Решение № 72 от 29.05.2024, Районен съд - Омуртаг

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Омуртаг, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невяна П. Захариева при участието на секретаря Стела Викторова като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Гражданско дело № 20213510100069 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.357, ал.1, във връзка с чл.358, ал.1, т.1, предл. 2-ро във връзка с чл. 188, ал.1, т.1 от КТ.

Ищцата Н. Е. С., с адрес: ***, действаща чрез пълномощника си адв.А. М. от АК – Търговище, твърди в исковата си молба, че издадената Заповед № РД012367/18.12.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, изд. от Р. П. – изпълнителен директор на АСП гр. София била издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, т.к. не била спазена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание, предвидена в КТ, а и предвид обстоятелството, че при издаването на обжалваната заповед не е било налице извършено нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ вр. с чл. 5, ал. 1, б. „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679/27.04.2016 г. вр. с § 1, т. 3 от ЗЗЛД. Описана е в ИМ фактическата обстановка такава, каквато е според ищцата, хронологично са посочени действията на ищцата и обстоятелствата, при които е била извършена проверката, изложени са съображения за преклудиране на възможността за налагане на дисциплинарно наказание за твърдяното нарушение на осн. чл. 194, ал. 1, предл. първо от КТ, за което са изложени подробни съображения и е посочено, че от откриване на нарушението през м. август 2020 г. до налагане на дисциплинарното наказание на 18.12.2020 г. са минали повече от 2 месеца. Твърди се, че дори и да се приеме, че нарушението е извършено по време на тематичната проверка през м. септември 2020 г. също са минали повече от два месеца от откриването му. Сочи се в молбата, че паролата на потребител с инициали „neseydova“ е била съхранена на компютър, използван от А. Б., а не на компютъра на ищцата, която в обяснението ясно е вписала, че компютъра на Б. е инсталиран в стая на 1 социалните работници през м. март 2020 г., преди това е бил ползван от К. Й. – гл. специалист „***“ в Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Омуртаг и според ищцата именно Й. по длъжностна характеристика извършвала цялостната дейност на системен администратор в Дирекцията и е създала и запаметила самите пароли още през 2018 г., когато е стартирала работата с новата тогава ИИС. Ищцата твърди, че на практика паролата й е била използвана от друг служител на Дирекцията в почивни дни, а не от нея самата, предвид обстоятелството, че нейната парола е използвана от друг служител на Дирекцията, а не от външни лица и в случая не можело да се твърди наличие на нерегламентиран достъп до ИИС, защото този достъп е осъществен от служители на Агенция „Социално подпомагане“. В тази връзка е уточнено, че достъпът, който самите проверяващи били осъществили по време на двете проверки през месеците август и септември 2020 г. не съставлява нерегламентиран достъп до тази система, а регулярна работа на служители на Агенцията. Изтъкнато е в молбата, че ищцата никога не е била запознавана в правила, утвърдени със Заповед РД01-1285/08.07.2019 г. на изп. директор на АСП и че никога не е подписвала с документ, удостоверяващ запознаването й с текста на тези правила. Изложено е още, че в случая не била изпълнена разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ. Предвид изложеното в молбата се иска да се постанови решение, с което да се отмени наложеното на ищцата дисциплинарно наказание с процесната заповед. Претендират се и направени разноски. В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв. А. М. от АК – Търговище и поддържа иска.

Ответникът “Агенция за социално осигуряване”, с адрес: гр.София, п. к.

1051, ул.”Триадица” № 2, се представлява от ст. юрк. М. Т., която оспорва иска и завява, че поддържа изцяло изложеното в подадения писмен отговор и моли да се отхвърли иска. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, който отговаря на изискванията на чл. 131 ал.2 ГПК. В депозирания отговор ответникът оспорва исковата молба, излага становище, че процесната заповед е издадена в резултат на проведено дисциплинарно производство, в което работодателят е изпълнил всички свои задължения, установил е факта на нарушението, събрал е необходимия доказателствен материал, съдържащ се в дисциплинарната преписка.

Твърди се, че ответникът е извършил задължението си да покани служителя по смисъла на чл. 193 от КТ да даде обяснения и е спазил установените законови изисквания при оформяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

Посочено е в отговора, че заповедта съдържа всички изискуеми реквизити и че в мотивите на същата била описана реалната фактическа обстановка, подкрепена с относими и валидни доказателства, както и че всички съществуващи обстоятелства, свързани с доказване на извършените деяния, са правилно подведени под относимите състави на дисциплинарно нарушение, а именно по чл. 187, т. 7 КТ, като се излагат съображения в подкрепа на това становище. Цитирана е и съдебна практика на ВКС относно необходимото съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Посочено е, че работодателят е определил дисциплинарно наказание, след като е събрал всички относими доказателства, преценил ги е в цялост и и поотделно и е стигнал до извода, че те потвърждават извършеното от нарушителя нарушение по чл.

187, т. 7 от КТ. Сочи се в отговора, че при определяне на наказанието са спазени критериите по см. на чл. 189, ал. 1 КТ и е взето предвид обстоятелството, че на служителя е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ с предходна заповед на изпълнителния директор на АСП. Ето защо се прави искане да се постанови решение, с което да се остави без уважение подадената ИМ, като се претендира и присъждане на разноски.

