р. М. Х., [ЕГН] с постоянен адрес: гр. Силистра, [улица], за спиране на предварителното изпълнение, допуснато по силата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-39-0003 от 02.06.2026 г., издадена от началник ОО „АА“ на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Силистра, с която са наложени принудителни административни мерки /ПАМ/ - по чл. 106а от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година и временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 1/една/ година, чрез сваляне и отнемане на 1 /един/ брой регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация на превозно средство част II.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението чрез Административен съд – Силистра пред Върховния административен съд на Република България.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