Решение № 1901 от 02.02.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1901 гр. София, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело № 20231110107941 по описа за 2023 година

Производството е по реда чл. 12 и сл. от ЗЗДН.

Образувано е по молба с правно основание чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН, подадена от Б. Ц. Т., с адрес: гр. София, ***, ЕГН

**********, с която търси защита от домашно насилие за себе и за непълнолетния си син Г. И. Т. от гр. София, ЕГН ********** от И. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***, ет.1, ап.2, за когото се твърди, че е неин съпруг и баща на детето.

В молбата и уточняващата молба се сочи извършен спрямо тях акт на домашно физическо и психическо насилие – на 03.02.2022 г. в гр. София на ***, около 18-18,30 ч. при спор във връзка с осъществяване на режим на лични отношения на ответника И. Т. и детето, той напсувал молителката с думите „Я си еби майката“ и я блъснал, от което тя паднала на земята. Дието било осъществено в присъствието на детето Г. И.

Т..

Ответникът оспорва фактическите твърдения, изложени в молбата, отрича да е осъществил акт на насилие. Оспорва ангажираните от молителката писмени доказателства с иницииращата молба. Твърди, че той самият е бил обект на насилие от две лица, които изпълнявали нареждания на молителката, представя и доказателства в подкрепа на твърденията си. В писмената защита се развиват подробни съображения за противоречие в иницииращата молба и уточняващата, дали физическото насилие е осъществено чрез бутане или удар, което се твърди, че само по себе си е основание за оставяне без уважение на молбата. Оспорва се достоверността на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, показанията на свид. Т. и се предлага 1 кредитиране на показанията на свид.

Пешева, съдебномедицинското удостоверение, които да се съпоставят с данните от СПЕ, изготвена по друго дело и социалния доклад на адреса на ответника. След подробен доказателствен анализ се прави извод за недоказаност на молбата.

По допустимостта на молбата:

Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Ответникът е съпруг на молителката и баща на пострадалото лице, поради което съдът приема, че е подадена от лице, което има право да търси защита по реда на ЗЗДН, съгласно чл. 3, т. 1 и т. 4 ЗЗДН, срещу лице, което има право да отговаря по молбата.

Налична е активна и пасивна легитимация на страните, с оглед на което молбата е допустима.

По основателността:

На първо място, нужно е изрично да се посочи, че доколкото молбата е постъпила в съда преди изменението на ЗЗДН с ДВ бр. 66 от 1.08.2023 г., то на основание § 30. от ПЗР към ЗЗДН приложим е редът преди изменението на закона.

След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира молбата за основателна.

Приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно, че ответникът е съпруг на молителката и баща на пострадалото лице. Отношенията им са влошени като между съпрузите е образувано бракоразводно гр.д. № 73287/2021 г. на СРС.

На 03.02.2023 г. около 18:00-18:30 ч. ответникът Т. отишъл с такси пред дома на молителката Б. С-Т., находящ се в гр. София на ул. „Любен Каравелов“ №29, за да вземе сина им Г. Т. за упражняване на лични отношения на основание определените по гр.д. № 73287/2021 г. на СРС привременни мерки. Ответникът Т. бил във видимо нетрезво състояние и силно повлиян от алкохол. Това мотивирало молителката С-Т. да откаже да му даде детето, докато не изтрезнее. Последното подразнило ответника, той станал агресивен, между тях възникнал спор, в рамките на който блъснал молителката, от което тя паднала на земята, той взел детето Г. Т. и се опитал да го качи в таксиметровия автомобил. Молителката С-Т. викала за помощ.

Ситуацията била възприета от минаващите в близост К С, Д С и Т П. К С и Д С се намесили, като осуетили тръгването на таксиметровия автомобил с детето и опитали да задържат ответника. Междувременно, чувайки викове, от дома си слязла и свид. М Т.. Тя видяла, че майка й трепери, брат й Г. Т. е разстроен, а Красен и Д Си задържали баща й Т., който псувал. Свид. Т. се приближила до ответника и той я ударил.

В 18:48 часа и в 18:53 часа молителката Т. подала сигнал за случилото се на телефон 112, такъв подала и Т П в 18:49 часа, както и ответникът в 19:09 часа. След подаването на сигнал до телефон 112 последният успял да напусне мястото на инцидента, въпреки опитите на Красен и Д Си да го задържат до 2 пристигане на полицейски патрул. След пристигането на полицейския патрул ответникът Т. се върнал на мястото, като полицейските служители Любомир В и А. Недялков възприели участниците в инцидента, както и че ответникът е във видимо нетрезво състояние, миришел на алкохол, държал се агресивно спрямо ответницата, отправял й закани и обиди, което било описано в в докладна записка, изготвена от В.

Възприетата фактическа обстановка се установява непротиворечиво от представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съдържа доказателства за релевантните за производството факти. Тя намира в показанията на свид. Т., собственоръчните обяснения, изготвени от Д С, К С, М Т., Б. С-Т., Т П, докладна записка, изготвена от Л. В и справка от телефон 112.

Изброените доказателствени източници отлично хармонират помежду си.

Разкриват всички елементи на възприетата фактическа обстановка – като време, място, начин на извършване и участници в конфликта. Не се наблюдават съществени противоречия, фактически или логически, които да внесат съмнение в достоверността им. Чрез тях много добре се изяснява поредицата от действия на участниците конфликта и предвид това следва да се кредитират в цялост.