2

Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Процесната заповед е връчена на 21.12.2020 г., а искът е предявен на 19.02.2021 г., т. е. в двумесечния срок регламентиран в разпоредбата на чл. 358 ал.1 т.2 от КТ и следователно е допустим.

Като писмени доказателства по делото са приложени представените от ищцата Заповед № РД01-2366/18.12.2020 г. на АСП, писмо изх. № 30-101775/12.11.2020 г., обяснение от Н. Е. С. от 19.11.2020 г., искова молба от Н. Е. С. срещу Заповед № РД011449/31.07.2020 г. на изп. директор на АСП, ведно с известие за доставяне. Ответната страна е представила единствено препис от искова молба подадена от С. против предходна заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ и не е представила никакви доказателства.

От приложената към молбата заповед, се установява, че със същата е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищцата за нарушаване на чл. 6, ал. 2 от ЗСП във връзка с Глава втора, раздел ІІ, чл. 5, ал. 5, предл. 2-ро от Правилата за администриране на дейностите по отпускане, изплащане и/или възстановяване на социални плащания, предоставяне на социални услуги и предприемане на мерки и дейности по закрила на детето, утвърдени със Заповед № РД01 – 1285/08.07.2019 г., квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 5, ал. 1, б. „е“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 на ЕП и Съвета от 27.04.2016 г., във вр. с § 1, т. 3 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл. 4, т. 8 от Общия регламент и във връзка с цитираните по – горе разпоредби от ЗСП и Правила.

Видно е от приложените по делото писмо и обяснения, че преди издаване на процесната заповед от ищцата са изискани обяснения по реда на чл. 193, ал.1 от КТ и тя е дала такива. В показанията си разпитаната по делото като свидетел Х. М., посочва, че работи в ДСП – Омуртаг и че с ищцата били колежки. Посочва, че с ищцата в начало на м. август 2020 г. установили, че с паролите им за достъп до ИИС били обработени заявленията в съботни дни. Уточнява, че паролите били запаметени на друг компютър и че при извършена проверка на 11.08.2020 г подали сигнал за случая. Свидетелката е категорична, че с ищцата не са предоставяли паролите си за достъп до посочената по – горе система на други лица и че след случилото се променили същите.

Въз основа на събраните доказателства съдът намира, че предявеният иск е основателен. Дисциплинарната отговорност е отговорност, която виновното лице следва да понесе за допуснато неизпълнение на трудово задължение или нарушение на нормите на трудовата дисциплина. В тежест на ответника е да установи, че дисциплинарното наказание е законосъобразно наложено, а именно: че заповедта е издадена от лице, което притежава съответната компетентност, т. е. което има качеството на работодател или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон, че са спазени изискванията на чл.

193, чл. 194 и чл. 195 от КТ, че работникът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно. В конкретния случай ответникът не е представил абсолютно никакви доказателства по делото. Въз основа на описаните по – горе доказателства, представени от ищцовата страна, която не носи тежестта на доказване в настоящото производство, не може да се стигне до безспорни и категорични изводи, че са спазени всички законови изисквания при провеждане на дисциплинарното производство, в което е издадена процесната заповед и че ищцата е извършила виновно посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина. С постановеното по настоящото дело определение по реда на чл. 140 от 3

ГПК на ответника изрично е указано, че е именно в негова тежест да докаже, че е спазил законовите изисквания при провеждане на дисциплинарното производство, в рамките на което е издадена процесната заповед и че ищцата е наказана за виновно извършено от нея нарушение на трудовата дисциплина, но той не е сторил това Ето защо, предвид изложеното по – горе, съдът намира предявеният иск за основателен и процесната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Ищецът претендира за заплащане на направените по делото разноски съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК сумата в размер на 300.00 лева, представляваща платено в брой адвокатско възнаграждение на един адвокат по представен договор за прана защита и съдействие. Предвид уважаване на иска и доказаното плащане на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца сумата от 300.00 лева. Предвид факта, че ищецът по трудовия спор е освободен от внасяне на дължимите държавни такси при завеждането на делото, то на основание чл. 78 ал.6 ГПК във връзка с чл.83 ал.1 т.1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Районен съд - Омуртаг сумата в размер на 30.00 лева съгласно чл. 3 от ТДТССГПК.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед № РД01-2366/18.12.2020 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, с адрес: гр. София, п. к. 1051, ул. „Триадица“ № 2, с която на основание чл. 188, т. 2 от КТ, на Н. Е. С., на длъжност “***” в отдел „Социална закрила“ в Дирекция „Социално подпомагане“ Омуртаг, е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, “Агенция за социално подпомагане, с адрес: гр. София, п. к. 1051, ул. „Триадица“ № 2, с БУЛСТАТ 121015056, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Е. С., с адрес: ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 300.00 /триста/лева – представляваща направени разноски по делото за платено в брой адвокатско възнаграждение на едни адвокат по представен договор за правна защита и съдействие.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, “Агенция за социално подпомагане, с адрес: гр. София, п. к. 1051, ул. „Триадица“ № 2, с БУЛСТАТ 121015056, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - град Омуртаг сумата от 30/тридесет/ лева, представляваща дължима държавна такса по настоящото дело.