Решение № 174 от 22.10.2020, Административен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№174/22.10.2020 г.

Гр.

Ямбол, 22.10.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА при секретаря Д. Димитрова, разгледа докладваното от председателя адм. д. № 130 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на „Континвест“ ООД, гр. София против Заповед № ДК-02-Я-3/14.04.2020 г., издадена от Началника на РДНСК - Ямбол, с която на осн. чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е разпоредено да се премахне установения незаконен строеж „Помпена станция“, намиращ се в

УПИ ХVI, кв. 333 по плана на гл. Ямбол, с административен адрес: гр. Ямбол, ул. „***. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна и следва да се отмени, тъй като въпросната помпена станция няма статут на строеж, а се касае за текущ ремонт на съществувалата към момента на въвеждането в експлоатация през 1988 г. площадка за неорганични соли, част от която е и цеха за алуминиеви соли. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание дружеството

– жалбоподател се представлява от адвокатите Ч. и С., които поддържат изцяло подадената жалба. Изразяват становище, че белезите на помещението сочат на преместваем обект, а не на строеж и като такъв, подлежи на друг режим. В представеното писмено становище с вх. № 2012/05.10.2020 г. отново се застъпва становището, че обекта е преместваем такъв по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ и поради това за него не се изисква издаването на строителни книжа по чл.

148, ал. 1 от ЗУТ и съответно не е приложим реда за премахването му по чл. 223, вр. с чл. 225 от ЗУТ.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител – юр.

В. , оспорва подадената жалба, като изразява становище за законосъобразност на заповедта – предмет на същата.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Между страните по делото не е спорно, че дружеството - жалбоподател „КОНТИНВЕСТ“

ООД е собственик на УПИ XVI в кв. 333 по плана на гр. Ямбол.

На 28.02.2020 г., по повод подадена жалба, в присъствието на управителя на „КОНТИНВЕСТ“ ООД била извършена проверка от работна група в състав: Ф.Г.Б.– инспектор при РДНСК – Ямбол и К.И.К.– старши инспектор при РДНСК – Ямбол на строеж „Помпена станция“, намиращ се в УПИ XVI в кв. 333 по плана на гр. Ямбол, с административен адрес: гр. Ямбол, ул. „***.

Установеното в хода на проверката е отразено в съставения Констативен акт № ДК-01-3/28.02.2020 г. и от него е видно, че въпросната помпена станция е собственост на жалбоподателя и е изпълнена източно до промишлена едноетажна масивна сграда с идентификатор *** от КК на гр. Ямбол, представляваща цех „Алуминиеви соли“, построен през 1985 г. Строежът „Помпена станция“ е с размери 2.20/2.20 и височина 2.1 м. Конструкцията на постройката е метална, с преградни стени, едноскатен покрив от изолационни сандвич – панели. Технологично оборудване се състои от 2 броя помпи, осигуряващи вода за противопожарни нужди чрез съществуващ противопожарен водопровод на производствената площадка. Посочено е също, че по устни сведения на управителя на „КОНТИНВЕСТ“ ООД, строежът „Помпена станция“ е изпълнен 2016 - 2017 г. Строежът, съобразно отразеното в констативния акт, е първа категория и за него не са представени изискващите се строителни книжа – инвестиционни проекти, разрешение за строеж. Като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.

На същата дата – 28.02.2020 г. е съставен и Констативен акт № ДК-01-4, в който работната група е отразила резултата от извършената проверка за съответствието на строежа, представляващ „Помпена станция“ в УПИ XVI в кв. 333 по плана на гр. Ямбол с предвижданията на действащия Подробен устройствен план. Видно от съдържанието на този констативен акт, действащият подробен устройствен план е одобрен със Заповед № I-А-515 от 26.05.2006 г. на Кмета на Община Ямбол и предвижда УПИ XVI в кв. 333 по плана на гр. Ямбол „За производство на неорганични соли“, с основно застрояване – с ограничителни линии на застрояване, запазване на 2 бр. 2МсбС, височина до 3 етажа (по малко от 10 метра), Пзастр. 80%, Кинт.

2, Поз. 20%, Чисто производствена територия. Посочено е, че проверяваният строеж съответства на предвижданията на ПУП – ПР и ПЗ, но е „изпълнен без изискващите се строителни книжа – без одобрени инвестиционни проекти, без разрешение за строеж, в нарушение на чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1 от ЗУТ“ и е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Двата констативни акта са изпратени на дружеството – жалбоподател с писмо изх. № Я-84-00-134/18.03.2020 г. и са получени на 20.03.2020 г. (Известие за доставяне № ИД PS 8600 00PAP7 Q), но в предвидения 7 – дневен срок възражение против тях не са постъпили (Констативен протокол от 30.03.2020 г.)