При преценка на достоверността на показанията на свид. М Т. съдът отчита възможната й заинтересованост от изхода на делото съгласно чл. 172 ГПК, но не констатира причина показанията да не бъдат кредитирани в цялост. Те са логични, последователни, свидетелят съобразно възприятията си конкретно отговаря на поставените въпроси и изяснява фактическата обстановка. Не демонстрира склонност към хипорболизиране или тенденциозност. Тя е последователна във възприятията си, те не търпят изменение във времето, тъй като е видно, че даденото писмено обяснение непосредствено след конфликта напълно кореспондира с показанията й в съдебно заседание, без да се наблюдават противоречия. Предвид това, че показанията хармонират с всички изброени по-горе доказателствени източници, следва да се кредитират в цялост.

Не следва да се кредитират показанията на свид. С П. Не само заради заинтересоваността й от изхода на делото в качеството на майка на ответника, но основно защото влизат в противоречие останалите доказателствени източници. На първо място, твърденията й, че ответникът не е употребявал алкохол процесната вечер са категорично оборени от цитираните по-горе доказателствени източници. Нетрезвото състояние на ответника е отбелязано не само в писмените обяснения на участниците в конфликта, но и в докладната записка на полицейския служител В, който изрично посочва, че ответникът е бил във видимо нетрезво състояние, държал се неадекватно, обиждал съпругата си и й отправял закани. Съдът приема за достоверно посоченото в докладната записка поради това, че напълно кореспондира с всички изброени по-горе писмени обяснения и с показанията на свид. Т., но и защото докладната записка е изготвена от трето за страните в производството лице, което няма никаква причина да се счита за заинтересовано от изхода на 3 делото.

По същите съображения не могат да се кредитират собственоръчните обяснения, изготвени от ответника. Не само, защото излага твърдения за изгодни за себе си факти, а защото те са категорично оборени от всички изброени по-горе доказателства. Не сочи на различен извод приложеното по делото съдебно-медицинско удостоверение, тъй като то не внася съмнение в достоверността на декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съдържа доказателства за релевантните за производството факти. Тя намира в показанията на свид. Т., собственоръчните обяснения, изготвени от Д С, К С, М Т., Б. С-Т., Т П, докладна записка, изготвена от Л. В. Напротив, видно от заключението на СМУ, констатираните увреждания по ответника могат да се получат при захват и стискане с ръце. Във всички изброени по-горе доказателствени източници (без декларацията) се сочи, че Д и К Си са усмирявали агресивното поведение на ответника като са го държали, а впоследствие направили и опит да го задържат до пристигане на полицейските служители. Ето защо СМУ не подкрепя еднозначно тезата на ответника, че е бил обект на насилие. При подобно поведение на двете лица и задържане на ответника, тези увреждания могат да бъдат причинени и без да е упражнено твърдяното от него насилие. Изложеното от ответника е косвено опровергано и от поведението му пред полицейските служители, тъй като противоречи на нормалната житейска логика, ако той е бил обект на домашно насилие чрез посредствено извършителство от своята съпруга, която нареждала на Д и К Си какво да направят на ответника, впоследствие пред полицейските служители той да се държи агресивно, да я обижда и заплашва.

Също нелогично е, ако действително това се е случило, посочените като насилници да подадат сигнал на телефон 112 и да повикат полицейски патрул, като да сторят това преди пострадалия. Прави впечатление също, че в обясненията на ответника се твърди, че му били нанасяни удари по тялото, но той самият не е изложил подобни твърдения пред съдебния лекар, видно от СМУ, а от своя страна последният не е констатирал увреждане по тялото, което може да бъде причинено от удари по тялото, а от захват и стискане с ръце. Всичко изложено идва да покаже, че твърденията на ответника в обясненията са недостоверни, а изложеното в отговора-възражение недоказано.

Останалите доказателствени източници няма съществено значение за главния факт от предмета на доказване в производството. Социалните доклади пресъздават твърденията на двамата съпрузи за случилото се, имат производен характер в тази част и отразяват изложеното от тях в собственоръчно изготвените сведения. Следователно не е възможно да се градят различни доказателствени изводи от възприетите.

Съдът намира, че поведението на ответника съставлява акт на домашно физическо, психическо и емоционално насилие. То е реализирано като на 03.02.2023 г. около 18:00-18:30 ч. в гр. София на *** ответникът Т. блъснал молителката С-Т., от което тя паднала на земята, той взел детето Г. Т. и се опитал да го качи в таксиметровия автомобил.

Блъскането представлява акт на физическо насилие спрямо молителката. То е 4 осъществено в присъствието на малолетния Г. Т. и на основание чл. 2, ал. 2 ЗЗДН реализира признаците на психическо и емоционално насилие спрямо него.

Не се доказва в хода на производството, че ответникът е осъществил психическо насилие спрямо молителката и детето, казвайки й „Я си еби майката“. В хода на производството не са събрани доказателства, които да сочат по несъмнен начин употребата на именно този израз, макар всички участници в конфликта без И. Т. да сочат, че ответникът е обиждал.

Доколкото конкретната фраза, която е изрекъл, не е безспорно доказана, то уважаване на молбата в частта за отправена обида, без тя да е конкретизирана, би нарушило правото на ответника да проведе насрещно доказване по твърдения за конкретни факти.

Не е налице твърдяното противоречие и недоказаност на твърденията в молбата изводими от изложеното, че молителят е квалифицирал бутането като удар. Касае се до правна оценка на естеството на Дието, а не до противоречие и не представлява основание за оставяне без уважение на молбата.

Ето защо молбата е основателна, като на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН следва да се издаде заповед за защита.

По отношение на мерките за защита:

Доказаното наличие на акт на домашно насилие има за законна последица определяне на мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Преди всичко при налагането на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането на молителя, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки, както и да съобрази за какъв срок да наложи мерки за защита, ако налага такива /по арг. от чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/.