Решение № 5 от 04.01.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№5 гр. П., 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Н. при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Н. Гражданско дело № 20231230100846 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на разглеждане са първоначален и насрещен иск по чл. 127, ал. 2 СК, а също и първоначален такъв по чл. 127а, ал. 2 от същия кодекс.

Ищецът – И. Д. Д., с адрес в гр. П., ул. „М.“ № 36, ЕГН **********, твърди, че с ответницата са родители на малолетното дете А. И.ова Д.а, ЕГН **********.

Поддържа, че с майката на детето са живели на семейни начала, след което са се разделили. Сочи, че с последната не могат доброволно да се разберат по въпросите, касаещи упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката за бъдеще време на детето. Смята, че той трябва да упражнява родителските права спрямо детето и местоживеенето му да бъде при него, а на майката да бъде формиран режим на лични отношения и тя да заплаща издръжка за бъдеще време от 300 лв. месечно. Заявява, че с цел лечение и почивки детето има нуждата многократно да напуска пределите на страната (за пътувания до Република Г. и до Кралство Б.), за което майката не дава съгласие. Иска постановяване на съдебно решение, с което визираните проблеми да бъдат разрешени. Претендира и съдебни разноски.

Ответницата – Й. Г. С., с адрес с. М., общ. П., ЕГН **********, счита, че в интерес на детето е то да живее при нея и тя да упражнява родителските права по отношение на него, а на бащата да се определи режим на лични контакти и той да му заплаща месечна издръжка от 350 лв. Оспорва искането на ищеца за пътуване на детето 1 в чужбина, без нейно съгласие.

Съдът приема следното:

1. По упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на детето за бъдеще време (чл. 127, ал. 2 СК):

1.1. Относно родителските права и местоживеенето:

Преценката кой от двамата родители да упражнява родителските права спрямо ненавършило пълнолетие дете е предпоставена от редица фактори. Тук в пълна степен важат указанията, дадени с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на Върховния съд (ППВС), които запазват своята актуалност и при действието на сегашния СК (вж. Решение № 159 от 19.06.2015 г. по гр. д. № 6884/2014 г., III г. о. на ВКС). Част от критериите вече са и нормативно закрепени в разпоредбата на чл. 59, ал.

4 СК, макар изброяването им да е примерно, поради което съдът може да вземе предвид и други обстоятелства, ако имат значение за правилния отговор на въпроса при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права.

Изходната база винаги трябва да е най-добрият интерес на детето (вж. Решение № 58 от 12.02.2014 г. по гр. д. № 6073/2013 г., IV г. о. на ВКС). Той се определя в съответствие с легалната дефиниция на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. За неговото охраняване е необходимо да бъдат отчетени възпитателските качества и моралният облик на родителите, полаганите от тях грижи, желанието им да отглеждат и възпитават детето, привързаността на последното към тях, полът и възрастта му, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение, материалните условия на живот, с които всеки от родителите разполага, както и другите съществени факти, формиращи спецификата на казуса.

Поначало и при равни други условия, ако става дума за дете от женски пол, което е на ниска възраст, майката се явява по-пригодният родител за отглеждането му от биологична гледна точка (вж. т. II, б. „е“ и б. „ж“ от цитираното ППВС, както и Решение № 54 от 16.02.2015 г. по гр. д. № 5475/2014 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 39 от 09.03.2018 г. по гр. д. № 3857/2017 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 80 от 03.08.2020 г. по гр. д. № 3922/2019 г., III г. о. на ВКС и Решение № 68 от 24.06.2021 г. по гр. д. № 2117/2020 г., III г. о. на ВКС).

Правилната оценка на тези принципни положения в контекста на разглеждания казус предполага съобразяването им на фона на данните, съдържащи се във формираната в рамките на настоящото производство доказателствена съвкупност. В нея се включват събраните гласни доказателствени средства (показанията на разпитаните свидетели С. Т., П. С. и Б. М.), немалкият обем от писмени доказателства, изслушването на двамата родители по чл. 59, ал. 6 СК и социалните доклади, представени от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. П..

Анализът на така очертания доказателствен материал, в който не се наблюдават 2 съществени противоречия по проблемите, които са значими за делото, дава основание за следните фактически констатации:

- Детето А. И.ова Д.а е на 1 година и 10 месеца.

- Страните в производството са неговите баща и майка, като двамата не са сключвали граждански брак, а са живеели в условията на фактическо съпружеско съжителство, но през месец август на 2022 г. са се разделили.

- Детето страда от тежко офталмологично заболяване („двустранно конгенитално /вродено/ потъмняване на роговиците“), изискващо продължително лечение както в страната (в специализирана болница за очни болести в гр. С.), така и в чужбина (в профилирана клиника в Кралство Б.). От приетата медицинска документация (епикризи, операционни доклади и амбулаторни листове) става ясно, че детето вече е претърпяло 3 оперативни офталмологични интервенции, а понастоящем е на перманентна консервативна терапия (поставяне на капки в очите). Последната препоръка (съобразно амбулаторен лист от 27.10.2023 г.) на консултиращия чуждестранен специА.т е, че е нужно провеждане на диагностична процедура (оглед на лявото око под обща анестезия поради намалена прозрачност на поставения по-рано роговичен трансплантант), за което не е посочено, че трябва да стане в условията на спешност или в рамките на определен срок. В тази връзка бащата е запазил час за извършване на процедурата в чуждестранната клиника за 28.12.2023 г., което е след приключване на съдебното дирене.