Със Заповед

№ ДК-02-Я-3/14.04.2020 г., издадена от Началника на РДНСК - Ямбол, на осн. чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е разпоредено на „КОНТИНВЕСТ“ ООД да премахне установения незаконен строеж „Помпена станция“, намиращ се в УПИ XVI в кв. 333 по плана на гр. Ямбол, с административен адрес: гр. Ямбол, ул. „***. Видно от съдържанието на тази заповед, тя е издадена въз основа на установените с горните констативни актове обстоятелства. Именно тази заповед е предмет на жалбата, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по която вещото лице поддържа и в съдебно заседание и от което се установява, че процесната помпена станция е построена, като най-напред е изградена бетонова площадка с размери 2м/2м, която представлява и фундамента на същата. Върху самата бетонова настилка, върху стоманена скара, са монтирани два броя помпи. Носещата конструкция на постройката включва скелет от стоманени студеноогънати профили с правоъгълно сечение, свързани чрез заваряване. Ограждането и покритието е от термопанели с дебелина 5 см.

Закрепването на термопанелите към носещия скелет е чрез самонарезни винтове. Стойките на стоманения скелет са закрепени чрез ивична бетонова основа с ширина 20 см, чрез заварка към предварително вбетонирани планки и към стоманен профил. Фугата между термопанелите и основата е уплътнена чрез монтажна полиуретанова пяна. Според вещото лице, в случая става дума за изцяло надземна постройка с предназначение „Помпена станция“, която служи за защита на два броя помпи от атмосферни въздействия и притежава ограждащи стени и покритие, както и стоманени конструктивни елементи. За да бъде изграден обекта, са извършвани строително-монтажни работи, т.е. обектът притежава елементи, които го характеризират като строеж. Премахването на съществували помпи и замяната им с нови може да се характеризира като „реконструкция и преустройство със и без промяна на предназначението“. Вещото лице посочва още, че съгласно данните от КККР на гр. Ямбол, поземленият имот е с НТП „за химическа и каучукова промишленост“ и предвид чл. 137, ал. 4 и чл. 13, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.06.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи на МРРБ и процесният обект е такъв от първа категория по смисъла на чл. 137, ал.1, т. 1, б. „к“ от ЗУТ. В съдебно заседание вещото лице заявява, че строежът е изграден, за да покрие помпите, но тези помпи са част от технологичната инсталация на цел „Алуминиеви соли“ и поради това следва да се разглежда като част от самия цех, въпреки, че без съществени промени по конструкцията би могъл да се премести.

По делото е назначена и изслушана и съдебна химическа експертиза, заключението по която вещото лице поддържа и в съдебно заседание. От същото се установява, че концентрирания разтвор на алуминиев сулфат, който излиза от реактора с температура 130 градуса, за по-ефективна и бърза кристализация се охлажда до 60 градуса, което охлаждане се извършва с вода с налягане 1.4 бара. От заключението се установява също, че процесът е възможен и без подаване на охлаждаща вода и без наличие на помпи, но ще е продължителен и неефективен.

В качеството на свидетел по делото е разпитана П.С., от показанията на която се установява, че помпите се използват единствено и само за кристализация и че на същото място две помпи са били поставени още през 1995 – 1996 г., като през 2016 г. същите са били подменени с нови, а през 2017 г. е изградено и помещението, в които те се намират към момента, за да бъдат запазени от атмосферните условия.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Разгледана обаче по същество, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съображенията за това са следните:

Видно от разпоредбата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението, а съгласно разпоредбата на т. 80 от същия параграф, „преместваем обект“ е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместен в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.

В конкретния казус, видно от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, стоманения скелет на процесният обект е закрепен за ивична бетонова основа с ширина 20 см чрез заварки към предварително вбетонирани планки и към стоманен профил. Несъмнено с изграждането на въпросната бетонова основа трайно се променя субстанцията на терена, върху който е изградена и самата помпена станция, което води до единствения извод, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Отделно от това, преместваемите обекти са с предназначение за увеселение, търговия или други обслужващи дейности и са изброени в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, като конкретният обект, с оглед неговите характеристики и предназначение, категорично не попада сред този вид обекти.

Съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. С оглед на тази законова разпоредба, при спор за законността на строежа заинтересованият следва да установи, или че за строежа не е необходимо разрешение (каквито са случаите по чл. 151 от ЗУТ) или че строежът, чието премахване е разпоредено, е извършен след надлежно разрешение, като представи и доказателства в тази насока. Тъй като процесният строеж не попада измежду изрично изброените в чл. 147 и чл. 151 от ЗУТ изключения, за същия е било необходимо както одобряването на инвестиционен проект, така и издаването на разрешение за строеж. От страна на дружеството - жалбоподател обаче не са представени каквито и да било строителни книжа – нито в производството пред административния орган, нито в хода на съдебното производство, поради което правилно административният орган е приел, че строежът е незаконен, тъй като е изграден без такива книжа.

Жалбоподателят твърди, че процесната помпена станция е съществувала още към момента на въвеждането през 1988 г. в експлоатация на цеха за производство на алуминиеви соли, както и че впоследствие е извършван само „текущ ремонт“ по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ на двата броя помпи. Това негово твърдение обаче не се подкрепя от събраните по делото доказателства.