- След като ищецът и ответницата са се разделили, тя заедно с детето, се е установила в дома на родителите си в с. М., общ П.. Подпомагана от своите родители и баба, както и от семейството на брат си, което живее в същата къща, ответницата успява да задоволява базисните потребности на детето, включително и онези, произтичащи от здравословното му състояние. Ответницата е и дипломирана акушерка. Не са основание за обратния извод данните, верифицирани чрез разпита на свидетелката Ст. Т., както и посредством част от медицинските документи (епикриза от 02.06.2023 г. на Клиниката по очни болести при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД – гр.

С. и операционен доклад от 07.06.2023 г. на клиниката в Кралство Б.), според които в края на май 2023 г. детето е получило травматично засягане на лявото око, наложило последната оперативна намеса. Касае се за единичен случай на нараняване, за което няма ясни данни как точно се е получило, като не са налице никакви сведения, че майката е неглижирала грижите за детето, което да е довело до коментирания здравословен проблем. От друга страна, става въпрос за малко дете и съответно никак не е изключено неволно автонараняване на очната тъкан, която поради структурата си е по-податлива на такива засягания от други човешки тъкани, разположени на главата на човека, за което заключение не са нужни специални знания. Несполучил е и опитът на ищеца да аргументира тезата си, че майката не е достатъчно пригодна да отглежда детето, понеже напоследък у самото дете се наблюдавали прояви на автоагресия (леки 3 удари с ръце по главата при повишено нервно напрежение). В тази насока и двамата родители, в изпълнение на родителската си функция, трябва при нужда да направят необходимите консултации със специА.т (детски психолог), а не да използват този проблем за обосноваване на процесуални позиции по делото.

- Бащата живее сам в собствено жилище в гр. П., но може да разчита на подкрепата на своята майка, която е медицинска сестра и живее в същото населено място.

- Както в жилището на родителите на ответницата, така и в онова на ищеца са създадени нормални битови условия, които позволяват отглеждането на детето.

- Личните отношения между страните са силно влошени, което води до нарушена комуникация дори и по проблемите, отнасящи се до самото дете, включително и по такива, свързани със здравословното му състояние (начин и място на лечение).

- И майката, и бащата са трудово ангажирани, като първата сега е в отпуск за отглеждане на детето, получавайки обезщетение от държавното общество осигуряване в размер на 710 лв. месечно, докато месечният трудов доход на бащата е около 2 000 лв.

- По повод социалното обкръжение и на двамата родители трябва да се отбележи, че не се констатира някой от тях да е част от лоша социална среда, която да влияе или да би могла да повлияе отрицателно на самото дете.

- И ищецът, и ответницата изразяват категорично желание да упражняват родителските права спрямо детето и то да живее при тях.

Гореизложеното, преценено на базата на критериите, от които е детерминирано решаването на спора за родителските права по чл. 127, ал. 2 СК, мотивира извода, че и двамата родители притежават добър родителски капацитет и са еднакво мотивирани да се грижат за благосъстоянието на детето. И майката, и бащата имат потенциал за осигуряването на стабилна среда, в която то да бъде отглеждано и възпитавано.

Майката обаче има известна преднина, произтичаща от факта, че детето е момиче на много ниска възраст и тя пряко го отглежда още от раждането, като няма никакви разумни причини да се правят промени, искани от ищеца. Затова ответницата трябва да упражнява родителските права по отношение на детето и при нея следва да бъде местоживеенето му, на адреса й в с. М., общ. П..

1.2. Относно режима на лични отношения с родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права:

Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители (вж. Решение № 243 от 08.07.2014 г. по гр. д. № 7289/2013 г., IV г. о. на ВКС). Мерките за лични контакти между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, трябва да бъдат ориентирани към предоставяне на най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни 4 отношения (вж. Решение № 164 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г., III г. о. на ВКС). Самите цели на личните отношения са свързани с постигане на възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата си родители (вж. Решение № 217 от 27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 59 от 04.05.2018 г. по гр. д. № 2396/2017 г., III г. о. на ВКС).

Тези утвърдени принципни постановки, пренесени на плоскостта на фактическите положения, установени по делото, включително възраст на детето, изключително близкото местоживеене на бащата и силното му желание и добрата възможност активно да присъства пълноценно в живота на детето, са база за формиране на режима на лични контакти между тях по следния начин:

- от 17:00 ч. на всеки първи и трети четвъртък от месеца до 17:00 ч. в неделя на същата седмица, с преспИ.е;

- 4 седмици през лятото, с преспИ.е, определени по споразумение с майката, а при липса на такова – в периодите от 10:00 ч. на 01 юли до 18:00 ч на 15 юли и от 10:00 ч. на 17 август до 18:00 ч. на 31 август на съответната година;

- за Коледните празници, в четна година – от 10:00 ч. на 23 декември до 18:00 ч на 28 декември, с преспИ.е;

- за Новогодишните празници, в нечетна година – от 10:00 ч. на 28 декември до 18:00 ч. на 02 януари, с преспИ.е;

- за Великденските празници, в четна година – от 10:00 ч. на Велики петък до 18:00 ч. на Велики понеделник, с преспИ.е;

- за рождения ден на детето (22 февруари), в нечетна година – от 17:00 ч. на предходния ден до 18:00 ч. на следващия ден, с преспИ.е;

- при осъществяването на режима на лични отношения бащата трябва да взима детето от местоживеенето му при майката и да го връща там.

1.3. Относно издръжката за бъдеще време:

За правилното определяне на нейния размер са от значение нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на субекта, който я дължи (чл. 142, ал.